Антъни Капела
Изкушение с дъх на лимони (14)

Четиринайсет

Ливия написа писмо до семейството на Енцо в Неапол, в което съобщаваше, че е научила за съдбата му, но отговор не последва.

След като Пупета бе изядена, семейство Пертини вече не разполагаше с почти никаква храна, като се изключи моцарелата, приготвяна от млякото на Присила. В нормални времена такова добро сирене би могло да се продаде достатъчно скъпо, за да могат да си позволят останалите неща, от които имаха нужда — брашно, сол и прочее. Но без възможност да го транспортират те бяха принудени да го ядат сами, за да не се развали. Понякога часовете изтощителна работа за приготвянето на нещо, което щеше да бъде оставено да граняса, изглеждаха напълно безсмислени, но Присила трябваше да бъде доена, иначе вимето щеше да я заболи.

Ливия почти всекидневно си мислеше колко хубаво би било, ако притежаваха трактор. С него биха могли да закарат сиренето до пазара или да обработват хорските ниви срещу някакво заплащане.

Алберто изчака седмица след новината за кончината на Енцо и възобнови завоевателските си набези с подновен ентусиазъм. Сякаш за да се подиграе с това, че те нямат никакво транспортно средство, той се появи един следобед с великолепното си ново „Бугати“. След като някак успя да измъкне огромното си туловище иззад волана, той подаде на Ливия самун бял хляб — първия, който бе виждала от години. Тя искаше да откаже неочаквания подарък, но после мисълта за Нино и Мариса й напомни, че вече не е в положението да се прави на надменна и арогантна. Така тя преглътна гордостта си и протегна ръка за самуна, решена да поблагодари искрено. Върху лицето на Алберто изгря триумфална усмивка, в резултат на която благодарностите си останаха неизречени. Наместо тях, Ливия произнесе с леден тон:

— Искам да си наясно, Алберто. Приемам хляба ти, защото нямам избор, но никога няма да споделя леглото ти.

Усмивката му си остана все така широка. Той бързо дръпна назад самуна, оставяйки го извън обсега й, подобно на момче, което дразни малката си сестричка, като не й дава играчката. Когато я видя как неволно протяга ръка, за да грабне хляба, се разсмя гръмко, след което я остави да го вземе.

— Някой ден ще осъзнаеш, че нямаш избор и по този въпрос. Това не е по-различно от улавянето на червеношийка. Първо й даваш трохички, за да привикне да яде от дланта ти, а след това… пуф! — Той демонстративно сви протегнатата си напред ръка в юмрук.

— Алберто, защо мен? — попита тя уморено. — Сигурен съм, че не го чуваш за първи път, но наоколо трябва да има поне дузина момичета, които биха си легнали с теб, без да се налага да полагаш чак такива усилия.

Той приближи лице към нейното, толкова близо, че можеше да усети дъха му върху бузата си. Ръката му се плъзна около кръста й.

— Разбира се, че има. Но аз съм решил, че искам теб, а пък и всички тук го знаят. Ако не успея да те получа, ще стана за смях. А в моята работа да си обект на присмех би могло да бъде опасно за живота. Трябва да те имам, Ливия.

Дебелите му, месести устни, увенчани с мустак, се притиснаха към ухото й, а езикът му се плъзна в него. Тя потръпна и от доволното му изгрухтяване осъзна, че отвращението й го възбуждаше много повече от евентуалното й желание да бъде с него доброволно. Мариса е права, помисли си тя: той не иска да го пожелая, иска да ме подчини. Тя си спомни за войника, който бе сграбчил китките й в едната си ръка, докато Пупета кървеше до смърт. Спомни си колко много го бяха възбудили опитите й да се измъкне от хватката му и хищническия блясък в погледа на наблюдаващия ги отстрани офицер. Веднъж осъзнали силата, изненадващо попаднала в ръцете им, мъжете сякаш се извращаваха по време на война. По-важният въпрос обаче беше дали след като са усетили омайващия й вкус, някога щяха да се откажат от нея?