Кони Мейсън
Пламък (9)

8

Празникът започна много преди Коул и Утринна мъгла да се появят на церемонията в чест на тяхното съединяване. Танър остана сам с Коул и се възползва от това, за да му прошепне няколко напътствени думи. Пролетен дъжд цял ден го беше била с проклетата си пръчка, когато не работеше достатъчно бързо. Ако не беше Ашли, щеше да счупи пръчката в главата й и да избяга в гората.

— Не се притеснявай, Коул. Това не е истински брак. Не е законен в нашия свят.

Коул изглеждаше поразително красив, облечен в мека туника от еленова кожа и панталони, богато обшити с цветни конци и екстравагантна украса от мъниста.

— Хубава е, нали, Танър? — каза Коул, без да чува какво му говори той.

Утринна мъгла беше облечена от глава до пети в чисто бяла еленова кожа. Черната коса се разстилаше по гърба й като абаносова завеса, очите й бяха нежни и замечтани.

— По дяволите, Коул, чуй ме! Знам, че не можеш да се откъснеш, но не се увличай по Утринна мъгла. Изглежда мило момиче, но е индианка. Ти не си от нейния свят и тя не е от твоя. Не забравяй, че някъде има един човек, който те обвини в убийство. Ашли измина целия този път, за да ти помогне да очистиш името си. Не го забравяй, когато се любиш с Утринна мъгла, иначе ще ти бъде трудно да се откъснеш от нея.

— Няма нужда да ми напомняш за това проклето нещо — тросна се Коул. — Не мислиш ли, че знам, че нямам бъдеще с Утринна мъгла? Когато дойде време да тръгна, ще бъда готов.

Коул се отдалечи, пращайки по дяволите зет си. Преди Танър да му бе напомнил за онова копеле, което го тикна в затвора, той се чувстваше като всеки друг щастлив младоженец, предвкусващ брачната си нощ.

Танър наблюдаваше внимателно Бягащия лос през цялото време, докато хората празнуваха и танцуваха. Когато извадиха уиски, той се зачуди кой ли е снабдил индианците с нелегалното питие. Вероятно същият човек, който им е продал и оръжието, помисли отвратен. Танър искаше да се хвърли върху Бягащия лос, когато видя как красивият индианец се навежда към Ашли и й шепне нещо на ухото. Според него индианецът направо се беше побъркал по нея. Не откъсваше нито очите, нито ръцете си от Ашли, постоянно докосваше пламтящата й червена коса така собственически, че Танър полудяваше от ярост.

Мъжете пиеха и танцуваха, от време на време към тях се присъединяваха и жени. Когато Бягащият лос се наведе да каже нещо на Утринна мъгла, тя грациозно се изправи и протегна ръка към Коул. Той стисна ръката й, изправи се и двамата тръгнаха да излизат от селото. Танър погледна с копнеж към Ашли и почти завидя на Коул за предстоящата брачна нощ. Мислите му обаче бяха грубо нарушени, когато Пролетен дъжд го дръпна за ръката и го подкани да влезе в колибата, която щеше да споделя с нея.

Ашли гледаше как Танър и Пролетен дъжд напускат празненството и се опита да не мисли за нещата, които индианката може би щеше да иска от него. Дали ще го вкара в леглото си? Дали го смята достатъчно здрав и мъжествен? Господи боже, стомахът я заболя, като си представи Танър и Пролетен дъжд заедно. Стана внезапно и побърза към колибата си, осъзнавайки, че тази нощ тя и Бягащият лос ще бъдат там сами. Мисълта никак не я успокояваше.

Коул наблюдаваше Утринна мъгла в бледата лунна светлина и тя му се стори най-красивата жена, която някога беше виждал. Стоеше до него пред типито, което щяха да споделят през следващите седем дни, и му се усмихваше плахо.

— Искаш ли да се изкъпеш? — запита тя с крехък, несигурен глас.

Той я хвана за ръка и я отведе към брега на потока. Така се беше разтреперил, че се боеше да я докосне, да не би да се пречупи в големите му ръце. Утринна мъгла му се усмихна и развърза вървите на раменете си. Когато меката тъкан се свлече, Коул дръпна надолу туниката. Тя падна в краката й. Само внезапната остра въздишка на Коул наруши горската тишина. Девойката бе златиста от глава до пети. Имаше малки, но стегнати гърди, талията й бе толкова стройна, че той можеше да я обхване с две ръце. Краката й бяха дълги, здрави, атлетични. На мястото, където бедрата се съединяваха, имаше черен триъгълник от гъсти косми. Коул я поглъщаше с очи, неспособен да издаде и звук, не можейки да изрази докрай възхищението си.

Когато Утринна мъгла подръпна ризата му с малките си ръце, той бързо се освободи от дрехите и ги хвърли при нейните. Тя докосна къдравите червени косми по гърдите му и се изкиска. Когато зарови лицето си в тях, Коул веднага се втвърди. Тя почувства как неговата мъжественост се раздвижва, опряна в корема й, и отстъпи, за да го погледне. Отвори широко очи, когато осъзна размерите му, чудейки се дали ще може да го поеме целия.

— Ела — каза Коул и я хвана за ръка. — Да се изкъпем. Студената вода ще ми дойде добре. Страх ме е да не се нахвърля върху теб, затова трябва да се поохладя, а и не искам да те нараня. Ти девица ли си?

— Не съм лягала с мъж — потвърди плахо Утринна мъгла. — Не е забранено, но не съм изпитвала желание към мъж, преди да срещна Вървящия в сянка.

— Предпочитам да ме наричаш Коул.

И той я подкани да влязат в потока. Тя настръхна, издължените връхчета на гърдите й се свиха в твърди малки зърна. Коул забеляза това и изстена, но студената вода не му донесе кой знае какво облекчение. Ерекцията му още беше силна, целият пулсираше, измъчван от огромното желание към малката индианка.

Двамата се изкъпаха един друг. Коул остави ръцете си да бродят по цялото тяло на Утринна мъгла, възхищавайки се на неговото съвършенство. Никакво петънце не помрачаваше чистотата на кожата й, в неговото мускулесто тяло тя виждаше само здравина и сила. Той изстена, предавайки се, и я притегли в обятията си, похищавайки устата й с една властна целувка. Тя затрепери в ръцете му като лист, носен от вятъра, приемайки устните му върху своите, макар че докосването на устните за нея беше нещо ново. Когато той пъхна езика си в устата й, тя изохка и се разтопи в прегръдките му.

— Толкова е сладко… толкова непоносимо сладко — изстена Коул до устните й. — Искаш ли ме, Утринна мъгла? Не мога да ти обещая, че винаги ще бъда тук. Искам да бъда честен с теб. Има някои неща, които трябва да направя, и един ден ще замина оттук. Обвиниха ме за ужасно престъпление, което не съм извършил. Моята чест изисква да очистя името си.

— Искам те, Коул — прошепна Утринна мъгла. — Разбирам какво е гордостта. Ще бъда с теб, докато го желае Великият баща. Но не мисля, че Бягащият лос ще ти позволи да заминеш.

Коул усети магията на мига и си пожела да остане тук завинаги с красивата си индианка, но не можеше. Трябваше да възстанови доброто си име на всяка цена.

— Когато дойде време, ще мислим за моето заминаване. Следващите седем дни ни принадлежат.

Той я вдигна на ръце, изнесе я от потока и влезе с нея в брачната им колиба. Положи я на постелята от бизонски кожи и я загледа възхитено, без да я докосва.

Утринна мъгла протегна ръце и Коул се отпусна на колене до нея. Ръцете и устните му започнаха да обсипват тялото й с ласки. Любеше я предпазливо и нежно, едва сдържайки напиращата в него разгорещена страст. Когато навлезе в нея, тя се стегна, но не извика. Търпеливо, обуздавайки разкъсващия го подтик, Коул изчака тя да свикне с неговата големина и да го приеме изцяло, преди да започне бавното, измъчващо със сладка болка и двамата, движение навътре и навън, което щеше да ги изведе в селенията на блаженството. Нежно и търпеливо той я докара до екстаз. И когато семето му избликна от него, той извика името й.

 

 

Танър влезе в колибата на Пролетен дъжд и се заби в най-далечния ъгъл. Мрачното му изражение издаваше ужаса от начина, по който се бяха развили нещата. Ако в скоро време не измисли нещо, Ашли ще остане собственост на Бягащия лос, а той ще принадлежи на Пролетен дъжд. Колкото до Коул, проклетият му шурей янки, изглежда, беше лапнал по Утринна мъгла и колкото по-дълго останеше при сиуксите, толкова по-силно щеше да се обвърже с нея. Да, той във всички случаи трябваше да направи нещо, за да промени положението… но какво?

Внезапно Пролетен дъжд побутна Танър с крак. Той се втренчи в нея и с изненада видя, че е гола. Прекрасно оформеното й тяло блестеше като топъл мед, пламъците на гаснещия огън облизваха кожата й. Танър я зяпна, изненадан, че такава вдъхновяваща гледка го оставя безразличен. Когато видя, че той няма да се подчини на желанието й, Пролетен дъжд отново го побутна и го дръпна за ръката, посочвайки към постелята си. Най-накрая Танър разбра какво иска тя от него. Искаше го в леглото си.

Той поклати глава.

— Не!

Знаеше, че го е разбрала, защото я видя как се намръщва гневно. Дръпна го отново и той отново й отказа. Пролетен дъжд пребледня и му се развика на своя език. Грабна една пръчка, подпряна на кола, и започна да го бие. Тогава Танър побесня. Бутна я, тя падна, а той изтръгна пръчката от ръцете й и я хвърли настрана.

Индианката се изправи, навлече туниката си и изтича навън в нощта. Танър нямаше представа как ще го накаже за неподчинението му, но знаеше, че това няма да му хареса. След няколко секунди в колибата влетя Бягащият лос, последван от Пролетен дъжд и двама воини, които беше виждал в селото. Той стана и се приготви да посрещне разгневените индианци.

Бягащият лос го погледна навъсено.

— Ти си роб на Пролетен дъжд. Трябва да правиш това, което тя иска.

— Как ли пък не! — изрева Танър. — Никой не може да ме накара да легна с жена, ако не искам.

Бягащият лос преведе на Пролетен дъжд. Тя побесня и му заговори бързо.

— Пролетен дъжд иска да знае защо не я желаеш. Не е ли достатъчно красива? Не ти ли харесва тялото й?

— Пролетен дъжд е много красива — каза предпазливо Танър. — Сигурен съм, че мъжете я намират привлекателна. Но както знаеш, аз имам съпруга и в моето общество женените мъже не спят с други жени.

— Пф, та ти си роб! Нямаш никакви права. Ще правиш това, което иска Пролетен дъжд.

— Не! Няма.

— Ние имаме начин да направим непокорните роби послушни — заплаши го Бягащият лос.

Танър не се трогна. Вождът заговори с Пролетен дъжд. Когато тя кимна в отговор на въпросите му, той нареди да хванат Танър и да го извлекат навън. Още веднъж се видя вързан за кола в средата на селото. Но този път беше сам. Хората започнаха да се събират в кръг около него, носейки пръчки и други остри неща. Бягащият лос издаде строга заповед и хората се нахвърлиха върху Танър, започнаха безмилостно да го бият и да го бодат.

Внезапно той улови някакво движение с ъгъла на окото си. Видя ужасен как Ашли си пробива път през тълпата, поемайки някои от ударите, предназначени за неговата глава.

— Спрете! — заповяда тя. Гласът й трепереше, но беше чист и ясен. Застана пред Танър, за да го предпази. — Ако го нараните, ще обърна магията си срещу вас.

Бягащият лос метна унищожителен поглед към Ашли.

— Махни се оттам, жено.

Очите му станаха тъмни и заплашителни като буреносните облаци, търкалящи се по небето от запад.

— Не. Твоят народ ще убие Танър, ако не ги накараш да спрат.

— Може би ще е добре да умре от ръцете им. Когато тръгне по пътеката на духовете, няма да мислиш за него и ще ме приемеш като свой съпруг.

— Ще насоча магията си срещу теб — предупреди го Ашли.

— Не се меси, янки — посъветва я Танър. — Не ги обръщай срещу себе си.

Ашли го погледна ядосано.

— Не ми казвай какво да правя, бунтовнико. — Тя се обърна отново към Бягащия лос и предизвикателно вдигна малката си твърда брадичка. — Е, чия воля ще надделее? Или ще продължите да измъчвате Танър и ще пострадате от моя гняв, или ще го оставите да си върви с мир и ще получите благословията ми.

Да си носител на добър късмет понякога си има предимства, помисли тя, изричайки ултиматума си.

Бягащият лос присви очи. Не му харесваше да получава заповеди. Ами ако Тъкачът на сънища е сбъркал за Пламък? Ами ако тя е просто една бяла пленница без никаква магия? Ами ако го разиграва и се възползва от великодушието му?

Наближаващата буря изведнъж се разрази в нощта с оглушителни гръмотевици. Остриетата на светкавиците насичаха небето, спускайки се от надвисналите тъмни облаци, и се забиваха невероятно зрелищно в земята. Хората се размърдаха неспокойно и започнаха да хвърлят загрижени погледи към колибите си. Когато една светкавица удари близко дърво, на Ашли й хрумна великолепна идея.

— Вашият бог е сърдит, защото се съмнявате в силата ми — извика тя, вдигайки ръка към небето. — Всички ще загинете, ако не ми се подчините. Моята магия е силна. Бягащ лос, ти трябва да освободиш съпруга ми или да си понесеш последиците.

Сякаш за да потвърди думите й, друга светкавица удари толкова близо до тях, че земята потрепери. Тогава небето се отвори и върху тях се заизсипва проливен дъжд. Хората се развикаха изплашени и побягнаха към колибите си. Останаха само Тъкачът на сънища, Пролетен дъжд и Бягащият лос, който гледаше Ашли със смесица от страх и гняв.

— Защо не се вслуша в предупреждението ми, Бягащ лос? — запита шаманът своя вожд. — Ти разгневи Пламък и сега Великият баща трябва да бъде умилостивен. Какво ти каза тя?

— Пламък казва, че Великият баща е гневен и трябва да освободим Буреносния облак, ако искаме да запазим благосклонността й — обясни вождът. — Тя казва, че ако аз я принудя да се съедини с мен, ще използва силата си срещу моя народ.

Тъкачът на сънища се вгледа неуверено в Ашли. През целия си живот не беше срещал такава внушителна сила.

— Не бива да гневим Пламък. Направи каквото иска, докато Великият баща ни каже какво да предприемем. Трябва да помолиш за видение. Ще подложиш плътта си на пост и ще принесеш жертва с тютюнев дим на четирите посоки. Великият баща ще ти разкрие своето желание.

Ашли не разбираше какво казва Тъкачът на сънища, но можеше да се закълне, че на Бягащия лос това никак не му харесва.

— Ами Буреносният облак? Ще живее ли, или ще умре?

— Трябва да живее.

— Какво каза Тъкачът на сънища? — запита Ашли.

Бягащият лос се обърна към нея с очи, в които светеше мрачен гняв.

— Той казва, че Буреносният облак ще живее, докато Великият баща ми разкрие своите желания. Казва, че Великият баща е разгневен и трябва да бъде умилостивен. Сега отивам да моля за откровение. Няма да се върна, докато Великият баща не ми отговори с видение.

Ашли едва не припадна от облекчение. Бе постигнала отмяна на смъртната присъда.

— Нали ти казвах точно това? Сега ще ни освободите ли?

— Ти ще останеш тук. Не се възползвай от отсъствието ми, за да бягаш. Ще те наблюдават и ще те пазят. Нищо няма да ти се случи, Пламък. Ако пожелае Великият баща, ти ще бъдеш моя.

— Танър е моят съпруг. Няма да приема ти да го замениш.

Танър ахна, смаян от смелостта на Ашли. Да не е полудяла тази жена? Повечето пленени жени отдавна щяха да бъдат принудени да се покорят. Но не и тази янки, за която се бе оженил. Тя бе упорствала и бе надвила, налагайки авторитета си така, сякаш наистина притежаваше някаква тайнствена сила.

— Не е ли достатъчно, че Буреносният облак ще живее? — извика Бягащият лос.

— Буреносният облак е мой — обърна се Пролетен дъжд към вожда. — Ти ми го даде.

Ашли я изгледа с върховно презрение, без да обръща внимание на думите й.

— Вземам съпруга си в моята колиба. Ако ме спреш, Бягащ лос, ще използвам силата си, за да призова нещастието над твоя народ.

Празна заплаха, но индианският вожд нямаше откъде да знае това.

Той я изгледа с неприкрита враждебност и това я накара да се замисли. Дали не беше отишла твърде далеч? За миг зърна ненавист в неизмеримите дълбини на тъмните му очи. Разбираше, че за мъж като Бягащия лос е много трудно да приеме, че една обикновена жена може да притежава такава страховита сила.

— За бога, не го предизвиквай! — предупреди я Танър. — Смелостта ти е повече от акъла. Каза, че няма да ме убие, остави го вече.

Танър задърпа яростно въжетата от сурова кожа, които го стягаха. Намокрени от дъжда, те се бяха свили болезнено и се впиха в плътта му така, че кръв потече от китките му.

Ашли вдигна брадичка предизвикателно. Беше отишла твърде далеч и сега нямаше да отстъпи.

— Ако не направиш каквото ти казвам, ще призова светкавицата от небето.

О, господи, какво я накара да изрече такава огромна лъжа?

От гърлото на Танър се изтръгна съскащ шепот:

— По дяволите, Ашли, просиш си неприятности.

— Няма да те оставя тук, Танър, или да позволя на Пролетен дъжд да те вземе. И проклета да съм, ако стана жена на Бягащия лос, затова, моля те, замълчи. Писна ми вече да се подчинявам.

Бягащият лос изгледа подозрително навъсеното небе, дълбоко съмнявайки се, че Ашли може да призовава светкавици.

— Не се страхувам от теб, Пламък. Скоро ще посея семето си в теб и ти ще ми се покоряваш.

— Само през трупа ми — изръмжа Танър под нос.

След миг се случи нещо толкова невероятно, че ако Танър не беше го видял, нямаше да повярва. Земята се разтресе от рева на гръмотевицата. Една светкавица озари небето и цялата земя. Ашли вдигна ръка и от заплашително надвисналия облак право надолу изсвистя огнена стрела. В следния миг едно от типитата пламна и обитателите му се изсипаха навън в дъжда. Бягащият лос и Тъкачът на сънища загледаха Ашли с внезапен страх. Пролетен дъжд така се уплаши, че вдигна ръце и хукна към колибата си.

— Стига, Пламък! — извика Бягащият лос. Извади ножа от пояса си и се наведе към Танър. Ашли извика, уплашена, че той ще го убие. Но Танър разтърси свободно ръце и тя разбра, че Бягащият лос просто е прерязал въжетата му. — Твой е. Вземи го. Вече не искам да се съединя с теб. Когато се усамотя на хълмовете, Великият баща ще ми прати видение, за да разбера какво да правя по-нататък с теб. Може би магията ти е твърде силна и трябва да бъдеш унищожена. Ще те пазят ден и нощ. Ако бъдеш толкова глупава, че да се опиташ да напуснеш селото, моят народ ще рискува да предизвика гнева на Великия баща и ще те върне обратно.

Ашли затаи дъх, докато Бягащият лос се отдалечаваше в проливния дъжд, отивайки към хълмовете, без да взема нищо със себе си, освен магическата торбичка, окачена на врата му, и ножа си.

— Трябва да тръгнем сега, докато племето още се страхува от силата ти — прошепна Танър на ухото й.

Хвана Ашли за ръка и я дръпна към редицата дървета, обграждащи селото.

Не бяха изминали и десетина крачки, когато няколко въоръжени воини изникнаха сякаш от нищото и ги обградиха. Насочиха пушките си към тях и ги подкараха обратно към селото. Когато стигнаха колибата на Ашли, тя хвана Танър за ръка и го вмъкна вътре. Изражението на лицето му не бе по-благо от бушуващата навън буря.

— По дяволите, янки, не трябваше да ядосваш Бягащия лос. Щом си толкова важна за тези диваци, защо не можеш да ги убедиш да ни пуснат?

— Те мислят, че им нося късмет — каза Ашли, цялата разтреперана. — Но според мен си прав за Бягащия лос. Той не знае дали да се страхува от мен, или да ме третира като всички други пленници.

— Глупаче — измърмори той. И изведнъж мъчително осъзна как изкусително прилепва мократа бяла еленова туника към тялото й, към всички негови пищни извивки и вдлъбнатини. — Ще се простудиш, ако не махнеш тия мокри дрехи. Аз ще засиля огъня.

Коленичи пред малкия огън, който пламтеше в средата на типито, и хвърли в него наръч съчки. Дупката за пушека беше затворена заради дъжда и скоро ароматният син дим ги обви в интимното си покривало. Танър погледна към нея и с удоволствие видя, че и тя го гледа.

Погледът й се плъзна по тялото му. То беше мокро и блестеше. Блуждаещи златисти пламъчета подскачаха по мускулестите му гърди и рамене. Панталоните прилягаха плътно към внушителните очертания на слабините му и Ашли наблюдаваше омаяна как се напрягат изпънатите сухожилия на мъжествените му бедра. Устата й изсъхна, тя се опита да отмести поглед, но не успя.

— Ще взема две одеяла.

Дръпна постелките, извади две одеяла и подаде едното на Танър. Когато се опита да развърже вървите на туниката си, пръстите й бяха така омекнали, че не можеше да отвърже възлите.

— Дай да видя — каза Танър, пусна долу одеялото и отмести ръцете й.

Ръцете му бяха почти толкова несръчни, колкото и нейните, и мина много време, преди възлите да бъдат развързани. Той си пое дълбоко дъх, почти толкова шумно, колкото и тя, когато пръстите му докоснаха голата кожа на раменете й. Дланите му я опариха, но тя не направи никакво усилие да избяга, когато Танър я притисна към себе си. Едната от силните му ръце обви тънката й талия, а другата се зарови в косата й. Той впи устни в нейните. Усети вкуса на дъжда и неповторимия й аромат, по-замайващ и от най-силното уиски. Прокара език по ръба на устните й, засмука издутата и долна устна, после навлезе навътре с твърдия връх на езика си. Ашли се изпъна, след това въздъхна от удоволствие и отвори устни под неговите, привличайки езика му в устата си.

Танър изстена и плъзна ръце по ханша й, обхвана седалището й, за да усети всеки инч от нея, притиснат към всеки инч от себе си. Целувките му станаха по-дълбоки, прилепи уста върху нейната и езикът му се спусна още по-навътре. Огън избликна в Ашли, докато му отвръщаше на целувките, смаяна от пронизващото удоволствие, което той събуждаше в нея.

— Изкара ми ангелите тая вечер — каза Танър, докато ръцете му се плъзнаха по седалището й и още по-надолу, а дългите му пръсти се свиха около издатината в основата на бедрата й.

Тя беше толкова гореща, че той усещаше влажната й топлина през туниката. Изведнъж изруга нетърпеливо и сграбчи ръба на туниката й.

— Искам те гола. По дяволите, янки, никой дивак няма да те има. Може да умра, но никой няма да ми попречи да те взема.

Ашли притисна главата му, искаше го също толкова, колкото и той нея. Настръхна от възбуда при допира на покаралата по бузите му брада. Ароматът на дъжда се смесваше с миризмата на потта му. Чувстваше пулсирането на мъжествеността му под панталоните. Можеше никога повече да не бъде с него така. Когато индианците ги освободят, Танър ще тръгне по собствения си път, пазейки тъмните си тайни, а тя ще го запомни само с тази нощ.

Тя вдигна дръзко глава и го целуна, прониквайки с език в дълбините на устата му, и изстена, когато той засмука езика й дълбоко в устата си. Горещината в нея се засили, стана по-ярка, болезнена. Тя му се усмихна и вдигна ръце, за да може той да измъкне туниката през главата й.

— Искам те, Танър. Вземи ме.

Танър вдигна с треперещи ръце туниката и я хвърли настрана. Затвори очи, страхуваше се да я погледне, страхуваше се, че няма да може да сдържи бушуващия в него огън. Беше желал тази малка янки толкова отдавна, че ако скоро не влезеше в нея, щеше да експлодира. Притисна я силно до себе си, покривайки с горещи целувки чувствителната кожа на ухото и врата й, захапваше я леко, засмукваше я и после я успокояваше с нежни облизвания.

Ашли се разтопи в ръцете му, в нея се отприщи един неподозиран бяс. Танър нагоди движението на слабините си към полюляванията на нейните хълбоци, показвайки й колко жадува за нея, колко безумно я желае. Тя не се страхуваше. Вярваше му изцяло. Близостта му я изпълваше с благоговейно, изкусително и замайващо желание. Беше застанала на прага на голямото откритие и Танър бе единственият мъж, с когото искаше да сподели това откровение.

— Танър…

Искаше да му каже колко чудесно я кара да се чувства, но не можа да намери думи.

— Не ми казвай да спра, любов моя, много е късно.

Твърде късно, съгласи се мислено Ашли, триейки се о него в изблик на срамежливо желание. Нежните й зърна се търкаха в окосмените му гърди и това пораждаше вълни на удоволствие, които се спускаха по гръбнака й, а чувствителното място между бедрата й се навлажняваше, за да го усети с цялата му внушителна проникваща дължина. Краката й се подгъваха и той я положи нежно върху постелята.

Коленичи до нея, впил пламтящия си поглед в тялото й, и когато свали панталоните, Ашли почувства как дълбоко в нея се надига вълна на пълна омая. Забрави всичко, виждаше само великолепната сила на възбудения му фалос, усещаше само туптенето на кръвта в ушите си. Светът спря да се върти, когато Танър я покри с голямото си тяло и двамата се сляха от гърдите до бедрата. Рязката му въздишка отекна като нежна експлозия до бузата й.

— Забрави другите любовници, янки. Знам, че си опитна жена, но тази нощ си моя.

Ашли затихна. Спомни си, че беше казала на Танър, че има опит, и той май беше сметнал, че става дума за сексуален опит. В любовните неща тя беше невинна като бебе, ако не се смятат безстрастните целувки, разменени с Чет, и горещите мигове в ръцете на Танър, докато пътуваха с кервана. Но сега, когато великолепното тяло на Танър, тежко, горещо и изпълнено с желание, притискаше нейното, тя бе така възбудена, че нямаше никакво значение какво мисли той.

Целувките му отново я обсипаха, трескави, страстни, ръцете му обгръщаха гърдите й и дразнеха зърната и. Езикът му разделяше устните й, вмъкваше се в устата й, вкусваше я и искаше още. Устните му прогаряха огнена пътека по шията и стигаха до гърдите, а втвърдените им зърна зовяха горещата му уста. Той смучеше и облизваше тези узрели плодове, докато накрая Ашли усети, че ще полудее от желание. Когато той пъхна ръце между двамата и зарови пръсти в пламтящия триъгълник между краката й, тя трепна конвулсивно.

Твърдият му пръст раздели влажните копринени гънки и се вмъкна вътре. Пулсиращата й топлина засили още повече яростната му жажда.

— Толкова си влажна, любов моя — прошепна той дрезгаво. — И толкова стегната, о, господи, толкова стегната.

Пръстът му се вмъкна още по-навътре. Потопи палеца си в нейната горещина, разнесе влагата върху скрития чувствителен възел, който намери там, продължавайки да вкарва и изважда пръста си все така мъчително сладко.

Когато сведе глава и зарови лице в разкошния триъгълник между бедрата й, Ашли извика протестиращо:

— Какво правиш?

— Никой твой любовник ли не те е вкусвал така?

Неспособна да изрече и дума, Ашли поклати глава. Светът остана неподвижен, когато на смяна на пръста дойде устата му, езикът му, който облизваше чувствителните й гънки. Устните и езикът му изливаха дяволска магия върху нея, галейки едно скрито място, за чието съществуване тя не бе подозирала, и я насочваха към някаква тайнствена цел.

— Танър… искам… искам…

Той вдигна глава и й се усмихна.

— Знам. И ще имаш точно това, което искаш. Което и двамата искаме. Чувствам, че трепериш. Тези малки експлозии в теб ме карат да полудявам. Господи, Ашли, никога не съм искал жена така силно, както теб. Ако скоро не вляза в теб, ще пощурея. Но още не съм ти се наситил.

Тя нямаше представа за какво говори той, когато устата му отново започна да я измъчва. Раздели влажните й гънки с езика си и проникна в горещите й дълбини. След миг тя се вцепени. От гърлото й се изтръгна накъсан вик. Първият оргазъм в живота й я накара да се свие в конвулсии, изтръпнала от невероятната му интензивност и размах. Танър беше на ръба на припадъка, докато тя се извиваше и трепереше под него, мускусният аромат на секса го подлудяваше.

— Какво стана? — запита тя със задавен глас, когато се върна към действителността.

— Никой ли не те е любил така преди?

Когато тя поклати глава, Танър се засмя и каза:

— Учуден съм, че не си търсила по-изобретателни любовници.

— Танър — започна Ашли, — тези любовници…

Той сложи пръст на устните й.

— Не. Не искам да чувам нищо за тях. Тази нощ аз съм единственият ти любовник.

— Но, Танър…

Той я накара да замълчи с дълга задушаваща целувка.

— Не, любов моя, съсредоточи се върху мен. — Хвана ръката й и я отведе към слабините си. — Хвани ме. — Тя сви пръсти около него. Той изпусна дълбока въздишка и още повече се втвърди. — Не мога да си спомня друг път да съм бил толкова възбуден. Само за теб, любов моя, само за теб. — Разтвори бедрата й и легна между тях. — Отвори се за мен, янки. Няма значение какво ще ни донесе утрото, тази нощ е наша. Искам и двамата да й се насладим.

Той пулсираше в дланта й и Ашли бе поразена от големината и твърдостта му. Беше твърд като стомана и голям, толкова голям. А на допир беше толкова нежен. Стомана, облечена в кадифе. Невероятно еротична комбинация. Взря се в него и той впи поглед в нея. Отмахна един кичур, паднал на челото й.

Страх ли издаваше изражението й? Сигурно не, реши той. За жена с опит Ашли изглеждаше невероятно наивна.

— Въведи ме в себе си, любов моя — чу тя накъсаните думи на Танър.

Една ръка се плъзна между бедрата й и пръстите му я отвориха. Другата му ръка потърси нейната и сви пръстите й около него, подтиквайки я нежно да го въведе във вратата на рая. Тя дръпна ръка, когато той леко навлезе в нея, разпъвайки я, изпълвайки я така, че тя помисли, че ще се пръсне. Не можеше да го направи. Той беше толкова голям. А тя беше толкова малка. О, господи, толкова го иска дори ако това щеше да я убие!

Без да осъзнава уплахата й, Танър я целуна, езикът му я възнасяше в небесата и я отвличаше, пъхвайки се в устата й точно така, както по-надолу тялото му се съединяваше с нейното. Болката от навлизането му разкъса булото на омаята й и тя застина на място, отдръпвайки устата си от неговата. Той я погледна и видя в очите й паника, устата й се отвори за беззвучен вик. Беше очаквала да боли, но не толкова много. Заизвива се, опитвайки се да избяга от мъчението, на което я подлагаше той.

Танър замря с невярващ поглед.

— Защо не ми каза?

— К-какво да ти кажа?

— Че никога не си имала мъж. Ти си така чиста, както в деня, когато си се родила.

И той изруга дълго и цветисто.

— Няма значение. Не е… не е толкова зле.

Едва не се задави, докато изричаше тази лъжа. Болеше ужасно.

— Ще стане по-добре, обещавам ти.

Ръката му се пъхна между потъналите им в пот тела, докосвайки и дразнейки това място, от което извираше насладата й. Тя усети как в слабините й избликва топла мокра вълна, после той навлезе дълбоко навътре, преодолявайки нейната бариера. Тя изохка рязко. Болката още я имаше, но някак замъглена, по-скоро усещаше нещо като парене и разтягане.

Той обхвана лицето й и я целуна, оставайки неподвижен вътре в нея, докато тя се нагаждаше към него. Почти не можеше повече да се сдържа, затова усмири тялото си в неподвижност, която беше по-скоро агония, отколкото удоволствие.

— Добре ли си, янки?

Ашли му се усмихна едва-едва.

— Ще оживея. Ами сега? Какво следва?

Той се раздвижи и едва доловимото движение на хълбоците му го отведе още по-навътре в нея. Ашли отвори очи в прилив на внезапна наслада, повдигна се и се притисна към него, затаявайки дъх в очакване на болката. Но болка нямаше.

— Как се чувстваш сега, янки?

— Много… много…

— Добре?

Той помръдна леко и тя се сви около него. Стегнатият й проход правеше с него чудни неща.

Ашли въздъхна.

— Да, много добре. Не, повече от добре.

Когато той започна да влиза и излиза, тя загуби дар слово.

— О, Танър…

— По-бързо ли да се движа? Или по-бавно? Кажи ми, любов моя. Кажи ми какво искаш?

— Искам… искам… и двете. О, моля те, Танър, не ме измъчвай.

Атаката срещу сетивата й я подлудяваше. Тя го прегърна силно, заби пръсти в твърдите мускули и костите под кожата му. Усети го как настръхва и става още по-дързък, пъхвайки ръце под нея, за да обхване седалището й.

Танър изохка, сякаш от болка.

— Това, което ти правя, янки, е нищо в сравнение с онова, което аз изпитвам.

Изведнъж движенията му станаха по-силни и по-бързи, яростното желание го подтикваше да докара и себе си, и нея до пулсиращата кулминация. Засмука гърдите й и тя реагира, започна да го гали така, че възбудата му стана почти непоносима. Той се мяташе, потъваше в нея и отново изплуваше, усещайки как семето му се готви да избухне и вече няма връщане. Бе я чакал отвъд пределите на всякакво човешко търпение.

Главата на Ашли забуча, гореща наслада, каквато никога не бе изпитвала, се разля по тялото й. Слабините й пламтяха от милувките на Танър. През ума й мина неясната мисъл как ли още успява да издържи в това съсредоточено напрежение.

— О, господи, Ашли, не мога да чакам! Побързай, не искам да те оставя.

Влизаше и излизаше като в несвяст, цялото му тяло трепереше. Ашли се страхуваше, че няма да постигне това, към което се стремеше, но невероятното стана. Кулминацията й избухна в бурния сблъсък на плът с плът, в трепета на туптящите слабини, разтърсвани от яростни тласъци. Бързите свивания около фалоса му ускориха експлозията на Танър. Сърцата им биеха като едно. Той направи едно последно движение, извика името й и я изпълни със семето си. Отпусна се изтощен върху нея. Невероятно, но бурният му изблик му бе донесъл успокоение. След няколко минути я освободи от тежестта си и легна до нея.

Ашли искаше да го задържи плътно до себе си, да го прегърне и да не го пуска, но знаеше, че той няма да иска. Нещо тъмно и опасно го ръководеше и докато не надвиеше демоните си, никога нямаше да приеме нейната любов.

— Защо ми спаси живота тази вечер? — запита Танър. — Бягащият лос е опасен, можеше да го настроиш срещу себе си. Не съм виждал жена като теб, янки. Смелостта ти е повече от разума.

— Не мога да го обясня. Просто знаех, че не мога да те оставя да умреш. Или да позволя на Пролетен дъжд да те има. Ти си ми съпруг, макар да се оженихме поради най-неуместните причини на света, и най-вероятно скоро ще се разделим.

— Съжаляваш ли, че се любихме? — запита Танър след дълго мълчание. — Би трябвало да запазиш девствеността си за мъжа, който ще ти бъде другар в живота. Мислех, че имаш опит, иначе нямаше да те взема.

Не беше точно така. Никой не би могъл да възпре Танър да вземе Ашли. Желаеше я така отчаяно, че цялата му съпротива отиде по дяволите. Не че съпротивата му беше кой знае колко голяма, щом станеше дума за нея.

Ашли настръхна за миг, мислейки, че той й напомня, че бракът им е бил само за удобство и че скоро ще напусне живота й.

— Не се тревожи, бунтовнико. Държа на думата си. Щом се измъкнем от тази бъркотия, ще бъдеш свободен да си тръгнеш. Ще получим анулиране и можеш да забравиш тази част от живота си. Това, което стана току-що, се случи само защото аз го исках. Никакви съжаления, никакви обвинения.

Поради някаква необяснима причина думите й не успокоиха Танър. Наистина иска анулиране, нали? Такова беше споразумението, нали? Той няма право на щастие. Любовта наранява. Любовта е опасна. Най-много на този свят той мразеше янките.

А Ашли беше янки.

Насили се да се усмихне.

— Никакви съжаления, никакви обвинения. Радвам се, че мислиш така. Ще се върнеш ли в Чикаго, когато си тръгнем оттук?

И през ум не му мина, че може да не излязат живи от селото на Бягащия лос.

Ашли поклати отрицателно глава.

— Няма защо да се връщам в Чикаго. С Коул не сме говорили за бъдещето. Иска ми се да се установим в Орегон.

— Коул, изглежда, се е влюбил в Утринна мъгла. Ами ако не пожелае да я изостави?

Ашли го погледна сепнато.

— Не знам. Не мисля, че ще я изостави.

— Но трябва да имаш предвид и това. Ако искаш да се върнеш в Чикаго, ще те съпроводя дотам. Поне това мога да направя.

— Мога и сама да се справя, благодаря ти.

Строгият й отговор показа на Танър колко самонадеян е бил. Но тя знаеше какъв е, преди да поиска да се омъжи за него. Беше избухлив бунтовник. Със сигурност ще разбие сърцето й, ако не се разделят, както бяха планирали.

— Забелязваш ли, че винаги, когато се опитаме да говорим учтиво, все се нараняваме?

— Да, забелязах. — Тя се обърна и го погледна. — Какво предлагаш да направим?

— Мисля — каза Танър с нисък и съблазняващ глас, — че трябва да забравим разговорите и да правим нещо, което и двамата харесваме.

Ашли преглътна конвулсивно.

— И какво е то?

— Защо не ме оставиш да ти го покажа?