Антъни Капела
Изкушение с дъх на лимони (11)

Единайсет

— Знаете ли защо съм тук?

Момичето кимна:

— Си. Вие сте сватбеният офицер.

— Офицер от Полевата служба за сигурност — поправи я Джеймс. Вече беше решил да не използва фразата „сватбен офицер“, която намекваше, че единствената му работа е да урежда хорските бракове. — Трябва да напиша официален доклад, в който да определя дали сте подходяща за съпруга на редник… — Джеймс хвърли бърз поглед към тефтерчето си — редник Грифитс.

Момичето, чието име беше Алджиса Фиоре, беше много красиво. Той едва устояваше на изкушението да замълчи и просто да й се наслаждава, попивайки с очи всеки детайл от изящното й лице — нежните скули, черната блестяща коса и най-вече невероятно големите тъмни очи. Тези очи блеснаха от щастие при думите му.

— Познавате ли Ричард? — попита тя нетърпеливо.

Джеймс призна, че все още не се е срещал с редник Грифитс. През лицето на красавицата премина сянка.

— В такъв случай как ще разберете дали сме подходящи един за друг. Всъщност няма значение, аз обичам да говоря за Ричард. Той е молто джентиле. Обича животни. Също като мен. — Тя сключи дългите си пръсти над едното коляно и се приведе напред, сякаш предизвикваше Джеймс да обори тезата, че споделената любов към животните е предостатъчна предпоставка за щастлив семеен живот. — Наистина трябва да се запознаете с него. Убедена съм, че ще си допаднете. Всички харесват Ричард. — Носеше пръстен на едната си ръка и за момент го загледа замечтано. — Освен това той е толкова смел. Веднъж е убил трима германци само с голите си ръце и една лъжица!

— Сигурен съм, че редник Грифитс е чудесен човек — съгласи се Джеймс. — Но се опасявам, че ще трябва да ви задам няколко въпроса от по-практично естество.

— Можете да ме питате за всичко.

Тя се облегна назад в стола си и се заигра с окаченото на шията й сребърно кръстче.

— Говорите ли английски?

— Малко.

— Какво означава това? — Джеймс заговори бавно и отчетливо на английски: — Бих желал да купя два топа плат за пердета и половин дузина резени бекон.

Алджиса Фиоре се разсмя звънко:

— Нищичко не разбрах.

— Говори ли редник Грифитс италиански?

— Всъщност не.

— Как разговаряте в такъв случай?

— Той винаги успява да ми покаже какво точно иска — усмихна се тя многозначително.

Джеймс се прокашля.

— Какво знаете за Англия?

— Знам, че това е родината на Ричард.

— Знаете ли например че там е много по-студено от тук?

— Знам, че жените там са грозни. Или поне Ричард казва така.

Джеймс се предаде. Нямаше да стигне доникъде, ако продължаваше с тази скорост. Какво му беше казал Джаксън? „Най-общо казано, твоята работа е да разбереш дали момичето е курва или не“. Той се огледа. Апартаментът на Алджиса Фиоре беше малък, почти празен и безупречно чист.

— Имате ли работа?

Очите й внезапно станаха непроницаеми.

— В момента в Неапол няма никаква работа.

— Как се прехранвате в такъв случай?

Тя присви устни.

— Оправям се някак.

— Ще ви помоля да бъдете малко по-конкретна, ако обичате.

— Имам чичо в Сицилия. Той ми изпраща пари.

Спомни си, че Джаксън се бе изказал особено язвително по въпроса с чичовците.

— Мога ли да получа адреса му? — попита Джеймс и вдигна химикалката над тефтерчето си. — Така ще мога да се свържа с него и ако думите ви се потвърдят, не би имало никакъв проблем.

Последва дълга пауза. Алджиса Фиоре бе опънала силно верижката на кръстчето и нервно поклащаше стъпало във въздуха.

— Не си го спомням.

— Не можете да си спомните къде живее чичо ви?

— Той често се мести — каза тя отбранително.

— Е, в такъв случай кой е последният му адрес, който си спомняте?

Последва още по-продължителна пауза.

— Просто ми кажете откъде идват парите ви, Алджиса — каза той кротко.

Тя кръстоса крака и придърпа роклята към коленете си, преди да отговори:

— От войниците.

— Вземате пари от войниците?

— Те ми ги дават доброволно.

Той записа в тефтерчето „А. Ф. признава, че живее от проституция“. После стана на крака:

— Ще трябва да огледам апартамента ви.

— Разбира се — каза тя и също стана. Едната презрамка на роклята падна от рамото й. — С удоволствие ще ви разведа.

Тя се пресегна край него, за да отвори вратата. Дали заради гледката на нежното й оголено рамо, или просто заради нетипичната за него ситуация да се намира в непосредствена близост до толкова красиво момиче, Джеймс усети как дълбоко в него се надига желание с ясно изразен сексуален характер.

— И сам ще се оправя — каза той дрезгаво.

Тя сви рамене.

— Както искате.

Той обиколи апартамента. Мебелировката беше много оскъдна, така че огледът не му отне особено много време. Но забеляза калъп сапун в банята, както и половин самун бял хляб и малко бурканче със зехтин в кухнята. Записа си тези неща в тефтерчето. Когато се върна в гостната откри, че Алджиса го очаква почти гола. Всъщност това беше първата гола жена, която виждаше в живота си. Държеше роклята пред себе си в доста неуспешен опит да прикрие пищните си форми.

— О! — каза той.

Тя се усмихна и стаята сякаш се озари.

— Мисля, че ме харесвате.

— Това не е… — започна Джеймс.

— Можете да продължите с разпита и там, ако искате — посочи тя с красивите си очи към спалнята.

— Моля ви. Трябва да се облечете. Това наистина няма да помогне.

Тя нацупи устни и отпусна ръце, така че роклята вече я прикриваше само от кръста надолу.

— Сигурна съм, че все ще се намери нещо, което бихте искали да ме попитате.

— Това, което правите, само потвърждава мнението на началника ми — каза той и отстъпи крачка назад.

— Не ме ли намирате за красива? — Тя бавно се завъртя, показвайки му какво точно има да предложи.

— Вие сте много привлекателна, но е абсолютно забранено…

— Ние сме в Неапол — прекъсна го тя, приближавайки се бавно към него. — Тук нищо не е забранено.

Джеймс отстъпи още една крачка и установи, че е опрял гръб в стената. Роклята се свлече на пода, а Алджиса Фиоре обви ръце около врата му и меките й, ухаещи на парфюм гърди се притиснаха към него, когато го целуна. За момент той се почувства почти опиянен от физическото й присъствие. После обаче си спомни съвета, който му беше дал Джаксън.

— Освен това аз си имам приятелка — заекна той. — Sono fidanzato. Сгоден съм и скоро ще се женя.

Ефектът от тези думи беше забележителен. Алджиса моментално отстъпи назад и плесна щастливо с ръце:

— Но това е просто чудесно! Разкажете ми за нея. Хубава ли е? Как изглежда? Да бъдеш влюбен е най-прекрасното нещо на този свят, нали?

Тя отново седна на стола си, очевидно убедена, че проблемите й са се разрешили от само себе си.

Джеймс се наведе, за да вдигне роклята, след което й я подаде.

— Ето. Най-добре се облечете.

В очите й прочете изненада, а после страх.

— Докладът, който ще напишете за мен, няма да е хубав, нали?

— Опасявам се, че не.

— В такъв случай не може да сте влюбен — каза тя кисело. — Вие ме излъгахте. — Тя хвърли роклята си на пода. — Не искам да бъда такава. Никоя от нас не иска. Но какъв избор имаме? Аз ще бъда добра съпруга, ще го направя щастлив. Няма ли да ми помогнете?

— Опасявам се, че не аз определям правилата. Ако наистина искате да се ожените, ще трябва да изчакате края на войната.

— Какво ви кара да мислите, че който и да е от нас двамата ще доживее края на войната? — Произнесе го без следа от самосъжаление, свивайки леко рамене.

— Ще си тръгвам — каза Джеймс, затвори тефтерчето си и стана на крака. Когато затвори вратата на апартамента зад гърба си, му се стори, че я чува как плаче.