Кони Мейсън
Пламък (17)

16

— Не искай това от мен, Ашли.

Гласът му беше суров, стегнат, изпълнен с такава агония, каквато смъртно същество едва ли би понесло. Искаше да се люби с Ашли повече от всичко на света… с изключение на това, да убие Слейтър.

Тя се притисна до него така плътно, че само дъхът ги разделяше. Почувства как тялото му се вцепенява.

— Защо се противиш, бунтовнико? Страх ли те е да се сбогуваш с мен така, както трябва?

— По дяволите, страх ме е. Ти си опасна, янки. Когато съм с теб, дори не помня името си, какво остава за Слейтър.

— Не ме интересува, бунтовнико, стига да помниш моето име — прошепна тя до устните му.

Дръпна ризата му. Той стисна челюст. Тя загледа омаяна как един малък мускул се стегна в ъгъла на устата му. Когато очите му срещнаха нейните, потъмняха и неволно се спряха на пищните извивки на устата й. Тя преглътна явно и облиза устни. Погледът му беше като осезаема милувка. Устните й неволно се открехнаха, тя задиша ускорено.

— Искаш ли ме Танър?

— Искам ли да дишам? Искам ли храна? Или вода? Точно така отчаяно се нуждая и от теб.

— Тук съм, Танър, и те искам също толкова много.

— Няма да си променя намеренията — предупреди я той. — Ако искаш да се сбогуваме както трябва, ще стане така. Но нищо, което кажеш или направиш, няма да промени решението ми относно Слейтър.

Ашли беше все така уверена, че ще успее да го разколебае. Нямаше да се предаде до последен дъх, докато имаше, макар и най-слабата надежда, че може да отклони Танър от пагубния му път. Двамата бяха едно цяло, но тя искаше да го има според своите изисквания, без смущаващите сенки на призраците от миналото.

— Прекалено много говориш, бунтовнико. Помогни ми да те съблека. — И тя извади ризата от панталоните му. — Още не съм видяла спалнята, но там трябва да има легло.

Ръцете на Танър трепереха, докато откопчаваше ризата си. Ашли вече дърпаше колана с пистолетите. Той отстрани ръцете й и сам го откопча. Коланът падна на пода. Ашли бе успяла да откопчае горните копчета на панталона му, преди той да я спре.

— Не. Първо твоите дрехи.

Тя се вгледа в голите му гърди. Бяха съблазнително възбуждащи, твърди мускули и бронзова плът. Такава сила имаше в здравото му тяло, такава мъжествена красота се излъчваше от ъгловатото му лице. Имаше тесни хълбоци и плосък корем, целият в стегнати мускули. Някои части от него бяха огромни, особено онази, която все още бе скрита в панталоните.

Устата на Ашли пресъхна, когато Танър посегна към нея. Тя започна да разкопчава с треперещи ръце дребните копченца на корсажа си. Накрая той не се стърпя, раздра дрехата до кръста и копчетата се разхвърчаха на всички страни. Когато роклята се свлече в краката й, Танър целият трепереше.

— Толкова време мина — прошепна до устните й.

Целуна я грубо, ръцете му я стиснаха силно и разкъсаха всички дрехи, които още обгръщаха тялото й. Когато остана гола, той я отстрани от себе си и я загледа жадно. Разгорещеният му поглед се плъзгаше по нея и тя се разтапяше от желание.

— Винаги ще помня как изглеждаш сега, с блеснали от страст очи и тяло, тръпнещо от желание.

Ашли искаше да му каже, че няма да има нужда да пази спомена за нея, защото ще бъдат така заедно всеки ден, ако той се вслуша в гласа на разума. Но усещаше, че сега той не може да чуе нищо друго, освен бушуващата си кръв.

— Твой ред е — каза тя, подръпвайки колана на панталоните му.

След миг той се освободи от тях и застана пред нея в разкошната си голота. Ашли отвори широко очи. Беше великолепен — огромен и пулсиращ — и тя изпита раздиращо желание. Облиза устни и посегна към него.

Танър изстена и бутна ръката й.

— Не, още не. Ако това е последният път, не искам да свърши толкова скоро.

Той коленичи пред нея и обсипа с жадни целувки гърдите й, засмуквайки първо едното зърно, после другото. Когато им се насити достатъчно, устата му слезе надолу по пътеката към мястото, където се съединяваха бедрата й. Когато пъхна два пръста в стегнатата й цепнатина, Ашли изстена отчаяно:

— Измъчваш ме, бунтовнико!

— Ти си се овлажнила за мен, янки — каза той, когато почувства мокротата вътре в нея. Положи я на пода и устата му последва пръстите по еротичната пътека чак до нежната плът между краката й. Тя извика, когато езикът му навлезе дълбоко в нейния център.

Опита се да го притегли на пода при себе си, но не можа. Устата и езикът му продължаваха да я измъчват, докато цялата се разтърси в силни тръпки. Но Танър не я остави. Дръпна се и стана така рязко, че коленете й се удариха едно в друго. Хвана я, вдигна я и обви краката й около кръста си. Тя се подчини с желание, но извика яростно, когато Танър не й позволи да направи онова, към което така силно се стремеше.

— Кажи ми как искаш, янки. Силно и бързо или полека и бавно?

— И двете! — извика Ашли. Заизвива се, за да поеме ерекцията му в себе си, но Танър не й позволи. — По дяволите, какво още чакаш?

— Подходящия момент — каза той загадъчно.

Повдигна я, както бе обвила крака около кръста му, отнесе я в спалнята и легна на леглото. Тя се озова отгоре му.

Когато се опита да я търкулне под себе си, Ашли обхвана кръста му с крака и отказа да се помръдне.

— Сега ти ще се помъчиш малко — прошепна тя.

Захапа шията му с еротичен глад, от който тялото му се сви конвулсивно.

Устните й слязоха по-надолу, към плоските му зърна и Танър изстена от удоволствие. Задиша неравно и накъсано, докато тя слизаше още по-надолу, напълно съзнаваше какво прави тя и отчаяно го искаше. Едва издържаше, копнееше по-скоро да се озове в нежната й влажна уста. Очакването свърши изведнъж, когато тя докосна с език пулсиращия му връх и отвори уста, за да го поеме.

Вълна от неизразимо блаженство се разля по тялото му и го завъртя в еротичен вихър. Той стисна зъби и остана да се бори няколко мъчителни минути, после я хвана за раменете, вдигна я нагоре и я положи върху себе си.

— Вещица — изшептя до устните й.

Никога не бе изпитвал такава всепоглъщаща жажда и всеотдайност, каквито сега усещаше у Ашли. Бе обичал Елън, но никога с такава дива интензивност, каквато сега чувстваше към Ашли.

Тя хлипаше, копнеейки да се съедини с него, и се повдигна подканващо. Танър изстена победен и навлезе в нея. Светкавица прескочи между телата им, запалвайки пламък, който щеше да гори до края на дните му. Той проникваше по-надълбоко от всеки друг път и Ашли полудя, губейки изцяло контрол върху себе си.

Отметнала назад глава, извила шия, тя прилепи плътно таза си до него и го яхна безсрамно. Последната й мисъл, преди да се поддаде на разтърсващата наслада, бе, че двамата си прилягат така, сякаш господ го е създал единствено за нея. Пулсирането му в чувствителните й недра засили великолепието на експлозията, оставяйки я безчувствена към всичко друго, освен изблиците на наслада и бурните приливи на удоволствие, които я заляха и я накараха да заплаче от върховно удовлетворение.

Танър капитулира, извика и изля семето си в нея, а освобождаването му беше също толкова силно, толкова всеобхватно и разтърсващо, както и нейното. Почти не обърна внимание на настойчивия глас, който му шепнеше да се изтегли и да се излее вън от нея. Когато си спомни, беше вече късно. Докато слизаше от висините, където го бе издигнало блаженството, една мисъл проряза омаята на страстта: разбра, че я обича. И още една: бе обичал Елън, но не бе успял да я задържи. Не заслужаваше втори шанс.

Ашли бавно се свестяваше, усещайки, че Танър е още дълбоко в нея. Долови с крайчеца на разсъдъка си, че той не беше взел обичайните предпазни мерки да излезе от нея, преди да излее семето си. Някъде скрито в ума й се мярна слаба надежда, че може би ще зачене дете.

Лека въздишка на съжаление излезе от устните на Танър. Съмняваше се, че една непредпазливост би могла да създаде дете, но нещо в него настояваше да има дете от нея. Той отблъсна мисълта. Детето само щеше да усложни и неговия живот, и нейния.

— Не исках да стане така, Ашли. Не мога да си спомня кога друг път така съм се забравял. Надявам се семето ми да не попадне в плодородна почва.

— А аз се надявам да попадне.

— Не! Това ще съсипе живота ти. Предполага се, че си стара мома, не помниш ли? Бременността ще означава край на учителската ти кариера, ще съсипе шансовете ти да си намериш съпруг.

— Имам си съпруг. Не искам друг мъж. — Тя му се усмихна закачливо. — Никога не съм се чувствала по-омъжена за теб, отколкото сега. — Потърка хълбоците си в неговите и отвори широко очи, като го усети как се втвърдява в нея. — Такъв те искам, съпруже, твърд и пулсиращ вътре в мен. Не само днес, а завинаги.

Танър изстена смутен. Еротичните й думи му подействаха като силен афродизиак. Веднага се втвърди и започна да пулсира в нея. Преобърна я по гръб и започна леко да се полюлява отгоре й. Треската в него се превърна в буря. Тласъците му ставаха все по-силни, докато започна да усеща как Ашли се свива конвулсивно около него, тогава избликна и кулминацията му беше почти толкова силна, колкото и предишната. Когато започна да се отдръпва, мигове преди семето му да се излее, Ашли го хвана за седалището и го задържа в себе си, предотвратявайки усилието му да излезе от нея.

Денят премина в нощ, която ги обви в пашкул от тъмна топлина и блажено отпускане. Малко преди сивата зора да изпълни прозореца на спалнята, той отново я люби. После стана мълчаливо и започна да се облича.

— Танър, не си отивай.

— Трябваше да се сбогуваме сега, нали помниш?

Ашли се вгледа в решителното му изражение и почувства дълбока тъга.

— Това снощи нищо ли не означаваше за теб?

— Не знаеш колко много означава — призна Танър. — Когато съм с теб, ми е трудно да си спомня за човек на име Прат Слейтър, но не бих могъл да живея спокойно, ако го оставя да ходи по земята.

— Мъртвите няма защо да се боят от съвестта си — напомни му Ашли. — По-скоро бих искала да живееш с неоснователната си вина, отколкото да умреш, следвайки гласа на съвестта си. Не ти си натиснал спусъка на оръжието, което е убило Елън.

— Не ме поучавай, янки. Знам какво правя. Може пръстът на Елън да е бил на спусъка, но Слейтър беше онзи, който унищожи волята й за живот. А аз не съумях да я спра. Това ме прави също толкова отговорен, колкото и него.

Тогава Ашли избухна.

— Върви тогава, проклет упорит бунтовник, махай се оттук! Убий Слейтър, остави се да те убият, остави се да те затворят. Хич не ми пука! Направих всичко, което ми е по силите, за да те отклоня от тоя глупав, смешен и опасен път. Нищо повече не мога да направя.

Танър се почувства като последния негодник. Непоносимо е да останеш верен на съвестта си, помисли той унило.

— Обещай ми нещо, янки.

— Ако искам.

— Независимо какво ще стане с мен, не вярвай на мъже като Сам Старк.

Искрица надежда просветна в гърдите на Ашли. Ако Танър е толкова загрижен за нея, значи още има надежда да го разубеди.

— Нищо няма да ти обещавам, бунтовнико. Сам Старк има пари и положение, а аз имам нужда от някого, който да се грижи за нас, ако зачена дете от теб.

Не почувства вина заради това, че го дразни — правеше го за негово добро. Но той беше прекалено упорит, за да го осъзнае.

Танър стисна в юмруци отпуснатите си ръце.

— Ако имаш дете, аз сам ще го отгледам.

Ашли се зарадва от отговора му, но се опита да не го показва.

— Как възнамеряваш да направиш това, ако си мъртъв или в затвора? — подразни го тя. — Обещай ми, че няма да предизвикваш Слейтър, докато не разберем дали съм заченала тази нощ. Щом не искаш чужд мъж да отглежда детето ти, отстъпи ми поне в това.

Задържа дъх и започна да се моли. Молеше се да е забременяла предната нощ. Молеше се той да говори сериозно, че ще отгледа сам детето си, ако го има. Не се гордееше със себе си, че използва едно хипотетично дете, за да вразуми Танър, но какво беше гордостта в сравнение с живота на мъжа, когото обичаше?

— Да предположим, че сме заченали дете — каза тихо Танър.

— Ако има, ти пръв ще узнаеш. Имам ли обещанието ти?

— Имаш го. Докато не сме сигурни дали не си забременяла, по-добре е да не говорим за развод. И не искам Сам Старк да се навърта около теб. Ако не искаш да се намеся, предлагам ти да го отпратиш.

— Никога не съм насърчавала господин Старк — заяви разгорещено Ашли. — Сега какво ни остава да правим?

Танър я погледна неразгадаемо.

— Ще чакаме. И ще направим така, че да няма повече възможности да създадем дете. Дотук имахме късмет.

И тръгна към вратата.

— Танър! Чакай. — Той се обърна към нея. — Няма ли да ме целунеш за сбогом?

Надигна се на колене, прикривайки с чаршафа голите си гърди.

Танър изстена:

— По дяволите, янки, не ми улесняваш живота.

Тя вдигна лице.

— Надявам се, че не.

Танър не можа да устои на подобна подкана. Хвана лицето й с големите си ръце и приближи устни до нейните. Целувката беше пронизваща и покъртителна, разтърси я до дън душа и накара сълзи да бликнат в очите й. Положи огромно усилие да ги потисне и изчака той да си тръгне, преди да им позволи да потекат.

По-късно следобед Сам Старк повика Нел в кабинета си.

— Какво знаеш за Танър Мактавиш? — запита я той, подавайки й чашка от личните си запаси първокачествено бренди.

Нел сви рамене и отпи доста голяма глътка.

— Почти нищо. Не е от приказливите.

— Спал ли е с някое от твоите момичета?

— Не, доколкото знам.

— Защо не?

— Дяволите да ме вземат, ако знам. Май не го интересуват.

— Споменавал ли е нещо за новата учителка?

— Не и пред мен. Трябва ли? Видях я. Не е кой знае какво на вид.

Старк се изкикоти.

— Според теб — да. Знаеше ли, че госпожица Уебстър и господин Мактавиш са пристигнали заедно в града? Според нея той е доверен приятел на семейството, придружил я дотук по молба на брат й.

— Защо се интересуваш толкова? Даскалицата не е твой тип.

— Точно тук грешиш, Нел. Тази пламенна червенокоска е точно мой тип. И искам да знам какво крие от мен и от градския съвет. Много я искам, Нел. Искам нещо, с което да я държа в ръцете си, нещо, което да я принуди да влезе в леглото ми.

— Аз какво трябва да направя, Сам? Не се занимавам с подобни работи.

— Може да започнеш. Подмами Мактавиш в леглото си. Мъжете стават приказливи, когато са сексуално задоволени. Измъкни информация от него. Разбери всичко, каквото можеш, за него и за госпожица Уебстър. Ще ти се отплатя добре.

— Вече знам едно нещо. Няма търпение да се срещне с Прат Слейтър.

— Слейтър? Какво, по дяволите, ще иска от него?

— Не съм сигурна, но той май го мрази. Бих се обзаложила, че Слейтър няма да оцелее в сблъсъка им.

Старк поглади мустаците си.

— Интересно. Това е засега, Нел. Разчитам на теб да ми донесеш нещо, което да използвам.

По-късно, когато кръчмата заработи на пълни обороти, Нел почука дискретно на вратата на Танър. Той още беше буден, прекарал безброй часове в опити да се справи с обещанието, което беше дал на Ашли. Адски трудно щеше да бъде да се държи на далеч от Слейтър, когато онзи се върне в града. Може би самият Слейтър щеше да прояви достатъчно здрав разум да не му се пречка, докато разбере дали Ашли е заченала дете от него. Снощи се бе държал безотговорно и нямаше да допусне Ашли да пострада от това.

Танър не чу почукването, толкова смущаващи бяха мислите му. Сепна се, когато Нел го повика тихичко по име. Скочи на крака и погледна към вратата.

— Кой е?

— Аз съм, Нел. Може ли да вляза?

— Късно е, какво искаш?

— Моля те, Танър, имам нужда от помощта ти.

Танър изруга под нос, отключи вратата и я отвори.

— Дано да има основание, Нел.

Тя влезе плахо вътре, затвори вратата зад себе си и се хвърли в ръцете на Танър.

— Толкова съм уплашена. Един клиент се разсърди, защото снощи му отказах. Тръгна си, но ме заплаши, че ще се върне. Няма да му хрумне да ме търси тук, в твоята стая.

Танър внимателно я отстрани.

— Къде е Старк?

— На някакво събиране.

— А биячите? Могат успешно да се справят с пияници.

— Джетърс е болен, а Монти се справя сам колкото може. Нека да остана тук, докато затворим. Няма да те притеснявам, обещавам. Ако не искаш да… нали знаеш — намекна тя игриво, — можем просто да си поговорим.

Танър въздъхна примирено. Не можеше да изхвърли Нел от стаята си, ако я заплашва нещо. И понеже така и така не можеше да заспи, реши, че няма да му навреди да си поприказват. Седна на леглото.

— Вземи си стол, Нел. Нощта ще бъде дълга.

— Не е нужно да бъде, красавецо — каза тя многозначително. — Има и по-приятни начини да си прекарваш времето, отколкото само да говориш.

— Това не ме интересува, Нел.

— Какво ти е? Не харесваш ли жените?

— Харесвам ги, даже много. Ако искаш да знаеш, женен съм. И не изневерявам на жена си.

Стреснат от изявлението си, Танър не можа да си даде сметка защо казва подобно нещо.

— Женен! Странно, не изглеждаш като женен мъж. Къде си държиш жената?

Сам сигурно би могъл да използва това, помисли Нел ентусиазирано.

— Външността често лъже. Щом се оправя с Прат Слейтър, сигурно ще напусна града.

— Не пристигнахте ли заедно с онази, новата учителка?

Невинният й въпрос накара Танър да застане нащрек.

— Да, братът на госпожица Уебстър ме помоли да я придружа до Орегон сити. Понеже така и така имах работа тук, не беше трудно да изпълня молбата му.

— Женен… кой да повярва — повтори Нел, не можейки да смели новината, че Танър има жена, която обича толкова много, че чак не е за вярване.

Нека само Сам да научи, че полето му пред госпожица Уебстър е чисто… Макар че, да му се не види, какво толкова намира в тая невзрачна даскалица?

— Изглеждаш изненадана. Никога ли не си срещала мъж, който да обича жена си?

— Дяволски си прав, не съм. Сигурно нещо ужасно важно те задържа далеч от твоята госпожа. Каква работа имаш с Прат Слейтър?

Танър оголи зъби в жестока усмивка.

— Казах ти вече, работата ми е лична. Чувала ли си нещо, което да подскаже кога горе-долу ще се връща?

— Нямам вземане-даване с хората на Сам. Сигурно работата ти е спешна.

Танър сподави една прозявка.

— Мислиш ли, че вече е безопасно да си тръгнеш, Нел? Наистина ми се иска малко да поспя.

Разбирайки, че няма изгледи да измъкне повече информация от него, тя реши да си тръгне. Утре щеше да съобщи някои доста важни неща на Сам Старк. Едното беше, че Танър е женен, другото — че е абсолютно верен на отсъстващата си жена, и третото — че страшно напира да се озове лице в лице с Прат Слейтър.

 

 

Ашли почти не срещна трудности с новата си работа. Имаше двадесет ученици от всички класове. Най-напред помоли някои от по-големите да й помагат в обучаването на по-малките, докато тя подготвя уроците за групата на големите. Опозна учениците си и дните потекоха учудващо бързо. За свое съжаление не беше виждала Танър от онази необикновена нощ преди две седмици. Бяха се любили с необуздан възторг и сега това ужасно й липсваше.

Когато днес събра изпитните листове и разпусна учениците, в училището се вмъкна един неканен посетител.

— Не бива да работите толкова усилено, Ашли.

Тя подскочи.

— Господин Старк. Какво правите тук?

— Казах ви, че имам намерение да станем добри приятели. Изчаках ви да свикнете с новата работа, за да ви посетя. Как се справяте? Имате ли нужда от нещо, за да върви работата по-гладко?

— Благодаря ви, че питате, но предишната учителка е оставила всичко в идеален ред. Нещата се развиват точно както очаквах. Сега, ако ме извините, имам работа.

— Да не би да искате да се отървете от мен, Ашли?

— Нямам време за светски разговори, господин Старк.

— Защо не ми казахте, че Мактавиш е женен? Нел казва, че бил предан на жена си. — Той се изсмя грубо. — Знаете ли, че ви ревнувах от него?

Ашли загледа Старк така, сякаш виждаше чудовище с две глави.

— Танър е казал, че е женен?

— Изглеждате изненадана. Не знаехте ли, че има жена? Нали казахте, че е доверен семеен приятел.

— Разбира се, знам, че Танър е женен — побърза да каже Ашли, мъчейки се да разбере колко се е разприказвал Танър. — Много ценя жена му. Но се чудя защо ще ме ревнувате. Никога не съм ви насърчавала по никакъв начин.

— Решил съм да ви преследвам, скъпа. Вие сте свежа и оригинална. И малко тайнствена. Преструвайте се колкото си искате, но аз виждам през невинната ви фасада. Искам ви, толкова е просто.

— Не съм на разположение, не се интересувам и със сигурност няма да се впусна в никаква подобна афера. Тази работа е много важна за мен.

Старк й се ухили широко.

— Сега разбирате ли какво имам предвид? Направо сте нещо чудно и свежо. Голямо удоволствие ще ми достави да обеля една по една всичките тези обвивки и да открия истинската жена под невзрачната опаковка. Ще дойда у вас довечера около девет часа.

— Не си правете труда, няма да ви пусна да влезете.

Той я хвана за ръцете, дръпна я да стане от стола и я привлече към себе си така, че се озова лице в лице с нея.

— Не приемам „не“ за отговор.

Лепна устата си в нейната така силно, че тя си ухапа устните. Ашли изскимтя, стресната от неочакваното нападение, и се опита да се освободи по-скоро ядосана, отколкото уплашена.

— Не мисля, че госпожица Уебстър е благосклонна към вас.

Старк внезапно пусна Ашли, изруга под нос и се обърна с лице към Танър.

— Господин Мактавиш, струва ми се, че не сме се запознавали официално. — Протегна ръка. — Казвам се Сам Старк.

Без да обръща внимание на жеста му, Танър погледна към Ашли. Тя беше бледа, но явно невредима. Задоволен, той отново премести очи върху Старк.

— Знам кой сте. Както виждам, притеснявате… госпожица Уебстър. Настоятелно ви предлагам да се оттеглите.

— Да не сте назначен за пазач на Ашли?

На Танър никак не му хареса да чува как Старк я нарича по име. Поиска му се да изтрие глупавата мазна усмивка от лицето му.

— Да, ако съм й необходим в това си качество. Брат й ми я повери. Ще наруша обещанието си към Коул, ако позволя някой да се отнася зле с Ашли.

— Какво ви кара да мислите, че се отнасям зле с Ашли? Откъде знаете дали намеренията ми не са почтени?

Ашли хвърли унищожителен поглед към двамата.

— Аз мога сама да преценявам, господа. Вече казах на господин Старк, че не е уместно да ме ухажва. Сега, ако ме извините и двамата, си отивам у дома.

Тя захлопна учебника и излезе от училищната сграда с възможно най-голямото достойнство, което успя да събере.

В гърдите й кипеше безсилна ярост. Догнуся я от целувката на Старк, тъкмо се беше приготвила да го зашлеви, и на сцената се появи Танър. Да не си мисли, че тя е някакво безпомощно невинно дете, което не знае какво иска Сам Старк? Проклет инат, помисли Ашли, спомняйки си как гледаше Танър, като влетя в стаята точно когато Старк я целуваше. Ако не я иска, защо се навърта около нея и се държи като ревнив съпруг? Кога ще разбере, че ако отвори сърцето си за любовта, ще се излекува по-сигурно, отколкото с омразата?…

След като Ашли излетя от училищната сграда, Старк и Танър продължиха да се измерват с погледи, пълни с неприкрита враждебност. Накрая Старк каза:

— Чух, че чакате Прат Слейтър да се върне в града.

— Правилно сте чули.

— Имате ли някаква специална причина, за да го търсите?

— Това е нещо лично.

— Е, май ще трябва да чакате дълго. Той е в Портланд и чака да пристигне един кораб. Трябва да се срещне с моя партньор и да го доведе в Орегон сити. Корабът се бави заради лошото време.

— Ще чакам колкото трябва — заяви Танър.

— Мога само да кажа, че сигурно работата ви е важна, щом толкова време ви държи далеч от жена ви. Впрочем къде казахте, че сте оставили госпожата си?

— Надявам се добре да сте платили на Нел за тази информация — озъби се Танър. — Изобщо не ви влиза в работата къде съм оставил жена си.

— Темерут с темерут — процеди Старк през зъби, излизайки навън.

Танър се загледа в гърба му. Какво като притежава половината град — това не му дава основание да се натиска на Ашли. Тя можеше да се смята за жена с опит, но в действителност беше много несведуща по въпроса с мъжете. Всяка жена, дръзнала да пътува през половината страна с мъж, когото едва познава, е прекалено наивна, когато стане дума за собственото й благополучие. Колкото повече мислеше за Ашли и я виждаше как се бори в ръцете на Старк, толкова повече се разгневяваше, така се ядоса, че излезе от училищната сграда и отиде направо в нейната къщичка.

— Янки, пусни ме да вляза — повика той, чукайки на вратата.

— По дяволите, бунтовнико, за какво е целият този шум? — възкликна Ашли, отваряйки вратата. — Да не се опитваш да ги накараш да ме уволнят?

— Добре ли си? Старк направи ли ти нещо?

— Нямаше да му позволя — каза оперено Ашли. — А ти защо дойде в училището?

— Тръгнах след Старк — призна Танър, без да се срамува да си признае, че я следи. — Видях го да тръгва насам и полюбопитствах. Радвам се, че го последвах. Сигурно разбираш какво иска от теб. Спрях го този път, а научих от него, че Слейтър е в Портланд и чака да пристигне един кораб.

— Слейтър. — Името изпълни устата й с горчилка. — Вече никога не споменавай този човек пред мен. Помни какво си ми обещал.

— Но ти не си… Нали не…

— Още не знам.

Танър понечи да каже още нещо, но тя му хлопна вратата под носа.