Кони Мейсън
Пламък (7)

6

— Мръдни си задника, Мактавиш! Капитанът каза, че е време да те пуснем. Можеш да си вземеш оръжията от канцеларията.

Вратата на килията се отвори и часовият го подкани да излезе.

— Крайно време беше — изсумтя Танър. — Почти обед е.

— Да, искахме добре да си охладиш главата.

Танър не каза нищо, тръгна по коридора и излезе навън под ярката слънчева светлина.

— Ела с мен. Капитанът чака.

Танър прекоси плаца, мислейки за Коул и за плана, който си бяха съставили през нощта. Трябваше да проработи. Единствено Коул можеше да му помогне да намери Ашли. Той беше убеден, че може да открие лагера на Бягащия лос, а Танър нямаше друг изход, освен да се довери на янкито. Наистина този янки беше братът близнак на Ашли, а това му помагаше да се чувства доста по-добре.

— Елате, Мактавиш — каза капитан Калахан, когато чиновникът съобщи за идването на Танър. — Надявам се пребиваването в ареста да е поохладило темперамента ви. — Той се вгледа в лицето на Танър. — Ако не, винаги мога да ви уредя по-дълъг престой.

— Разгледах достатъчно форта ви, капитане. Ще попълня запасите си и потеглям. Жена ми я няма и аз съм твърдо решен да тръгна да я търся със или без вашата помощ.

— Желая ви успех, макар че не се надявам много. Ако не я откриете след няколко седмици, елате пак. Може тогава да сме в състояние да ви помогнем. — Той отвори чекмеджето и извади пистолетите на Танър. — Ето ви оръжията. Можете да си вземете коня от конюшнята. Надявам се, че имате с какво да платите за престоя му там.

— Ще се погрижа — каза Танър, опасвайки колана около стройните си хълбоци.

Без оръжията се чувстваше гол и се радваше, че си ги прибира.

За негово облекчение нещата му в дисагите бяха непокътнати, включително парите, които беше взел от сандъка на Ашли. Не си беше дал труда да ги преброи, но, изглежда, бяха много. Спазари един пъргав кон, плати на собственика на конюшнята и отведе двете животни. Продавачът в магазина прояви умерено любопитство, когато Танър купи седло, дисаги, два пълни комплекта дрехи от еленова кожа, шапка, чифт шестзарядни пистолета „Колт 45“, пушка, амуниции и провизии за дълъг път.

— Ще пътувате ли, господине?

— Така изглежда — отвърна той рязко. Плати и излезе. Но не напусна форта. Трябваше да помогне на Коул да избяга, а това можеше да стане само по тъмно.

Танър прекара по-голямата част от деня в една от кръчмите на форта. Изпи една-две бири, но остана съвършено трезвен. Поръча си порядъчна порция ядене и зачака да се стъмни. Следобедът беше дълъг, а войниците в сини униформи, които не преставаха да се точат в кръчмата, го правеха още по-дълъг. Полагаше неимоверни усилия да се въздържи и да не скочи върху всеки появил се пред очите му янки.

В късния следобед поигра малко на покер и за свое учудване спечели. Играта свърши в полунощ и той напусна кръчмата също така незабелязано, както бе влязъл преди няколко часа. Плацът беше пуст, всички сгради тъмнееха. Часовият патрулираше напред-назад пред отворената порта, друг стоеше на пост в кулата на оградата.

Танър поведе двата коня покрай задната стена на затвора и стигна до малкото зарешетено прозорче, беше много високо и не можеше да го стигне.

— Коул — изшептя той и почака да чуе сигнала му.

Отговорът дойде почти веднага.

— Ти ли си, Танър? Носиш ли ми дрехи и оръжие? — прошепна по-високо Коул.

Танър поведе коня си плътно до стената, изваждайки малко дрехи и оръжието, което беше купил за Коул. Внимателно стъпи на седлото, за да стигне прозорчето, и промуши вътре дрехите и оръжието през тясната цепнатина между решетките.

— Чакай ме при портата — подвикна тихичко Коул. — Има ли кон за мен?

— Тука е — отвърна с шепот Танър.

Още от самото начало Танър не хареса особено плана на Коул. Според него щеше да бъде много по-просто да нахлуе в затвора с насочени пистолети и да поиска да освободят арестанта. Но Коул беше предпазлив. Не искаше никой да види Танър и да го идентифицира като негов съучастник, помощник на избягал затворник. Стигаше му и това, че го преследват, не искаше да въвлича близките си.

Танър преведе двата коня покрай плаца, държейки се плътно в сянката. Когато стигна алеята, близо до главната порта, заведе конете в тесния проход, където Коул беше казал да го чака.

Коул скри дрехите и оръжията, с изключение на единия шестзаряден револвер, под дюшека. Пъхна оръжието в колана си под жакета и се просна на пода. Когато беше напълно готов, завика часовия с отчаян глас. Вика и моли за помощ няколко минути, преди намусеният часови да се покаже.

— Каква е тази врява?

Коул се затъркаля по пода сякаш в пристъп на болка. Хвана се за гърдите и започна да издава отчаяни гърлени звуци.

— Помощ. Умирам.

Часовият само го изгледа, а Коул примираше от напрежение. Не биваше да се провали, не и в този момент. Ашли имаше нужда от него. Изведнъж се вцепени, после се отпусна безжизнено. Убеден, че затворникът не се преструва, часовият отвори вратата на килията и коленичи до неподвижното му тяло. Преди горкият човек да разбере какво става, Коул извади пистолета и го удари по главата. Той се преви на две и се отпусна на пода. Коул му затъкна устата със собствената му кърпа и върза ръцете му с колана му. После бързо навлече дрехите от еленова кожа, които му бе донесъл Танър, опаса оръжията и се измъкна от килията, заключвайки вратата й. Хвърли ключа в алеята и тръгна натам, където го чакаше Танър.

Когато видя Коул да се промъква в алеята, Танър усети отдавна чаканото облекчение.

— Всичко ли е наред?

Коул се ухили широко.

— Точно по плана. Отвлечи вниманието на часовия, аз ще свърша останалото.

Танър хвана юздите на коня на Коул, възседна своя и излезе от алеята. Щом наближи портата, часовият викна предупредително:

— Стой, кой там?

— Излизам от форта, войнико, не се опитвам да се промъкна вътре — обясни Танър. — Да не би да е незаконно?

Явно объркан, часовият огледа Танър в тъмното, опитвайки се да различи чертите му. Ниско нахлупената шапка скриваше всичко, с изключение на красиво оформената му уста.

— Не е, господине. Но, знаете, опасно е да се пътува през нощта. Тия дни индианците нещо се разшаваха.

Танър вдигна рамене.

— Пътуването винаги е опасно.

— Много хубав кон, господине — каза часовият, оглеждайки любопитно животното.

— Обичам добрите коне. Сега мога ли да вървя?

— Моля. Макар че се чудя защо някой ще тръгне да излиза от тоя сигурен форт посред нощ. Късмет.

Танър излезе през портата, благодарен, че часовият не беше от подозрителните. Измина неголямо разстояние, после се прислони до стената, за да не го видят от кулата.

Часовият надникна през портата и се огледа в тъмното, чудейки се какъв е тоя луд, дето е хукнал нанякъде си посред нощ. Не видя Коул, който се промъкваше зад него. И не разбра какво става, когато получи удар изотзад.

Коул се промъкна край стената и лесно намери Танър. Поведоха конете покрай оградата, преведоха ги през рова, изкопан около форта, яхнаха ги и препуснаха лудо в нощта.

 

 

Докато дните преминаваха в седмици, Ашли загуби всякаква надежда за спасение и започна сама да подготвя бягството си. За нещастие никога не я оставяха сама. Утринна мъгла стана нейна сянка. Всички в племето на Бягащия лос като че благоговееха пред нея, дори шаманът. Отнасяха се към нея с голямо уважение и почит, точно противоположното на това, което беше чувала или чела за отношението им към пленниците. Ашли се радваше, че Тъкачът на сънища трябва да гадае кога е най-благоприятният ден за нейното съединяване с Бягащия лос, и се надяваше това да не стане.

Беше научила някои сиукски думи от Утринна мъгла, макар да нямаше голяма наклонност към учене на езици. Колкото повече време живееше с индианците, толкова по-непоколебимо Бягащият лос беше решен да я има. Неговите настойчиви, жадни погледи я плашеха. Той я искаше — тя виждаше това — и търпението му все повече намаляваше. Когато лягаше до нея през нощта, тя чувстваше напрежението помежду им, усещаше как той се въздържа. Чудеше се още колко ще трае въздържанието му.

Един ден Бягащият лос помоли Ашли да използва силата си, за да бъде успешен предстоящият лов. Племето изпитваше остра нужда от прясно месо, от много дни не бяха виждали никакъв дивеч.

Ашли се поколеба.

— Нищо не мога да ти обещая. Аз съм смъртна жена и нямам свръхестествени сили.

— Твоята магия е силна. Дай ни благословията си, Пламък. Народът ми иска да вярва в твоята сила, но воините ми започват да недоволстват. Ловният успех ги отминава.

— Имате благословията ми с всичката полза, която може да ви донесе — каза Ашли.

Красивото лице на Бягащия лос се отвори в широка усмивка.

— Благодарен съм ти, Пламък. Когато се съединим, ще ти покажа колко съм ти благодарен. Аз съм млад и силен и когато те взема в постелята си, ще те накарам да въздишаш от удоволствие.

Отправи й пламенен поглед и се отдалечи.

На следващия ден ловците се върнаха ликуващи в лагера. Бяха открили дивеч и бяха убили достатъчно лосове и елени за много седмици напред. Вечерта честваха улова с огромен празник. Вярата в способностите на Ашли бе възстановена. Според Тъкача на сънища мощната магия на Ашли е била причина Великият баща да ги дари с такова изобилие. След тази случка Ашли сериозно се уплаши, че няма да й позволят да се върне при своя народ. На следващия ден тя се опита да избяга.

Беше планирала грижливо бягството си. Когато отиде да се изкъпе в потока на другия ден, изпрати Утринна мъгла в лагера да й донесе нещо, което нарочно беше оставила в колибата. В мига, когато Утринна мъгла се скри от погледа й, Ашли прекоси плиткия поток и навлезе в гората. Вървя часове наред, объркана и без посока. Беше сигурна, че е минавала преди по същите пътеки, и наистина беше така, защото се движеше в кръг. Тъкмо реши да се върне към потока и да тръгне покрай него към форта, когато зърна Бягащия лос да препуска из гората.

Тя се обърна и побягна толкова бързо, колкото можеше, но не беше достатъчно бърза. Бягащият лос се спусна върху нея като ангел отмъстител, вдигна я и я метна на седлото пред себе си. Нададе победен вик, обърна коня и препусна към лагера. Ашли с изненада видя колко близо е била до лагера, колко малко разстояние е изминала през дългите часове, докато бе вървяла из гората. Той я свали от седлото пред колибата им, бутна я вътре и влезе след нея.

— Защо избяга, Пламък? Да не би моят народ да ти е направил нещо? Да не би да си се преуморила от работа или да се отнасят лошо с теб?

Ашли поклати глава.

— Не. Отнасяхте се добре с мен, но искам да се върна при съпруга си.

— Аз ще бъда твой съпруг, Пламък. Твоята сила принадлежи на племето. Благодарение на теб ловът ни бе успешен. Ще накарам Тъкача на сънища по-скоро да определи деня за нашето съединяване.

Ашли разбра, че е ядосан. Ако не беше проклетата й червена коса, Бягащият лос нямаше да я забележи в деня, когато спря кервана, за да иска такса. Щеше да вземе добитъка, и толкова. Тя винаги бе мразила червената си коса и се опитваше да я крие, когато можеше. Години наред я бе крила под бонета, бе я пристягала в строг кок и дори се бе опитвала да я почерни с мазнина. Но нищо не се получаваше.

— Не биваше да предизвикваш Бягащия лос — обади се Утринна мъгла, когато брат й излезе. — Той е решил да се съедини с теб.

— Брат ти е свестен човек — каза Ашли предпазливо, — но аз вече съм омъжена. Против моя закон е да имам повече от един съпруг.

— При нас не е така — заяви Утринна мъгла. — Ще забравиш за съпруга си, когато се съединиш с Бягащия лос. Пролетен дъжд казва, че много го харесва в постелята.

Ашли почервеня и отмести поглед.

— Тогава нека тя да бъде с него.

— Пролетен дъжд не притежава магия. Бягащият лос иска тъкмо теб. Не бъди глупава и не се опитвай пак да бягаш. Гората може да бъде много опасно място.

— Магията ми ще ме пази — каза Ашли с едва прикрита ирония, извръщайки се от приятната млада индианка.

Утринна мъгла се усмихна.

— Разбирам желанието ти да се върнеш при своя народ, но сега ние сме твоят народ. Ако Великият баща не искаше ти да станеш една от нас, щеше да прати някого да те намери.

Ашли нямаше нужда да й казват, че никой не се е загрижил толкова за нея, че да тръгне да я търси, вече си го знаеше. Но можеше да се надява, нали? Можеше да си мечтае, че Танър я иска, дори да знаеше, че не е така.

 

 

— По дяволите, Коул, кълна се, вече обходихме всички хребети на сто мили наоколо и не сме срещнали жив индианец. Къде са тия червени дяволи, да му се не види?

— Казах ти, Танър, хитри са. Не сме огледали навсякъде. Има още едно-две места, където може да бъдат.

— Сиуксите вече над две седмици държат Ашли. Имаш ли представа дали е още жива?

— Не знам. — Коул не искаше да обнадеждава Танър, защото сам не виждаше надежда. — Но с нея сме близнаци. Щях да разбера, ако е мъртва.

Танър трепна, не искаше дори да си помисли, че Ашли може да е напуснала този свят. Бяха му взели всичко, което някога бе обичал. Ако си позволеше да обича Ашли, и нея щяха да му отнемат. Бе обичал Елън, и ето какво се случи… Бе обичал майка си и баща си, и двамата станаха жертва на войната, която им наложиха янките.

— Сигурно много обичаш сестра ми — каза Коул, виждайки колко се бе натъжил Танър.

— Не е каквото си мислиш, Коул. Бракът ни не беше… Тоест… О, по дяволите, ще оставя Ашли да ти обясни.

Но Коул нямаше нужда от обяснения. Независимо какво щеше да каже Танър, знаеше, че той обича сестра му.

— Ти не харесваш янките, нали?

Изражението на Танър застина.

— Янките са се съюзили с дявола. Направиха живота ми истински ад.

— Войната свърши, Танър. Аз се сражавах на изток, преди да ме прехвърлят във форт Бриджър, и не гоня карез никому.

— Майка ти не е умряла в ръцете ти в робска колиба, останала кожа и кости, лишена от храна и прилично жилище. Жена ти не е била… О, по дяволите, не искам да говоря за това. Откакто свърши войната, животът ми се сведе до омразата срещу янките и до такива постъпки, с които не се гордея. Скитах от град на град, винаги на една крачка преди закона, опитвах се да намеря място, където сините униформи няма да ме преследват.

— Двамата с Ашли сигурно сте намерили нещо да ви свързва. Иска ми се да вярвам, че е било любовта.

— Мисли каквото искаш, Коул. Бракът ни нямаше нищо общо с любовта. Ако трябва да знаеш, Ашли ми плати, за да се омъжа за нея. Капитан Креймър не й позволяваше да се присъедини към кервана, ако не е омъжена или не пътува с родителите си. Тя отчаяно искаше да стигне до форт Бриджър, за да ти помогне да очистиш името си. Извади ме от затвора в Сейнт Джо.

Коул дръпна юздите на коня си и се вгледа ужасено в Танър.

— Ашли е трябвало да ти плати, за да се ожениш за нея?

Този факт, изглежда, го учудваше повече, отколкото това, че го е намерила в затвора.

— Само формално — побърза да добави Танър. — И нещата си останаха такива. Трябваше да я придружа по живо, по здраво до форт Бриджър, и тогава щях да поискам анулиране. Не съм мъж за женене, Коул. На Ашли й трябва мъж, който наистина да й бъде съпруг.

— Откъде си сигурен, че не можеш да й дадеш това, което й трябва? Ако беше някое копеле, нямаше да си рискуваш живота за нея. Отричай колкото си щеш, Танър, но между теб и Ашли има нещо повече, отколкото си склонен да признаеш.

— Когато срещнах Ашли, не ми беше останало за какво да живея. Тя ми предложи ужасно много пари, за да се оженя за нея, и аз приех предложението й, защото тогава нямах никакво по-добро занимание. А ако не го бях направил, като нищо щях да ида във федералния затвор. Нека всичко си остане така.

— Щом казваш — Коул реши да не разнищва повече.

Ашли беше на двадесет и пет години, достатъчно възрастна, за да знае какво иска и как да го постигне. Ако наистина иска бунтовника, той, горкият, няма никакъв шанс.

Танър тръгна след Коул, понеже пътеката беше толкова тясна, че два коня не можеха да вървят редом, и разговорът замря. Слязоха от седлата на брега на един ромолящ поток, за да пият вода и да напоят конете. Изведнъж единият кон изсумтя уплашено. Коул вдигна глава и се ослуша.

Танър усети как по гръбнака му пролазват тръпки, докато хващаше свободно провисналата юзда, за да усмири коня си.

— Какво има?

— Не съм сигурен. Да се махаме по-скоро оттук.

Но преди да се качат на седлата, от гората изскочиха пет-шест индианци, нашарени в бойни цветове, и ги заобиколиха.

— По дяволите — изруга Коул, когато изтръгнаха юздите от ръката му и го сграбчиха изотзад.

Погледна към Танър, но и той беше в същото бедствено положение.

— Май сме били по-близо до индианците, отколкото си мислехме — провлече Танър.

— Нека аз да говоря с тях — предложи Коул. — Ако не разбират английски, знам малко езика на знаците.

— По-добре говори бързо — предупреди го Танър. — Тия диваци не изглеждат много дружелюбни.

Индианците им вързаха ръцете с върви от сурова кожа, започнаха да викат и да ги бодат с остриетата на копията си.

— Бягащия лос! — извика Коул с надежда да привлече вниманието им. — Заведете ни при Бягащия лос!

Един от индианците ги изгледа сурово, но каза нещо, което не можаха да разберат. Опитвайки се да освободи ръцете си, за да прави знаци, Коул някак успя да си свали шапката. Червената му коса блесна като ярко знаме в тъмната зеленина на гората и околните хълмове. Индианците отстъпиха назад разтревожени и започнаха неистово да викат и да жестикулират.

— Какво става, по дяволите? — запита Танър.

— Проклет да съм, ако знам. Надявам се да не се карат кой да ми вземе скалпа.

Изведнъж един от индианците взе шапката на Коул и му я нахлупи пак на главата.

— Бягащия лос — повтори Коул. — Заведете ни при Бягащия лос.

Индианците хванаха краищата на въжетата, които висяха от вързаните им ръце, и подкараха Танър и Коул през гората, за да стигнат до конете си. Скочиха на неоседланите им гърбове и подкараха вързаните мъже пред себе си, двамата нямаха голям избор — можеха или да тичат отстрани, или да се оставят да ги влачат в калта зад животните.

Танър, който едва си поемаше дъх, се уплаши, че няма да оживее, за да помогне на Ашли. Нямаше откъде да разбере дали тези диваци са от племето на Бягащия лос или от някое друго свирепо племе. Съдейки по изражението на Коул, и той не знаеше. Ако не оцелееше в това изпитание, щеше да умре, проклинайки янките. Само армията да беше пратила хора, както ги бе помолил, и сега Ашли можеше да е на сигурно място.

Танър изненадан разбра, че с Коул са били много близо до селото. Ако не бяха ги пленили, щяха скоро да попаднат на него. Когато индианците накрая спряха, Танър бе падал вече няколко пъти и бе изминал доста разстояние по корем в калта. Дрехите висяха на парцали по пребитото му тяло, гърдите му се надигаха тежко, лицето му бе станало цялото червено. Коул не изглеждаше по-добре от него. Танър стана, олюлявайки се, и видя, че двамата с Коул са заобиколени от свирепо настроени червенокожи мъже, жени и деца.

Тълпата зашумя, Танър вдигна очи и видя, че към тях се е запътил един слаб, мускулест индианец със стройни, гъвкави крака, беше гол, ако не се смятат мокасините и панталоните. Един от воините, които ги бяха пленили, заговори гърлено и започна да жестикулира. Воинът, застанал до Коул, свали шапката му. Изведнъж Танър разбра. Червената коса на Коул. Нима най-сетне са намерили Бягащия лос? Или, още по-точно, нима Бягащият лос ги е намерил?

Погледът на Танър зашари из тълпата с изострено внимание, търсейки едно лице, което му бе станало скъпо.

Видя я и забрави да диша.

Любопитството бе привлякло Ашли да излезе от типито, където Утринна мъгла я учеше на сиукски език. Бе чула врявата и въпреки предупреждението на Утринна мъгла тръгна след тълпата към средата на лагера.

Тя също го видя. Усети как около нея всичко затихва, когато Танър вдигна очи и срещна погледа й. Той беше дошъл. Но на каква цена? Беше затворник като нея. И съдейки по насиненото му тяло и състоянието на дрехите, не се бяха отнесли добре с него.

Погледът й се отмести към мъжа до Танър и тя извика невярващо, когато видя слънцето да се отразява в червената коса, малко по тъмна от собствените й буйни къдрици. Коул? Тук? Не й се вярваше. Знаеше само, че Танър е тук и любимият й брат е с него. Искаше да изтича, да полети над калта, но краката не я слушаха. Успя само да тръгне с разумно бързи крачки към Танър и Коул.

Танър усети как сърцето му започва да бие ускорено, когато срещна погледа на Ашли. Огледа я внимателно от глава допети и разбра, че не са й направили нищо. Тя отвори широко очи, когато го видя, и за един напрегнат миг погледите им се срещнаха и останаха впити един в друг. После я видя как поглежда към Коул и не можа да не се усмихне при вида на смаяната й физиономия. Би продал душата си, ако Ашли, когато го видя, е изпитала поне половината от радостта, която прояви, щом зърна брат си.

Ашли си проби път през тълпата, стигна първо до Коул, заплака и го прегърна. После се обърна към Танър, а лицето й още беше мокро от сълзи. Понеже видя как я гледа Бягащият лос, не посмя да го докосне.

— Ти дойде.

Той й се усмихна нежно.

— Мислеше ли, че няма да дойда?

— Аз… не знаех. Можеше да вземеш парите ми и да изчезнеш.

Танър се намръщи.

— Можех.

— Кои са тези мъже, Пламък? — Суровият глас на Бягащия лос пресече радостта от срещата.

— Този с червената коса е моят брат. Моят близнак. Много луни не съм го виждала! Другият мъж — погледна Танър с несигурна усмивка — е моят съпруг. Дошъл е с брат ми, за да ме отведе у дома.

Не беше точно така, тя вече нямаше дом, но Бягащият лос не можеше да знае това.

Бягащият лос погледна свирепо Танър.

— Пламък няма съпруг. Тя живее в моята колиба и спи на моята постеля. Когато луната стане пълна, тя ще се съедини с мен.

Индианецът бавно се обърна и погледна лицето на Коул, така приличащо на Ашли, че не беше за вярване. Намръщи се.

— Моят народ не гледа с добро око на близнаците. Ти и твоят приятел трябва да умрете.

Кимна с глава, воините хванаха Танър и Коул и ги повлякоха.

— Чакай! Не можеш да ги убиеш! — завика Ашли и се вкопчи в ръката на Бягащия лос. Мислеше с отчаяна бързина, трябваше да каже нещо, за да спаси Танър и Коул. — Казваш, че моята магия е силна. Ще обърна силата си срещу твоето племе, ако убиеш брат ми и съпруга ми. Не можеш да очакваш от мен да стоя и да гледам как брат ми и съпругът ми умират, без да направя нищо. Ако аз съм нещастна, твоят народ ще пострада.

Бягащият лос погледна Ашли със страх и недоверие. Суеверието беше огромна и важна част от неговата култура. Ако думите на Пламък бяха верни, трябваше да действа предпазливо. Щеше да попита Тъкача на сънища какво да прави.

— Ще помисля върху това, което казваш, Пламък. Никой няма да бъде пратен на смърт, докато не взема някакво решение.

Ашли едва не припадна от облекчение. Но облекчението й трая кратко, когато видя как връзват Танър и Коул на коловете, на които вероятно е била привързвана не една нещастна жертва.

Когато пленниците бяха обезвредени, Бягащият лос по-бърза към колибата на Тъкача на сънища. Когато той се скри, Ашли изтича при Коул и Танър, падайки на колене пред тях. Утринна мъгла я последва, но остана малко по-надалеч и започна да поглежда срамежливо към Коул изпод сведените си мигли.

— Добре ли сте? — запита Ашли, местейки поглед от Танър към Коул. — Не мога да повярвам, че двамата сте тук. Отпаднаха ли обвиненията в убийство срещу теб, Коул? Къде е армията? Нали сте довели войници? Те следват ли ви? Тук има хора, с които се сближих, не искам да им се случи нещо лошо.

— Хора като Бягащия лос ли? — запита намусено Танър. — Не знаех, че изпитваш симпатии към диваци. Е, не се тревожи. Няма армия по петите ни. Смъртта ми ще те освободи и ще се омъжиш за него. Не биваше да се съмнявам, че ще си паднеш като котка на краката, янки.

Господи, какво става с него? Рискува живота си, за да я намери, а сега се държи като ревнив глупак. Така помисли и Ашли.

— Какъв си глупак, бунтовнико — отсече тя. — Нямам намерение да се омъжвам за Бягащия лос. Вече си имам съпруг, достатъчно луд, да дойде да ме търси без военни зад гърба си. Не разбирам всичко, но преди много години шаманът имал видение. Видял една жена с червена коса и бяла кожа, която щяла да живее сред тях и да им носи късмет. Мислят, че аз съм тази жена. Държат се добре с мен, макар че веднъж се опитах да избягам, освен това се сприятелих със сестрата на Бягащия лос.

— Не ми се иска да прекъсвам този приятен разговор, Ашли, но какви са шансовете ни да се измъкнем оттук живи? — Макар въпросът на Коул да бе отправен към сестра му, той не изпускаше от поглед красивата млада индианка, застанала наблизо. — Коя е твоята приятелка?

Ашли дръпна напред Утринна мъгла и каза:

— Името й е Утринна мъгла. Тя е сестра на Бягащия лос. Говори сравнително добре английски. Утринна мъгла, това е моят брат, Коул, а другият мъж е съпругът ми. — Индианката кимна плахо. — Що се отнася до това, да се измъкнем живи, ще намерим начин. Ще ви донеса вода и храна. Бягащият лос отиде да се посъветва с шамана за вашето бъдеще.

— Янки — Ашли погледна Танър, потресена от измъчения израз в тъмните му очи, — ти наистина ли си добре? Да не би Бягащият лос или някой друг да ти е направил нещо?

Тя усети напрежението в тялото му, почувства го как кипи от ярост и беше много облекчена, че не се налага да го лъже.

— Никой нищо не ми е направил, бунтовнико. Народът на Бягащия лос смята, че аз притежавам някаква магическа сила.

— Слава богу.

Тя се обърна към Коул.

— Сега вече не си ли в армията? Оневиниха ли те изцяло?

— Никак не ми се иска да те разочаровам, сестричке, но избягах от армейския затвор. Съпругът ти ми помогна. Когато каза, че са те отвлекли и че армията не иска да му помогне да те спаси, разбрах, че не мога да остана там със скръстени ръце. Така че сега съм избягал затворник и дезертьор.

— О, Коул, съжалявам, че се получи така — изхленчи Ашли.

— Толкова исках да ти помогна да възстановиш доброто си име. Знаех, че не си виновен.

— Разбрах колко силно си искала да ми помогнеш — каза Коул, поглеждайки косо към Танър. — Толкова, че си си купила съпруг.

Ашли се изчерви и отмести поглед.

— Нека сега да не говорим за това. Има по-важни неща, за които да се тревожим.

— Бягащият лос се връща — каза Утринна мъгла и докосна Ашли по рамото, за да я предупреди. — Не изглежда весел.

Ашли стана и зачака Бягащият лос да се приближи. Не можеше да разбере почти нищо по изражението му, само това, че е ядосан.

— Ела — каза той, хвана я за ръката и я дръпна доста грубо от двамата мъже.

— Махни си ръцете от нея! — изкрещя Танър, борейки се с въжетата от сурова кожа.

— Пламък вече не е твоя жена, бели очи. Аз съм мъжът, който споделя постелята й всяка нощ. Тя притежава силна магия и аз я взех за себе си.

Танър изгуби дар слово. Да не би красивият индианец да е взел насила Ашли? Да не би да й е направил нещо?

— Проклет дивак! — изкрещя той в безсилен гняв.

Бягащият лос се изсмя, влачейки Ашли към колибата си.

Когато я бутна вътре, Танър изрева гневно.

— Не се страхувай, той няма да й направи нищо — прошепна Утринна мъгла и побягна след тях.

— Не го оставяй да те изкарва от кожата ти — каза Коул. — Ако искаме да оцелеем, трябва да не си изпускаме нервите.

В колибата Ашли се обърна към Бягащия лос с блеснали от ярост зелени очи.

— Какво ще правиш с тях?

— Тъкачът на сънища каза, че твоите желания трябва да бъдат изпълнени, ако искаме да получим магическата ти сила. — По киселото му изражение можеше да се съди, че не е особено очарован от съвета на шамана. — Белите очи ще живеят засега. Реши се брат ти да се съедини с Утринна мъгла. Той е твой близнак. Върви в твоята сянка. Тъкачът на сънища не вярва, че Вървящият в сянката притежава твоята сила, но ме посъветва да го задържа в семейството си. Мъжът, чиито очи имат цвят на облаци пред буря, когото ти наричаш съпруг, ще бъде даден на Пролетен дъжд като роб. Може би Буреносният облак ще й хареса и ще спечели благосклонността й.

Ашли се отпусна облекчена. Танър ще живее. Но на каква цена? Ще бъде роб на Пролетен дъжд. Дали ще иска да го вкара в леглото си?