Антъни Капела
Изкушение с дъх на лимони (32)

Трийсет и две

Понякога Ливия установяваше, че прави сравнения между Джеймс и Енцо, и винаги се удивляваше как човек е способен да обича двама души по два толкова различни начина.

С Енцо любовта я застигна com’ un chiodo fisso in testa, като пирон в главата. Сега обаче, когато погледнеше назад, установяваше, че това е била детинска любов, наивно увлечение. Макар да продължаваше да скърби за съпруга си, тя установи, че вече не чувства сърцето си разбито, задето той не е до нея. Понякога се питаше — обзета от леко чувство на вина, че може дори да си мисли за подобни неща — какво би изпитвала към него сега, ако войната не ги бе разделила и те бяха прекарали всичките тези години, правейки бебета насред теснотията в апартамента на родителите му. Дали щеше все още да го обича по начина, по който го бе обичала в първата им брачна нощ, или щеше да бъде просто една от многото жени, които мърмореха под нос всеизвестното стихче, докато се занимаваха с безкрайните си домакински задължения:

Tempo, marito е figli,

vengono come li pigli.

 

Съпругът ни, синовете ни и дъждът

трябва някак да се изтърпят.

Чувствата й към Джеймс бяха наистина различни. Тя например много харесваше това, че той винаги беше мил с нея, въпреки че тази британска учтивост на моменти й се струваше прекалена. Понякога дори нарочно го дразнеше, за да си достави мъничкото удоволствие да го гледа как се изчервява и се чуди какво да каже. Освен това, въпреки абсурдната си преданост към армейските правила и норми, тя бе установила, че тези неща не влияят на отношението му към нея. Честност, почтеност, любезност, състрадание… Това не бяха точно качествата, които бе смятала, че ще я накарат да хареса и да се привърже към един мъж, но след всичките тези години на война бе прозряла колко рядко се срещат те в действителност.

Имаше и друга голяма разлика между чувствата, които бе хранила към Енцо, и тези, които изпитваше към Джеймс. Когато за първи път срещна Енцо, тя беше просто момиче, което нямаше представа колко приятни биха могли да бъдат физическите проявления на любовта. Цели четири години се бе опитвала да изтика спомените за правенето на любов от съзнанието си. Сега целувките й с Джеймс отново бяха извадили на повърхността желанията, които бе държала дълбоко погребани толкова дълго време. Разбира се, от една жена не се очакваше да признае гласно подобни неща, нито пък да даде воля на страстта си, преди да се сгоди и омъжи. Но войната, както осъзна Ливия, бе променила тези правила по същия начин, по който беше променила толкова много неща в живота им. От самата нея зависеше докъде иска да стигне във връзката си с Джеймс. Това беше избор, който малко жени от нейното обкръжение някога бяха имали, и мащабите на свободата, с която разполагаше, понякога я оставяха без дъх, щом се замислеше за тях.

Въпреки това ставаше дума за решение, което тя нямаше намерение да вземе с лека ръка. Дори да оставеше всичко друго настрана, тя вече бе изпитала мъката от загубата на един съпруг. Ако си позволеше да се привърже твърде много към Джеймс, изборът, който двамата трябваше да направят след време, щеше да бъде още по-болезнен.

От друга страна, Ливия бе принудена да признае пред себе си с тъга, че понякога няма значение какво желаеш или не желаеш да чувстваш. Понякога сърцето взема свои собствени решения и единственото, което ти остава, е да прецениш дали да го оставиш да те води.

 

 

На пазара Джеймс откри, че на една сергия се продават ягоди, първите, които виждаше от началото на войната. Превъзбуден, той изхарчи прекалено много пари за тях. Когато се върна в Палацо Сатриано, Ливия се ужаси:

— Сезонът не е започнал — скара му се тя. — Със сигурност още не са узрели.

— На мен ми изглеждат чудесни.

Тя опита една.

— Точно както предполагах — промърмори с презрение. — Нямат никакъв вкус.

— Но как се предполага човек да разбере кога е започнал сезонът?

— Тези неща просто се знаят — отговори унило Ливия. — Можем обаче да ги приготвим с малко балсамов оцет^[1].

— Ягоди с оцет — намръщи се той. — Не ми звучи особено апетитно.

— Повярвай ми. Така ще станат по-сладки.

Докато режеше ягодите в една купа, Ливия отбеляза замислено:

— Ти си типичен мъж, Джеймс. Ще ти се всичко да бъде узряло, за да можеш да го получиш веднага. А понякога половината удоволствие се крие в изчакването на правилния момент.

Той се извърна към нея с недоумение. Дали все още говореха за ягодите? Ливия обаче ровеше в шкафа за оцета, мъничка бутилка с нещо черно и древно на вид в нея, която бе разменила срещу няколко консерви, и той не успя да срещне погледа й.

Когато отпуши бутилката и сипа малко от гъстата течност върху плодовете, тя тихо добави:

— Така или иначе, няма да ти се наложи да чакаш още дълго.

— Докато дойде сезонът на ягодите?

— Може би…

Джеймс научи от нея, че някои неща винаги се съчетаваха добре едно с друго. Балсамовият оцет и цитрусовите плодове бяха само един от примерите. Същото важеше за магданоза и лука, за цикорията и свинското — радикиото и панчетата^[2].

Морските дарове бяха естествен другар на тиквичките, моцарелата вървеше добре с лимон и въпреки че доматите се съчетаваха добре с почти всичко, те имаха особен афинитет към аншоата, босилека и ригана.

— Искаш да ми кажеш, че противоположностите се привличат, така ли? — попита той.

— Не съвсем — тя потърси точните думи, с които да му обясни. — Аншоата и доматите не са точно противоположности, просто се допълват взаимно. Едните имат остър вкус, другите — по-мек; едните са свежи, другите — отлежали; едните са безсолни, другите имат сол в изобилие… въпросът е едните да допълват това, което не достига на другите, и когато ги съчетаеш, да създадеш нов вкус, който изважда на преден план естествените вкусове на всяка една от съставките.

Ливия го погледна и той вече знаеше, че и тя си мисли същите неща като него. Лека усмивка, повдигане на вежда… бърза целувка по шията… ръката й, търсеща неговата, докато той се отдръпваше. Също като магданоза и лука.

— Е, какво се съчетава най-добре с рибата тон?

Тя се разсмя:

— Много неща, но най-вече лимонът.

— Значи, ако аз съм риба тон, ти трябва да си моето лимонче.

— Хммм. — Тя се замисли над думите му. — Смятам, че би ми харесало да бъда лимон. Най-малкото, винаги можеш да усетиш, когато в едно блюдо има лимон. Пък и предпочитам да съм остра на вкус, отколкото прекалено сладка.

Той винаги се изумяваше какъв богат набор от безмесни ястия можеше да приготвя Ливия. Нейните сосове за паста често бяха приготвени само от една-две съставки, като например чесън и зехтин или пък настърган лимон и сметана. Много от гозбите й се състояха основно от зеленчуци с добавени към тях чили, аншоа или сирене, за да придадат финалния лек нюанс на невероятния им вкус. Често дори не осъзнаваше, че не е ял никакво месо, докато не приключеше с храната. Може би най-любимото му от кулинарния й арсенал беше нейното меланцане пармиджана, което се състоеше основно от патладжани. Така характерното за английската кухня говеждо, за негова немалка изненада, изобщо не му липсваше.

Когато сподели това с нея, тя се засмя:

— Никога не сме разполагали с особено много месо в Кампания. Дори и преди войната то беше прекалено скъпо. Така че просто ни се налагаше да използваме находчивостта си, за да приготвим нещо вкусно без него.

Парите в консервата се трупаха всекидневно. Повечето бяха поставяни там от Карло и Енрико — Джеймс мислеше, че не е добра идея да участва прекалено активно в трупането на средства по не особено легални начини. Той предполагаше, че италианските му колеги споделяха вътрешна информация, осигуряваха незаконни лицензи на уличните продавачи, помагаха в разрешаването на стари вражди между престъпните групировки и като цяло движеха схемата, в която разполагащите с власт бяха полезни на онези, които нямаха такава.

Междувременно изглеждаше съвсем уместно шкафът за документи, който някога бе съдържал толкова много откази за брак, да бъде отговорен за тяхното изчезване в новата си роля като фурна. Джеймс натъпка съответните доклади в долното чекмедже, сложи отгоре подпалки и хвърли вътре запалена клечка кибрит. На обяд през същия ден всички похапнаха с удоволствие много вкусна печена риба с подправки.

Всички момичета трябваше да бъдат разпитани отново, за да бъдат изготвени нови доклади от по-положително естество. Джеймс много внимаваше да не прекалява — одобрението му биваше суховато и делово, за да не предизвика никакви съмнения. Така например никъде не споменаваше в прав текст за бременността на Джина Тесали, като се изключи завоалираният извод, че тя „видимо е ентусиазирана да бъде добра съпруга и майка“. Според доклада му Виолета Картенца беше „в добри отношения с много от хората в полка на нейния съпруг и щеше да се впише чудесно в обкръжението му, защото се познаваше с повечето военнослужещи в Неапол“. Розета Марли бе „според множество източници изключително усърдна и отдадена на работата си“. Дори Алджиса Фиоре беше упомената в доклада като „въздържана и скромна“, описание, което тя донякъде постави под съмнение, когато притисна Джеймс към гърдите си и го обсипа с целувки, щом разбра с какво точно се е захванал.

Той бе решил да не попълва фонда си за борба срещу Сагарела, като моли момичетата за пари. Въпреки това обаче някои от тях бутаха в ръцете му пликове с лири, които неизменно попадаха в консервната му кутия.

Един ден Ливия му приготви за закуска нещо ново — пролетен омлет с грах и мента, какъвто Джеймс не беше опитвал дотогава. След това обяви, че ще отиде на пазар, докато той работи. За обяд същия ден ядоха боб с панчета и някаква риба, която Джеймс не можа да разпознае, но Ливия му обясни, че се казвала ората и била много търсена.

— Предшественикът ми каза, че морската храна има неприятен ефект върху либидото — каза той замислено, докато обираше чинията си със залък.

— Всичко зависи от това какво намираш за неприятно — смигна му Ливия. — Неаполитанците казват: ако ядеш риба за обяд, няма да спиш по време на сиестата. Може би просто защото рибата е лека храна, знам ли…

Беше истина, че след обяда Джеймс не изпита нужда да дремне. Една от причините за това беше, че Ливия не бе поднесла вино на масата. Той се въртя известно време из кухнята в опит да завърже някакъв разговор с нея, но тя явно нямаше желание да говорят. В крайна сметка Джеймс се предаде и отиде в стаята си, за да полегне.

Не можеше да я прогони от мислите си. Всеки път, когато затвореше очи, нейният образ изплуваше в съзнанието му: Ливия, която се смее; Ливия, която готви; нежните ръце на Ливия, които чистят риба или белят картофи; блясъкът в погледа й, докато танцува тарантела. Той простена и се опита да мисли за нещо друго, но без резултат. Във фантазиите му тя вече стоеше изправена пред него и разкопчаваше горните копчета на роклята си…

Внезапен шум го накара да отвори очи. Вратата се хлопна и Ливия се озова в стаята му. През главата му препускаха различни мисли, но всичко, което се изплъзна от устните му, беше „Здрасти“.

Тя му се усмихна.

— Здравей.

Почувства се глупаво. Един италианец би я посрещнал с поток от комплименти и прочувствени обяснения в любов. Неговото гърло обаче бе пресъхнало и отказваше да му се подчинява. — Ливия…

Тя изрита обувките си и се покачи до него на леглото.

— Леле, какво огромно легло — каза и се огледа наоколо. — Никога досега не съм спала на такова.

Погледна го, за да види дали е разбрал смисъла зад думите й.

Той се протегна към нея, но тя задържа ръката му в своята, карайки го да почака.

— Сега искам да ме слушаш — започна строго, — защото това са неща, които трябва да ти бъдат пределно ясни. В селото, където съм родена, е абсолютно забранено да правиш любов, преди да се омъжиш. И това е чудесно правило. Някои неща в този живот трябва да бъдат наистина специални.

— О… — отрони той. Беше напълно объркан. Защо бе дошла в крайна сметка, ако не за да спи с него?

— Така всеки е девствен в сватбения си ден. Но също така има и достатъчно опит в секса.

Нещата ставаха все по-объркани.

— Не разбирам…

Усмивката й се разшири.

— Не се тревожи, скоро ще разбереш. Просто мисли за това като за ястие без месо.

Тя се плъзна в обятията му и се притисна до него, а смехът й — този неустоим гърлен смях, изпълнен с обещания за неземни удоволствия — внезапно прозвуча много близо до ухото му.

Технически погледнато, помисли си той, аз все още съм девствен. Нищо не се бе променило.

Лежеше по гръб, а Ливия бе сгушена до него и спеше. Дъхът й гъделичкаше подмишницата му. Когато сведе поглед надолу, видя едно розово зърно, притиснато до ребрата му.

Девственик, който не е съвсем девствен. Това беше нещо, което можеше да се случи само в Италия. Правило, създадено не толкова да забранява, колкото да помага. Защото той беше пределно наясно, че щеше да се изложи жестоко, ако се бе опитал да се представи като Казанова първия път с Ливия. Наместо да се стига до подобни издънки, тя му беше показала какво се харесва на нея и какво на самия него. Джеймс имаше цялото време на света, за да изследва прекрасното й тяло с пръсти и устни, да чува стоновете й на удоволствие, когато направеше нещо, което й беше особено приятно.

Ливия се размърда до него. Самият той потръпна, обладан от спомена за всичко, което бяха правили допреди малко, и усети как членът му, притиснат до крака й, започна да се втвърдява.

— Ммм — измърка тя, постави ръка върху него и започна бавно да прокарва дългите си пръсти по цялата му дължина.

— Надявам се — простена Джеймс, — че ще си остана девствен още много дълго време.

— Това със сигурност може да се уреди — усмихна се тя и започна да движи по-бързо ръката си.

— Въпреки че ако правиш това, което си мисля, че правиш, май избързваш малко.

— L’appetito viene mcingiando. Апетитът идва с яденето.

След малко той установи, че тя беше съвсем права.

Когато двамата отново се отдадоха на нежните си ласки, през прозореца долетя звук на камбани. Това бяха камбаните на църквата, помисли си той, но те определено не звучаха по начина, по който ги бе чувал всеки ден за сутрешната литургия. Звукът бе някак по-див, по-отчетлив и той се напрегна, опасявайки се, че е някакъв сигнал за тревога.

— Всичко е наред — каза тя, без да прекратява изключително възбуждащите си занимания. — Знаеш какво е това, нали?

— Нямам представа — призна Джеймс.

Ливия се засмя:

— Това са сватбени камбани. В момента някой се жени.