Антъни Капела
Изкушение с дъх на лимони (22)

Двайсет и две

След няколко дни Джеймс забеляза нещо характерно, свързано с храната, която Ливия им поднасяше.

— Струва ми се странно — сподели той с Джъмбо, — но на всяко ядене има поне по едно блюдо, което да е издържано в червено, зелено и бяло. Вчера това беше онази прекрасна салата с домати, босилек и онова бяло нещо, на което му казват моцарела. Днес пък имаше бяла паста със зеленикав сос и домати.

Джъмбо се намръщи:

— И какво точно му е странното?

— Това са цветовете на италианския флаг.

— Така си е — замисли се Джъмбо. — Предполагам, че е просто съвпадение, така или иначе. Като за начало тук ядат доста домати, така че червеното в манджите им си е нещо като константа.

— Най-вероятно е така — съгласи се Джеймс.

Въпреки това същия следобед си намери оправдание да се отбие до кухнята и да надникне над рамото на Ливия, за да види какво приготвя за вечеря.

— Какво е това? — попита нехайно.

— Pomodori ripieni con formaggio caprino ed erba cipollina — отвърна тя делово. — Домати, пълнени с козе сирене и лук.

Пренебрегвайки факта, че устата му се бе напълнила със слюнки, той изплю камъчето:

— Продуктите са със същите цветове като знамето ви.

Ливия реагира така, сякаш забелязваше тази подробност за първи път:

— Така е наистина. Колко странно!

— Същото се отнасяше и за едно от ястията на обяд. Всъщност във всичко, което ни сервирате, се срещат именно тези три цвята.

Ливия, която не беше очаквала работодателят й да забележи този малък предизвикателен жест от нейна страна, реши да прибегне към старото правило, според което нападението беше най-добрата защита:

— Е, не е като да имам особен избор на продукти по пазарите, благодарение на нелепите ви мерки. Малкото неща, които могат да се купят, пък са на безбожни цени. Единствените хора, които в момента се хранят нормално, са чуждите войници. И техните курви, разбира се. Превърнахте Неапол в град на просяци, крадци и проститутки и искам да науча какво смятате да направите по въпроса.

Джеймс примигна.

— Правим всичко възможно, за да подобрим положението на цивилното население.

— Значи не си вършите работата особено добре.

За нейна изненада той кимна и промълви безпомощно:

— Знам. Не оправдаваме очакванията на хората. Но задачата ни е непосилна, а ние сме прекалено малко.

Тя изсумтя и се извърна. Капитан Гулд в крайна сметка май не беше чак толкова лош човек, но от друга страна, нямаше причина да споделя това си прозрение с него.

 

 

Джина Тесали беше бременна. Част от подутия й маслиненоматов корем се подаваше между полата и тясната бяла блузка, която носеше. Тя постави ръце върху него, сякаш за да предпази детето в утробата си, и се усмихна на Джеймс.

— Детето е от ефрейтор Тайлър, няма никакви съмнения за това — обясни му тя. — Никога не съм имала друго гадже.

Джеймс се почеса по главата. Беше наистина трудно да отхвърли кандидатурата на Джина. Преди войната беше учила в университет. Понастоящем живееше със семейството си или поне с жените от него, защото баща й и четиримата й братя бяха призовани на задължителна военна служба от немците. Те бяха добри хора от средната класа, борещи се да преживеят някак в тези тежки времена, точно като всички останали.

Ако Джеймс откажеше да даде на Джина разрешението да се омъжи, детето на един британец щеше да се окаже незаконно родено. Но ако я одобреше само заради бременността й, му беше пределно ясно какво ще се случи — щом момичетата в Неапол осъзнаеха, че най-добрият начин да подсигурят брака си е да забременеят, контролът над раждаемостта щеше да отиде по дяволите. Разпространението на сифилиса и гонореята, което и в момента имаше епидемични пропорции, щеше да се увеличи за броени дни, да не говорим, че на бял свят щяха да се появят десетки, а може би дори и стотици бебета, родени единствено за да осигурят на майките си билет за корабите, отплаващи към Великобритания.

Беше изправен пред много сложен проблем, а точните му и конкретни заповеди не можеха да му дадат точно и конкретно решение за него. Разкъсван между принципно добронамерената и без съмнение разумна политика на ПСС и щастието на три човешки същества, той просто се предаде.

Каза на Джина, че трябва да проучи още някои неща, преди да напише доклада си. Което всъщност беше лъжа — щеше просто да остави документите й настрана с надеждата, че този казус някак ще се разреши от само себе си.

— Разбира се — промърмори Джина, която усилено се опитваше да прикрие разочарованието в гласа си. — Бебето ни няма да се роди преди лятото. Имаме достатъчно време.