Кони Мейсън
Пламък (16)

15

Ашли нагласи очилата на носа си, пое дълбоко дъх, за да се успокои, и влезе в кабинета на кмета. Беше се подготвила достатъчно добре, докато чака петнадесет минути в приемната, за да я повикат пред заседанието на градския съвет.

Обгърна с поглед петимата мъже, седнали около една изподраскана маса и потънали в оживен разговор. Димът от пурите се носеше на облаци над главите им. Когато Ашли влезе, те млъкнаха за момент. Пет чифта очи се вторачиха в нея.

— Господа, това е младата дама, за която ви говорих. Както всички знаете, много се нуждаем от учителка, която да довърши учебната година. Проучих документите на госпожица Уебстър и те ми направиха силно впечатление. — Той махна на Ашли да се приближи. — Госпожице Уебстър, ще бъдете ли така любезна да покажете на другите членове на съвета вашата диплома и препоръчителните писма?

Ашли връчи с усмивка купчината листове на кмета, който ги даде на другите четирима.

— Позволете ми да ви представя останалите членове на съвета — каза кметът. — Джентълменът, начело на масата, е господин Ханибал Нюли, градският банкер. До него е господин Крие Джордж. Той е най-добрият бръснар в града. Като продължаваме около масата, джентълменът, който пуши пура от един долар, е господин Самюел Старк, собственик на няколко заведения в града, а до него е господин Фестър Лангли, притежател на дъскорезницата.

Всички мъже, с изключение на Самюел Старк, бяха прехвърлили средната възраст. Двама бяха много дебели, двама — много слаби, и четиримата бяха загубили значителна част от косата си. Това беше каймакът на обществото в Орегон сити — всички изглеждаха като извадени от един и същи калъп. С изключение на Самюел Старк. По-млад от останалите, красив, с някак лакирана и сладникава красота, и прекалено самоуверен. Загледа се дръзко в Ашли, без да престава да суче русите си мустаци, и тя потрепери.

Мъжете един по един започнаха да й се представят. Тя кимаше и се опитваше да преодолее нервността си. Искаше й се Танър да е тук.

Пръв заговори Нюли.

— Тъй като сте преподавали и преди, сигурно знаете, че очакваме да се посветите изцяло на децата. Това, че ги поверяваме във вашите ръце, означава голяма отговорност. Трябва да сме сигурни, че я приемате напълно сериозно.

— Разбирам — увери ги Ашли. — Напълно се посвещавам на обучението на децата от града.

— Очакваме от вас да поддържате висок морален стандарт — допълни Крие Джордж.

Ашли кимна, не се осмеляваше да отвори уста. Нямаше представа, че изпод шапката й се бе изплъзнал кичур пламтяща червена коса. Умът й беше толкова зает с превзетите мъже около масата, захванали се да преценяват морала й, че нямаше време да мисли за външността си. Сериозно се съмняваше, че тези петимата са образец на моралността, неестественото им държание я ядосваше.

— Разбирате защо са необходими тези въпроси, нали? — обади се Самюел Старк, стремейки се да смекчи високопарните думи на колегите си. Сините му очи блеснаха хищнически, сякаш за да й даде да разбере, че престорената й скромност не го е заблудила. — Аз самият не съм женен, но знам колко загрижени са членовете на съвета за доброто на своите деца.

Ашли посрещна думите му с напрегната усмивка.

— Напълно ви разбирам. Аз съм зрял и отговорен човек. При мен децата на града ще бъдат в безопасност.

— Е, убеден съм в това — обади се кметът. — Гласувам да наемем госпожица Уебстър за учителка.

— Почакайте малко — намеси се Фестър Лангли. — Жена ми, която е уважавана гражданка, чула, че госпожица Уебстър е пристигнала в града, съпроводена от мъж, който не е неин съпруг, брат или член на семейството й. Тъй като тук се поставя под съмнение моралът на госпожица Уебстър, смятам, че тя ни дължи обяснение.

Намръщената физиономия на Лангли подсказваше, че има доста див темперамент.

— Ще бъда извънредно щастлива да ви обясня — отвърна Ашли. — Напуснах Мисури, съпроводена от господин Танър Мактавиш, близък и доверен приятел на семейството. Тъй като и той пътуваше на запад, брат ми го помоли да ме придружи до Форт Бриджър, където Коул служеше в армията. Службата на Коул скоро ще свърши и той планира да се засели в Орегон сити. Брат ми е единственото ми семейство. С него сме близнаци. Когато пристигнахме във форт Бриджър, научих, че Коул е отишъл в Денвър, за да вземе жена си. Телеграфирах му, той ми отговори и помоли господин Мактавиш да ме придружи до Орегон сити. Коул и жена му ще дойдат тук колкото могат по-скоро. Няма нищо нередно в ситуацията, господа. Господин Мактавиш за мен е като брат.

Ашли имаше чувството, че съветът не е изцяло задоволен от обяснението й, но се надяваше нуждата им от учителка да е толкова голяма, че да пренебрегнат излаганите обстоятелства на нейното пътуване през прерията в компанията на Танър.

— Лично аз смятам, че госпожица Уебстър ще бъде чудесна учителка — заяви Сам Старк. — Нейното обяснение ме задоволява.

— Ако някой от вас, господа, не е убеден, предлагам да наемем госпожица Уебстър на изпитателен срок до края на учебната година и ако тя се справи добре, да заеме мястото за постоянно — предложи кметът Торнтън.

— Съгласен съм — каза Старк. — Ще гласуваме ли, господа? Достатъчно е да вдигнем ръка.

Вдигнаха се четири ръце, само Лангли се въздържа.

Торнтън удари с чукчето си.

— Добре. Наета сте, госпожице Уебстър.

Ашли най-накрая си пое дъх.

— Можете да започнете в понеделник, госпожице Уебстър. Домът, в който ще живеете, се намира на същата улица, където е училището. Улица „Водопади“, номер 15. Госпожица Палмър вече се изнесе оттам, така че ще можете да се нанесете още този уикенд. Орегон сити е един от малкото днешни градове, които предлагат жилище за учителите си — похвали се кметът. — Градският съвет реши, че ще можем да задържим учителите, ако им осигурим жилище. Но за съжаление не стана така. Както и да е, можете да живеете в къщата дотогава, докато работите като учителка.

— Което, надявам се, ще е за дълго — добави Старк с интонация, от която на Ашли й стана ясно, че не може да вярва на дружелюбния му глас.

— Благодаря ви — каза Ашли. — Няма да съжалявате, господа. — И се накани да си тръгне.

— Почакайте, госпожице Уебстър — каза Старк, надигайки се от мястото си. — Деловата среща приключи. Позволете ми да ви изпратя до хотела ви и да ви запозная с града.

— Много мило от ваша страна, но…

Старк не приемаше „не“ за отговор. Хвана Ашли за лакътя и я изведе от стаята. Не каза нищо, докато не излязоха навън, в наситения с влага въздух. В Орегон и по крайбрежието рядко валеше сняг, но дъждът беше често явление. На Ашли би й харесало да няма сняг, но реши, че и ако все вали дъжд, ще се наложи да употреби известни усилия, за да свикне.

— Отседнали сте в хотел „Виламет“, нали, госпожице Уебстър?

— Да, но пътят ми е известен, господин Старк.

Той не обърна внимание на думите й.

— Ще бъда щастлив да уредя пренасянето на багажа ви в къщата в събота — каза той. — Знам колко самотна се чувствате, като няма към кого да се обърнете тук, в чуждия град.

— О, аз не съм сама — възрази Ашли, без да помисли как ще прозвучат думите й. — Имам Танър.

Старк присви очи.

— Танър?

Разбирайки грешката си, Ашли почервеня и погледна надолу, към сключените си ръце.

— Танър Мактавиш. Той ми е близък като брат.

— Разбира се — отбеляза Старк с хитро изсмиване.

И за миг не беше повярвал на обяснението на превзетата малка даскалица. Ако човек се вгледаше по-добре зад безформената, неподдаваща се на описание рокля, и очилата, които скриваха стряскащо живите зелени очи, щеше да открие една гореща жена. Стана му смешно как се мъчи да скрие ярката си червена коса под това неугледно боне. И би се обзаложил на доста голяма сума, че Мактавиш е нещо повече от семеен приятел. Тайните винаги го бяха привличали и възнамеряваше да разбули докрай загадката около тази жена, която безуспешно се опитваше да скрие красотата си.

— Вие имате ли предприятия в града, господин Старк? — запита Ашли, за да смени темата.

— Няколко. Но няма да ви занимавам с моите постижения. — Той се загледа в нея. — Кажете, госпожице Уебстър, наистина ли ви трябват тези очила?

— Моля?

Съвсем неочаквано той посегна и свали очилата й.

— Според мен изобщо не ви трябват. — Бавно пробяга с очи по лицето й. — Вие сте невероятна красавица, госпожице Уебстър. Защо се опитвате да го криете? Познавам жените и интуицията ми подсказва, че у вас има нещо повече от това, което виждат очите.

— Как смеете!

Ашли усети, че започва да се ядосва. Този мъж беше непоносим. Други жени биха го намерили за привлекателен, но не и тя. Беше прекалено сладникав, прекалено самоуверен и прекалено нахален.

Старк се засмя.

— Не се тревожете, няма да кажа на никого. — Внимателно сложи очилата обратно на мястото им. — Вие сте лъжкиня, госпожице Уебстър, и се чудя защо го правите. Но няма значение — добави той с весел тон. — Съветът се вслушва в мнението ми. Мисля, че ще се справите много добре като учителка с мен като ваш покровител. И предвиждам, че двамата с вас ще станем близки приятели. Тайнствените жени винаги са ме интригували.

— Не мисля — отряза го Ашли.

— Ще дойда в хотела ви в събота сутринта с фургон и двама мъже, за да ви помогна да се пренесете в новото си жилище.

Стигнаха пред вратата на хотела. Старк докосна шапката си и се отдалечи, преди Ашли да успее да отклони предложението му.

Самюел Старк е мъж, свикнал да получава това, което иска, реши Ашли, но този път ще бъде разочарован. Никога не й бе хрумвало, че може да се стори привлекателна на мъж като Сам Старк в сегашния си вид. Не й беше известно, че такива като Старк постоянно търсят нови завоевания.

— Какво става тук?

Ашли подскочи.

— Откъде се взе? Трябва ли така да се промъкваш, бунтовнико?

— Стой далеч от Сам Старк — предупреди я Танър.

— Защо? Той е един от градските първенци.

— Ха! Та той е собственик на „Червената жартиера“, кръчма с недотам почтена репутация.

Ашли се намръщи отегчена.

— Член е на градския съвет.

— Разбрах и че притежава няколко забележителни предприятия. Парите го правят достатъчно годен да заседава в градския съвет.

— Ти откъде знаеш?

— Имам стая в „Червената жартиера“, забрави ли? Човек чува разни неща из кръчмите. Освен това съм го виждал доста пъти отблизо. Кабинетът му е зад бара. Прат Слейтър работи за него.

Ашли, смаяна, прехапа език.

— Много работа си свършил, а?

— Само се дръж на далеч от Старк. Като стане дума за жени, той е най-големият спец. Няма да ти казвам защо.

Сърцето на Ашли подскочи от радост. Танър и ревност! Сигурно се интересува от нея, иначе нямаше да я ревнува. Реши да го изпита.

— Господин Старк си предложи услугите да ми помогне да се преместя в новата квартира.

— Нямаше нужда да молиш Старк за помощ. Аз съм ти съпруг все още, забрави ли?

— Как ще забравя? Не съм молила господин Старк за помощ, сам предложи. — Тя го изгледа закачливо. — Мило от негова страна, нали?

Танър изруга вбесен.

— Виждам, че не отстъпваш. Много добре разбирам, че съм загубил правото да се намесвам в живота ти. Съжалявам.

— Все още сме женени — напомни му Ашли.

— Изборът беше твой. Лично аз не виждам смисъла, ако не живеем като съпруг и съпруга. Достатъчно често сме говорили за това, за да знам, че нищо няма да стане, докато един от нас не отстъпи по… един въпрос.

— Този „въпрос“ върнал ли се е вече в града?

Танър стисна зъби.

— Не, но когато се върне, аз ще съм тук.

— Тогава няма да имаш нищо против, ако се възползвам от любезността на господин Старк?

— Само докато не ти хрумне да се възползваш от нещо друго, което предлага Сам Старк — отсече Танър.

Ашли му се усмихна така, че сърцето му спря.

— Ще го запомня. Довиждане, бунтовнико.

Отметна глава, обърна се и влезе в хотела, оставяйки Танър да се пържи в безсилната си ярост.

— Проклета упорита янки — изръмжа той, гледайки подир изкусително люлеещите се хълбоци.

Нима не знае, че си играе с огъня? Беше научил достатъчно за Сам Старк от Нел, жената, която управляваше „Червената жартиера“, за да знае, че човек не бива да се шегува с него. Старк не беше чак толкова млад, колкото изглеждаше. Беше прехвърлил четиридесетте. Нел каза, че бил от Ню Йорк, дошъл преди десет години в Орегон с пълен джоб готови пари. Започнал почти веднага да купува имоти и предприятия.

Без да престава да ръмжи под нос, Танър се върна в „Червената жартиера“ и си поръча бира. Отнесе я на една маса и се вторачи намръщено в пенещата се течност.

— Искаш ли компания, красавецо?

Позна гласа на Нел и й се усмихна. Все още забележителна хубавица, въпреки че е над тридесет, помисли Танър. Изглеждаше почти екзотично, с гарвановочерна коса, тъмни очи и млечнобяла кожа. Само няколко бръчици в ъглите на очите издаваха истинската й възраст.

Макар че Нел управляваше кръчмата, всички знаеха, че неин собственик е Старк. Преди време тя му беше любовница. Но напоследък отношенията помежду им се бяха променили. Всички знаеха, че в последните години Старк бе ухажвал няколко жени. Танър бе научил всичко това от разговорите с Нел и с момичетата, които работеха в кръчмата.

— Можеш да седнеш, ако искаш, Нел, но точно сега не ставам за компания.

— Още ли чакаш Прат Слейтър? — запита Нел. — Сам го прати да му свърши някаква работа. Какво искаш от него?

От разговорите Нел без трудности бе узнала защо е дошъл Танър в Орегон сити и че мрази Слейтър. По дяволите, това никак не я учуди. И тя не можеше да го понася.

— Дълга история, Нел. И прекалено лична, за да има значение за друг, освен за мен.

Нел сви рамене.

— Както искаш, Танър.

Тъмните й очи се плъзнаха по него и видяното й хареса. Досега не бе успяла да го примами в леглото си. Мъже като него не идваха често насам. Никога не канеше клиенти горе, не и откакто Сам бе скъсал с нея, но когато дойдеше някой като Танър, тя силно се изкушаваше да го направи.

Откакто Сам Старк буквално я бе извлякъл от канавката и я бе направил своя любовница, тя не бе изпитвала такъв силен интерес към някой мъж. Историята със Сам беше приключила, макар че й се искаше да не бе станало така. След Сам не беше имала сериозна връзка. Кръчмата, която управляваше от негово име, беше единствената й страст. Помисли, че няма да е зле да си вземе любовник. Надяваше се това да бъде Танър.

— Забелязах, че не проявяваш особен интерес към моите момичета. Ако търсиш нещо различно, ще ми направиш голяма чест.

Танър я погледна тъжно развеселен. Не би могла да бъде по-ясна. За съжаление само хабеше забележителния си чар пред него.

— Оценявам предложението ти, Нел, но това мое проклето настроение ще развали удоволствието и на двама ни. Я да видя дали дъждът е спрял.

Нел стана. Желаеше Танър, но очевидно умът му беше някъде другаде. Или при някоя друга. А тя не беше от жените, които просят внимание от мъжа. Хвърли му поглед, пълен със съжаление, но и натежал от обещания.

— Ти губиш, красавецо. Но ако си промениш намерението, знаеш къде да ме намериш.

Наведе се и за учудване на Танър положи лека целувка на устните му.

— За да знаеш какво мога да ти предложа. Ще ни бъде хубаво заедно, красавецо.

И тя се отдалечи, поглеждайки го многозначително през рамо.

Странно, но когато Нел го целуна, той не помисли за нея. Беше толкова погълнат от съпругата си янки, че другите жени изобщо не го привличаха. Не че Нел не беше хубава. Беше ужасно привлекателна, но не и за него. Присви очи замислено. Може би, помисли си, някоя друга жена ще изличи Ашли от кръвта му. Малката янки го караше дори да забрави, че на света живее мъж на име Прат Слейтър, а той не можеше да допусне това. Трябваше да убие Прат Слейтър заради Елън.

Сам Старк се появи на вратата на Ашли в ранната съботна сутрин, фургонът му беше паркиран на завоя, а двама от най-яките му работници чакаха във фоайето, за да пренесат сандъците. Предния ден Ашли беше опаковала багажа си и се беше разплатила, така че можеше вече да се мести. Двамата мъже нарамиха сандъците и ги понесоха надолу към фургона.

— Ние с вас ще се качим в моя кабриолет, госпожице Уебстър — каза Старк, докато слизаха по стълбите. — Учителската къща е само на две преки.

Когато стигнаха долу, Старк я хвана през кръста и я вдигна да се качи в кабриолета. След малко стигнаха пред къщичка, обшита отвън с дъски, прилепена до едноетажната училищна постройка. Беше боядисана в бяло, също като училището, и двете сгради бяха доста занемарени. Старк помогна на Ашли да слезе от кабриолета и й подаде ключа за входната врата.

— Позволих си да взема ключа от кмета — каза той, пъхна го в ключалката и отвори вратата.

Ашли видя още с първия поглед, че предишната учителка е оставила дома блестящ от чистота. Приличаше на кукленска къщичка. Състоеше се от две стаи и кухня, мебелировката беше оскъдна. Една тумбеста печка стоеше в ъгъла на дневната, готварската печка на дърва запълваше почти цялата кухничка. Ашли предположи, че спалнята се намира зад дневната. Задният изход беше откъм кухнята.

— Много е хубаво — отбеляза Ашли. — Благодаря ви за помощта, господин Старк.

— Удоволствието беше мое, госпожице Уебстър.

Ашли предположи, че Старк ще си отиде, но видя с досада, че той и не мисли да си тръгва, а се върти с усмивка около нея. Погледът му беше толкова смущаващ, че тя се запита да не би нещо в облеклото й да не е наред. Носеше същата безцветна, непривлекателна рокля, която бе облякла за посещението си в градския съвет.

— Има ли нещо, господин Старк?

— Казвам се Сам.

— Не е редно да се обръщам към вас с малкото ви име.

— Насаме няма нищо нередно. А аз ще ви наричам Ашли, това име ви отива. Не е обичайно за жена, навява нещо тайнствено.

— Предпочитам да ме наричате госпожица Уебстър — каза Ашли с превзета скромност.

Какво искаше този мъж от нея? В Чикаго никога не беше имала такъв проблем. Малцина проявяваха желание да проникнат зад невзрачната й външност и безлично облекло. Никой, с изключение на Танър не се бе заинтересувал да разбере какво представлява тя в действителност.

— Не мога да ви разгадая, Ашли — продължи Старк, все едно не беше я чул. — Но ви уверявам, ще го сторя. Вие криете нещо. Какво е то?

Закачливият му тон разпали още повече страха й. Ашли се досещаше, че Старк иска нещо от нея, нещо, което тя не беше склонна да му даде. И дума не можеше да става да му каже, че е омъжена, защото щеше да загуби учителското място.

— Намирам ви очарователна, Ашли. Наемам се да направя всичко, за да можете да се приспособите към новата си работа и към нашия хубав град.

Мъжете с фургона докараха сандъците и Ашли използва това като претекст, за да се отърве от Старк.

— Бих искала да се запозная с къщата и да се настаня — каза тя, подканвайки Старк да си тръгне, като отвори вратата. — Имам да направя много неща, преди да започна работа в училището в понеделник. Довиждане, господин Старк.

Не можеше да го каже по-направо, помисли си тя.

Старк схвана намека и й пожела приятен ден. Ашли затвори вратата след него и изпусна една въздишка на облекчение. Искаше й се той да престане да се натрапва. Дръпна с рязко движение фуркетите от косата си и тя се разпиля по извехтялата кафява рокля. Прокара ръце през нея и по гърба й се пръснаха гъсти пламтящочервени къдрици. Точно бе свалила очилата си, когато вратата се отвори рязко.

На прага застана Сам Старк.

— Само исках да ви предупредя да заключите… — Изумена въздишка се спря в гърлото му, когато погледът му се плъзна по разпуснатата й коса и ивицата кожа, която се виждаше над откопчаната яка. — Господи, та вие сте много по-красива, отколкото си мислех! Грях е да криете такава красота.

Ашли изфуча възмутено.

— На никого не влиза в работата как се обличам. Не биваше да влизате, без да почукате. Искате ли нещо?

Той я погледна с нахална усмивка.

— Само исках да ви предупредя да си заключвате вратата.

— Бъдете сигурен, няма да забравя.

— Преди да ви видя така, бях заинтересуван от възможността да открия каква сте в действителност. Сега, когато знам, предричам, че ще станем близки приятели. Разбира се, трябва да бъдем дискретни. Никой, освен мен няма да знае каква е всъщност новата учителка, фактически аз предпочитам така. Нямате никакъв брат, който ще дойде при вас, нали?

— Разбира се, че имам брат — възрази разгорещено Ашли. — Ще дойде… по-късно — прибави тя неуверено.

— Ами господин Мактавиш? Видях го в „Червената жартиера“. Той е нещо повече от доверен приятел на семейството, нали?

— Брат ми му вярва безусловно — изрече съвсем искрено Ашли.

Старк се изкикоти гръмогласно.

— Дръжте си тайничките, Ашли, ако това ви прави щастлива. Но аз честно ви предупреждавам. Ще станем интимни приятели и не искам друг мъж да ми се бърка в територията.

Ашли вдигна ръка и му залепи силна плесница.

— Как смеете! Моля, вървете си, господин Старк!

Старк се хвана за бузата и я погледна така мрачно и заплашително, че Ашли отстъпи от страх.

— Предупреждавам ви още веднъж: не го правете втори път. Винаги получавам това, което искам, а аз искам вас. Никога преди не съм притежавал превзета даскалица. Ще дойда пак, и то скоро — обеща той. — Ще дойда през нощта, за да не давам поводи за подозрение.

— Не можете ли да разберете, че нямам никакво намерение да се забърквам в разни афери? Не идвайте отново, господин Старк, няма да ви пусна да влезете.

Гневът й придаде внезапна сила. Изблъска го от вратата и му я хлопна пред лицето. Този път я заключи. Никоя работа не беше достатъчно важна, за да си има неприятности с такива досадници като Сам Старк.

— Тоя не приема „не“ за отговор, янки.

Ашли примря от уплаха. Извъртя се рязко и се озова лице в лице с Танър, който стоеше на прага между кухнята и дневната, със скръстени на гърдите ръце и сардонична усмивка на устните.

— Как влезе?

— През задната врата. Старк беше прав, трябва да си заключваш вратите.

— Какво чу?

Той се отлепи от рамката на вратата и тръгна към нея.

— Достатъчно. Казах ти, тоя човек е опасен. Не е глупак като другите, дето заседават в градския съвет. Веднага различава необикновената красота, щом я види. Няма да се успокои, докато не бъдеш негова.

— Това притеснява ли те? — запита Ашли закачливо. — Не би трябвало. Бракът ни не е истински.

Той я хвана за раменете и я разтърси силно.

— По дяволите, янки, не се прави на ударена! Знаеш, и то много добре, че Старк иска това, което искам и аз. Няма да го допусна!

Сърцето на Ашли се разтуптя. Танър се държеше като ревнив съпруг, независимо дали го съзнаваше, или не.

— Не съм го насърчавала, Танър. Повечето мъже не биха погледнали втори път такава невзрачна сива мишка като мен.

Танър поклати глава, този път по-енергично.

— Не си невзрачна, Ашли. Нито пък сива мишка. Не би могла да бъдеш, колкото и силно да го пожелаеш. Ти си разкошна жена, невероятно женствена и адски секси. Не мога да те погледна, без да те пожелая. — Той притегли ръката й към слабините си. — Виждаш ли какво правиш с мен? Твърд съм като камък. Ако имах поне капчица ум, щях да позволя на Нел или на някое от нейните момичета да облекчи мъките ми.

Дъхът заседна в гърлото на Ашли.

— Искаш да кажеш, че не си спал с жена, откакто ние двамата…

Танър изсумтя възмутено.

— Да, точно така. По дяволите, янки, ти ме развали.

Ашли си пое дъх на малки, неравни тласъци.

— Все още сме женени, Танър.

Тя обви ръце около врата му и притегли главата му, за да го целуне. За миг Танър прилепи уста към нейната. Когато тя прокара език по устните му, той изстена и я отблъсна, но в следния миг отново я дръпна към себе си.

— По дяволите, янки, подлудяваш ме! Кога ще се вразумиш? И ти, и аз не сме щастливи от това!

Ашли се усмихна, тайно удовлетворена.

— Щастлива съм да чуя, че го признаваш. Достатъчно лесно можеш да поправиш това положение, бунтовнико. Забрави за Слейтър. Как да живея, като знам, че мога да те изгубя. Възможно е да заплатиш с живота си, ако убиеш Слейтър. Идвало ли ти е на ума, че той може да те убие?

Танър кимна бавно.

— Да. Но животът ми стана безсмислен, откакто Елън се застреля с пистолета ми. Кой мъж ще остави подобно престъпление неотмъстено?

— Един добър мъж — изрече бавно Ашли. — Достатъчно голям, за да забрави миналото и да продължи живота си, вместо да се обвинява за нещо, за което няма никаква вина.

— Не съм този мъж, янки.

— Обичаш ли ме, бунтовнико?

За първи път Ашли проявяваше подобна смелост. Почти съжали за това, когато Танър се извърна от нея.

— Не, по дяволите, погледни ме — извика тя. — Искам да знам какви са чувствата ти към мен. Защото те обичам, Танър, упорит глупак такъв!

— Искаш да знаеш какви са чувствата ми към теб ли? Много добре — каза Танър с примирен глас и се обърна отново към нея. — Никога не бях помислял, че пак ще изпитвам чувства, след като Елън посегна на живота си. Не беше тайна за никого, че не давах и пукната пара какво ще стане с мен. Бях тръгнал по най-прекия път към ада, преди да ми се изпречиш насреща. За да отговоря на въпроса ти — много държа на теб. Колкото до любов, не съм сигурен, че бих могъл отново да обичам.

Треперейки от отчаяние, Ашли запита:

— Искаш ли да се разведа с теб?

— Това ще е само в твой интерес. Нямаш бъдеще с мен. Ти си красива, страстна жена, аз го знам по-добре от всеки друг. Понякога си мислех, че двамата бихме могли да имаме шанс. Но не мога да оставя Слейтър да се изплъзне от наказанието. А ако успея да го убия, или ще бягам от закона, или ще отида зад решетките. Не мога да ти сторя такова нещо.

Ашли не искаше да мисли за това. Слейтър още не се бе върнал в града, а дотогава тя щеше да направи всичко, което й беше по силите, за да убеди Танър да се откаже от вендетата. Не би имала никакви скрупули да прибегне до женски хитрини или да използва страстта, която вдъхваше на Танър. Размърда се в прегръдките му в мрачна решителност. Танър я притисна към себе си и устните му се озоваха почти върху нейните.

— Ти си вещица, янки, но аз винаги съм си го знаел. Предупреждавам те. Няма да се хвана на игричката ти. Доникъде няма да стигнеш, като ме съблазняваш.

— Люби ме, бунтовнико. Господи, колко ми липсваше. Ако никога няма да мога да те имам отново, нека този последен път да бъде нашето сбогуване.