Кони Мейсън
Пламък (13)

12

Танър се обърна внезапно настрана, побоя се да не се нахвърли върху голата изкусителна Ашли. Последните й думи го учудиха. Нямаше представа как да реагира, затова смени темата.

— Уредих утре сутринта да впрегнат фургона и да бъде готов. Когато се приготвиш, ще те заведа да накупиш припаси за пътуването. Трябва да прекосим планините, преди да дойде лошото време и да затвори проходите. Нямаме много време.

— Дай ми пет минути да се облека — каза Ашли.

Чу плискане на вода, докато Ашли излизаше от ваната. Устата му пресъхна и той преглътна конвулсивно.

— Нямам търпение да се срещна с Коул и да разбера какво е станало — продължи небрежно Ашли, докато се избърсваше.

— Мислиш ли, че е убедил капитан Калахан, че не е виновен за убийството и контрабандата на оръжия?

— Залагам на Коул — каза Танър, едва изцеждайки думите от стегнатото си гърло.

Трябваше да излезе оттук бързо, преди да е забравил всякаква предпазливост, преди да е започнал отново да се люби с Ашли и да е пратил по дяволите добрите си намерения. Не я беше докоснал през петте дни, докато пътуваха към форта, и се гордееше, че може да издържа на изкушенията. Но като видя Ашли в този вид, контролът му започна да отива по дяволите. Нима не знае колко го измъчва? Тръгна към вратата, жадувайки час по-скоро да избяга от изкушението, на което го подлагаше съблазнителната му съпруга.

— Ще чакам отвън. Ела долу, когато се приготвиш.

— Защо излизаш? — Ашли знаеше, че го дразни, но не можа да се удържи.

Танър спря насред крачка.

— По дяволите, янки, ти си причината. Ако остана, ще се любя с теб. Мислех, че искаш да се отървеш от мен, а не да удължаваш времето, през което ще сме заедно. Никога няма да изоставя жена, която носи моето дете. Ако изкушаваме съдбата, може да останем свързани много по-дълго, отколкото си предвиждала. Въздържанието е единственият начин да те предпазя да не забременееш, което означава, че трябва да стоя далеч от теб. Но ти със сигурност не ми помагаш в това, жено.

— Танър…

Вратата хлопна зад него и каквото да бе искала да каже Ашли, то замря в гърлото й.

След тридесет минути Ашли дойде при Танър в преддверието. Той стоеше намръщен, загледан неизвестно къде.

— Готова съм. Да тръгваме.

Танър я хвана за лакътя и я поведе през прашната улица към магазина отсреща. Посъветваха се с продавача и научиха от него, че пътуването до Орегон сити ще трае почти два месеца при добър късмет. Като чу това, Танър вдигна очи и изстена на глас. Цели два месеца в компанията на Ашли, без да я докосне — това щеше да бъде жив ад. Надяваше се тя да е забременяла. Но мисълта го стресна. Само глупак би си по-желал неща, които не могат да се случат.

Слънцето бе залязло зад околните хълмове, окъпвайки небето в алени тонове, когато Танър и Ашли влязоха в гостилницата, където трябваше да се срещнат с Коул. Той още не беше дошъл, затова те седнаха на една маса и започнаха да разглеждат менюто. Коул дойде след петнадесет минути.

Ашли нямаше търпение да разбере какво е станало в канцеларията на капитан Калахан и още преди Коул да седне, тя изстреля въпросите си:

— Какво стана, Коул? Харгър в затвора ли е вече? Капитанът повярва ли ти? Харгър призна ли си?

— Питай едно по едно, сестричке — засмя се Коул. — Да, Харгър е в затвора. Да, призна си за убийството и за това, че продава оръжия на индианците, но трябваше малко да му се помогне. Помогна писмото, което намерих у него, и нелегалните оръжия, които беше докарал в селото на Бягащия лос. Впрочем ще има процес и ще ме оправдаят. Страхувам се, че ще трае малко повече, отколкото предвиждах, и ще се върна по-късно при Утринна мъгла. А вашите планове какви са?

— Заминаваме утре — каза Танър. — Трябва да минем проходите, преди да е завалял първият силен сняг.

— Значи ще се установите в Орегон сити — отбеляза Коул. — Защо не почакате малко? Може би ще успеете да тръгнете заедно с други пътници за Орегон.

— Напуснахме Мисури с последния керван за тази година — каза Ашли. — Няма да има други пътници.

— Винаги има конници, които пътуват на запад — възрази Коул.

— Мисля, че ще е най-добре да пътуваме сами — каза Танър, защото знаеше, че повечето подобни конници са скитници и авантюристи, които само се преструват на почтени хора.

— Може би си прав — съгласи се Коул и се обърна към Ашли. — Господи, сестричке, никак не ми се иска да заминаваш. Слава богу, че имаш Танър да се грижи за теб.

Ашли изсумтя недоволно.

— Нямам нужда някой да се грижи за мен. Справям се сама достатъчно добре, след като леля ни почина.

Коул и Танър размениха погледи, които показваха, че не мислят така.

— Само ми се искаше ти и Утринна мъгла да дойдете с нас — добави замислено Ашли. — Нали ще ни пращаш вести?

— Може би след време ще дойда при теб и Танър — каза Коул. — Ще положа големи усилия да убедя Утринна мъгла да опита живота в обществото на белите. Ще ви пиша в Орегон сити. Знам, че няма защо да се тревожа за теб, Аш. Танър има достатъчно здрав разум като за бунтовник — и той му се ухили, — така че ми се струва способен да се грижи за теб.

— Благодаря, Коул — отвърна Танър. — Удивително прозорлив си за янки.

Вечерята завърши с нотка на малко принудена веселост. Ашли усилено стискаше зъби, за да не се разплаче. Коул страшно щеше да й липсва. Сякаш откъсваха част от нея. Преди да се разделят, брат й я прегърна силно и стисна ръката на Танър.

— Ще ви изпратя утре сутрин — каза той, преглъщайки буцата, заседнала на гърлото му. — Капитан Калахан ми предложи място при него, и аз приех.

— Не е честно да оставяме брат ти да смята, че ще продължим да бъдем женени — атакува Танър, когато Коул се отдалечи. — Казах му как сме се оженили, но това, изглежда, не го разтревожи. Отнесе се така, сякаш сме се взели по любов.

— Нека мисли каквото си иска — отвърна Ашли. — Има си достатъчно свои грижи. Ще се чувства отговорен за мен, ако смята, че бракът ни е само сделка и че няма да трае дълго. Бъдещето на Коул е при Утринна мъгла. Казвала съм ти, мога да се грижа за себе си. Нямам нужда от теб. Нямам нужда от никого.

Танър замръзна. Суровите думи на Ашли го убедиха, че тя не иска този брак да продължи.

— Ще бъда ужасно щастлив да те оставя сама да се грижиш за себе си, ако това искаш, госпожо Мактавиш, веднага щом получа доказателство, че не носиш дете от мен. — Той се обърна рязко. — Лека нощ, янки. Ще се видим утре сутрин.

— Къде отиваш?

— Да си намеря място за спане. Като съм под един покрив с теб, не мога да си вярвам, каквато съм играчка на страстите си, и господ да пази, пак да се любим. Искаш си свободата, и аз искам да ти я дам.

Ашли наблюдаваше как Танър се скрива в тъмното и изчезва по посока на пансиона. Проклет упорит бунтовник, помисли тя разсърдено. Какво стана с нея? Омъжи се набързо, а сега се кае. Трябваше да си избере за мъж някой по-малко привлекателен, не толкова изкусителен. Ако беше постъпила така, нямаше сега да се колебае дали да се разведе с тоя красив негодник.

Нямаше нужда от мъж, обзет от демони, взе да се оправдава Ашли. Танър не само отказваше да й се довери, но се сърдеше всеки път, щом тя споменеше името на Елън. Ако толкова я обича, защо я е изоставил? Какви тъмни тайни крие той? Възнамеряваше да разкрие тази загадка, преди да стигнат Орегон сити. Ашли не се радваше особено на предстоящите няколко седмици. Тъй като не можеше да има Танър така, както й се искаше, щеше да бъде изключително болезнено да се прави, че изобщо не го иска.

Танър се търкулна на постелката във фургона и се опита да заспи. Мислеше за Ашли, сама в леглото си в пансиона, и положи необикновени усилия да не стане, за да иде при нея. Щом помислеше, че тази нощ му е трудно, стигаше само да се сети за предстоящите два месеца и да си представи те пък какво ли щяха да бъдат. Ако си беше представил, макар и за миг колко голямо изкушение щеше да бъде тази упорита малка янки за него, никога нямаше да се съгласи на този временен брак. Временно изтезание беше по-уместната дума. В затвора сърцето и умът му щяха да бъдат изложени на по-малка опасност. По дяволите, дори беше започнал да изпитва известни добри чувства към някои янки!

Зората изплува ярка и чиста, обещавайки непоносима жега. Ашли стана рано, изми се, облече се и слезе долу за закуска. Доста се учуди, като видя Танър седнал на масата заедно с другите пансионери.

— Казах на госпожа Толмидж, че малко ще закъснееш — съобщи той, докато тя се настаняваше на празния стол до него.

— Наяж се добре, скъпа, няма да хапнеш нещо подобно, преди да стигнем Орегон сити.

Ашли го загледа смаяно. Изглежда, той смяташе за необходимо да внуши на останалите, че снощи са спали в една стая. Тъй като нямаше какво да добави към коментара му, тя се зае с прекрасната закуска, която госпожа Толмидж сложи пред нея. Но скоро дойде краят на закуската. Танър свърши пръв и стана.

— Довърши си яденето, Ашли. Аз ще извадя нещата от стаята и ще платя за нощувката.

Когато той се върна в трапезарията със своите дисаги и с нейната малка чанта, Ашли беше готова за тръгване. Сбогуваха се със съдържателката и отидоха в конюшнята. Коул стоеше до фургона и ги чакаше. Докато Ашли нареждаше вътре храната, която бяха купили предния ден, Коул дръпна Танър настрана.

— Разчитам на теб да се грижиш за сестра ми — каза му той. — Ашли може да бъде много упорита, но съм убеден, че те обича. И знам, че и ти я обичаш. Не ме интересува поради какви причини си се оженил за нея, вашият брак не ме тревожи.

Танър не смееше да продума. Не искаше да лиши Коул от илюзията, че Ашли го обича, но се страхуваше, че шуреят му се е заблудил. Ашли имаше нужда от него, но със сигурност не го обичаше. Собствените му чувства все още не му бяха ясни. Признаваше, че изпитва страст към малката янки, но чувствата бяха още по-дълбоки. Досега се бе въздържал да мисли по-обстойно върху тях.

— Знаех си, че Чет Бейнтър не е подходящ за Аш, но тогава тя беше решила да се омъжи за него.

— Какво стана?

— Не съм сигурен. Мисля, че Ашли разбра, че той не е подходящ за нея. На копелето не му трябваше много време да си намери богата жена. Ожени се за дъщерята на един банкер, малко след като развали годежа с Ашли. Това я нарани повече, отколкото беше склонна да си признае, и по-късно ми каза, че е решила да не се омъжва изобщо.

Годините минаваха и аз започнах да й вярвам. Учудих се, когато ти ми се представи като неин съпруг, но сега виждам, че е имала нужда точно от теб, няма значение, че си бунтовник. Направи я щастлива, Танър, тя го заслужава.

Танър не пророни и дума, знаеше, че няма да може да изпълни подобно обещание.

Разговорът замря, когато се появи Ашли. След сърдечната раздяла Танър върза коня си отзад на фургона, качи се на капрата до Ашли и взе юздите. Когато тя се обърна за последен път, Коул стоеше там, където го бяха оставили, и им махаше за сбогом.

Пътуваха на север към Сода Спрингс. Първият ден мина бавно, докато установят някакъв режим. Отначало Танър караше воловете, но след няколко часа тръгна напред с коня на разузнаване, а Ашли пое юздите. Не спряха на обед, задоволиха се със суха храна от припасите. Слънцето залязваше зад хълмовете, когато той най-накрая предложи да спрат край малък планински поток.

Не размениха и десетина думи, докато Ашли кладеше огън, а Танър се готвеше да иде на лов за дребни животни. Върна се скоро с два тлъсти заека, които бе одрал и изкормил по пътя. Тя ги наниза на шиш, после взе кърпа и сапун от сандъка си и се насочи към потока.

— Не се отдалечавай много — подвикна Танър. — Не сме видели още никакви индианци, но може да се навъртат наоколо.

— Ще внимавам — викна в отговор Ашли.

Когато се върна, завари Танър да седи, вперил замислен поглед в пламъците. Седна срещу него, усещайки жадния му поглед. Когато го усети, че пак се взира в нея, се обърна и се зае с храната. Не можеше да мисли, когато той я гледаше така, сякаш е част от вечерята му.

Нахраниха се мълчаливо. Настанаха ужасните за Танър часове, предстояха му много такива, чак докато стигнеха до Орегон сити. Довършиха вечерята в неловко мълчание и той отиде до потока да се изкъпе. Когато се върна, Ашли беше влязла във фургона и се готвеше да си легне. Сянката й се отразяваше на платното под слабата светлина на лампата и Танър се загледа безсрамно в нея. Беше се съблякла по риза и прозрачната дреха галеше върховете на гърдите й като ръце на нежен любовник.

Танър сподави един стон, попаднал в плен на завладяващата гледка. Никак не му беше трудно да си спомни последния път, когато се любиха в селото на Бягащия лос, и веднага се втвърди. Кожата й беше гладка като коприна, гърдите й се издуваха от копнеж по него. Извиваше се бясно под него, искаше го толкова отчаяно, колкото и той нея. Когато се отвори за него и той се плъзна вътре в нея, тя беше гореща и влажна, и стегната, толкова стегната…

От устните му се изтръгна стон. Ако не спре да си представя, ще нахлуе във фургона и ще й даде това, което и двамата искаха. Господи, сигурно е луд да се самоизмъчва по този начин. Разтърси глава, за да отпъди опасните мисли, и извика:

— Хвърли ми постелките. Ще спя под фургона.

Ашли надникна иззад платнището.

— Няма нужда, Танър. Тук има достатъчно място да спим и двамата.

— Може да има място, но не мисля, че това ще ти хареса. Направи каквото ти казвам и ми хвърли постелките. Нощта е приятна. Нямам нищо против да спя отвън.

Пуф!

Постелките изхвърчаха така силно, че едва не го събориха.

— Дано змия ти пропълзи в леглото, бунтовнико — извика тя ядосана и спусна платнището.

То плесна звучно по задната дъска.

— Лека нощ и на теб, янки — отговори Танър навъсено.

Ашли само изсумтя. Какво ще му попречи на упорития бунтовник да сподели леглото й? Щеше да спи с него, ако от това би имало някаква полза. Но за свое съжаление прекрасно знаеше защо Танър би й отказал, ако го помоли. Нито тя, нито той можеха да устоят един на друг, а него го беше страх да не би тя да забременее. Сега беше с нея поради една-единствена причина — моралният му кодекс му забраняваше да изостави жена, която носи неговото дете. Боже господи, не знае ли, че тя ужасно иска дете от него? Нима не разбира, че тя няма да го иска, ако единствената причина, поради която е още с нея, е, че се бои да не би да е забременяла?

След две седмици прекосиха Уосъч Рейндж без никакви премеждия и стигнаха Сода Спрингс. Прекараха два дни в селището, за да може Ашли да изпере всичките им мръсни дрехи. После стигнаха до форт Хол, първият сняг ги наваля високо в планинския проход. Когато слязоха в плодородната долина, там бушуваше силна гръмотевична буря, затова се принудиха да потърсят подслон под една голяма надвиснала скала. Бурята продължаваше да вилнее, затова вечеряха със суха храна вътре във фургона и се приготвиха да нощуват.

— Тази вечер трябва да спиш във фургона — забеляза Ашли, докато разчистваше остатъците от вечерята.

— Хич не си го мисли — отвърна намусено Танър, събра одеялата си и се приготви да излезе.

Подаде глава навън и бе посрещнат от ослепителна светкавица. Гръмотевицата се изтъркаля като адско ехо по небето и едно дърво наблизо избухна в пламъци.

Той се обърна и погледна Ашли с вдигната вежда.

— Да не би да призоваваш господния гняв върху мен, Пламък? Да не би индианците да са били прави, като са ти приписвали свръхестествени сили?

Ашли изфуча презрително.

— Знаеш, че нямам никакви свръхестествени сили.

— Имаш повече сили, отколкото си склонна да признаеш — измърмори Танър под носа си. — Никой не го знае по-добре от мен.

— Какво каза?

— Че ще бъда последният глупак, ако спя навън в такава нощ.

Доволна от обяснението, Ашли сложи постелките му до своето легло и загаси светлината. Чувстваше очите на Танър върху себе си, докато се събличаше в тъмното. Тръпки полазиха по гърба й, макар да знаеше, че той не може да я види. Настръхна, когато си представи как погледът му я докосва. Сгъна грижливо дрехите си и се пъхна под одеялата. Само да не беше толкова привлекателен, помисли тя сънено. Само да не го желаеше толкова силно.

Танър легна напълно облечен, не можеше да успокои тялото си, да го освободи от напрежението. Светлината на една светкавица бе разкрила пред очите му Ашли, съблечена по риза, точно преди да се пъхне в леглото. Опита се да не гледа, но не намери достатъчно сили да се обърне настрани. Лежеше така, болезнено набъбнал, искаше да се пресегне през тясното пространство и да я привлече в обятията си. Само да не беше така ужасно изкусителна. Само да не я желаеше толкова.

Старият кошмар отново го навести тази нощ. Този път дори бе още по-силен. Замята се несвястно, захърка и завика насън. Ашли се събуди веднага, спомняйки си последния път, когато той бе сънувал кошмарите си и когато тя бе научила за съществуването на Елън.

— Господи, Елън, не го прави! За мен няма значение. Моля те, остави пистолета!

В гласа му се долавяше отчаяние. Тя стана, коленичи до него и го разтърси леко, за да не го стресне.

— Танър, събуди се. Сънуваш.

Той бавно се измъкна от кошмара.

— Елън?

Ашли преглътна разочарована. Името на друга жена, чуто от устата на Танър, и подейства като удар в стомаха.

— Не, аз съм Ашли. Ти сънуваше.

Той изстена и обви ръце около нея. Целият трепереше, тя чувстваше как сърцето му бие до гърдите й.

— О, господи, янки, не знаеш колко хубаво е да се събудя и да те намеря в ръцете си. Този кошмар става все по-непоносим всеки път, когато го сънувам.

— Често ли ти се присънва?

— Много често. Чудесно е да се събудя и да те намеря в ръцете си. Легни при мен тази вечер, янки. Няма да ти попреча да получиш развода, който искаш. Ще съм внимателен, обещавам.

И той повдигна ризата й с треперещи ръце.

„Не искам да внимаваш“, почти щеше да изкрещи Ашли. Искаше той да я люби без задръжки, без предпазливост, без да мисли за Елън, докато прави любов с нея. И искаше това да не свършва.

Той докосна невероятно нежно чувствителните й гърди и сладката болка в нея се превърна в зашеметяваща жажда. Потърка полека едното й зърно, после го доближи до зажаднялата си уста. Засмука го и леко го захапа, после го подразни с език. Ашли изскимтя от удоволствие, което граничеше с болка, искаше той да продължава, без да спира.

Танър пусна зърното и се зае с другото, пое го дълбоко в устата си и Ашли изстена, разтърсена от възторжена наслада. Когато той освободи гърдите й и потърси други места по нея, които копнееха за допира му, мокрите от езика му зърна се надигнаха втвърдени в студения вечерен въздух.

Ръката му се спускаше по тялото й в нежна милувка, докато устата му завладя нейната с бавни, замайващи целувки, а езикът му дълбаеше навътре и навътре, пиейки свежия й аромат. Не беше срещал жена, която така да му влияе, както Ашли. Бе обичал Елън, но тази любов беше спокойна, не такава раздираща жажда, каквато изпитваше към червенокосата янки, която бе преобърнала живота му с главата надолу.

Той изстена до устните й:

— Ашли… О, господи, Ашли…

Размърда се, вдигна ризата над главата й, свали я и я захвърли. Нетърпелива да усети топлината на кожата му до своята, Ашли дръпна неговата риза. Танър се подчини с огромно желание.

— Кажи, че ме искаш — прошепна той до устата й.

— Искам…

— Да вляза в теб — каза той, преди тя да е успяла да довърши изречението си.

— Да влезеш в мен.

Ръката му се спусна между краката й, напипвайки външните очертания на огнения триъгълник под корема й. Бедрата й инстинктивно се разтвориха подканващо. Сякаш в отговор на безмълвната молба пръстите му се пъхнаха в стегнатата й цепнатина. Тя изви ханш нагоре и извика в забрава. Той пъхаше и изваждаше пръстите си, без да спира, чувстваше как тя му отвръща с горещина и нежна влага. Дори нищо друго да нямаха, оставаше им поне това.

— Твой съм, любов моя, всичко, каквото имам, е твое — прошепна той.

Разтвори краката й и започна да трие нарастващата си ерекция в меката плът между бедрата й. После се наведе над нея, плъзгайки устни по тялото й, прокарвайки огнена следа по гърдите и корема й. Ашли въздъхна и се изви нагоре, търсейки горещата му уста, разтопена от сладката болка, която пораждаше в нея. Когато той пъхна ръце под седалището й и я повдигна към жадуващата си уста, Ашли трепна силно. Той плъзна устни по топлата й влажна цепнатина и почувства как мускулите й се свиват, реагирайки на дръзкото проникване на езика му. Тя изхленчи отчаяно:

— Танър! О, господи, Танър!

Мяташе глава като в несвяст, стиснала юмруци. Искаше да крещи с все сила, но не можеше. Гърлените й стонове го възбуждаха още повече, караха го да се чувства невероятно мъжествен, задето успяваше да изтръгва такава реакция от нея. Когато подразни със зъби набъбналата й топчица на удоволствието, тя се отприщи, устремявайки се с все сила към разгорещената му уста.

Танър се притисна към нея, за да заглуши порива си да извика, че я обича, докато тръпките й постепенно замираха. Знаеше, че това е последното нещо на света, което тя би искала да чуе. Знаеше и че не заслужава нова любов, защото не бе опазил Елън.

Надигна се и легна отгоре й, притисна уста към нейната и навлезе дълбоко в нея. Тя повдигна хълбоци, за да посрещне пронизващия му тласък, жадуваше да го почувства в себе си и набъбналата й плът се стегна около него. Въздъхна, когато го усети да се движи в нея и да я повежда по пътя на неизказаното вълшебство. Тихите й стонове обаче бяха достатъчни, за да го тласнат към разтърсващата му кулминация.

От устните на Ашли се откъсна сподавен вик, последван от конвулсивно потръпване. Зарови глава в рамото му, задушавана от неистовата наслада, която изпитваше вече за втори път. Усещаше, че Танър е близо до своята кулминация, и мускулите й се стегнаха около него. Ахна смутено, когато внезапно той излезе рязко от нея и изля семето си на корема й.

Задъхан, Танър притисна чело към нейното, опитвайки се да си поеме дъх и да се успокои. Когато се почувства достатъчно силен, се отмести и легна до нея.

Ашли се вгледа в него, озадачена от постъпката му.

— Защо го направи?

— За твое добро. Ти съвсем ясно ми показа, че не искаш да останеш омъжена, а едно дете само ще усложни нещата. Споразумението ни беше временно, не си ли спомняш?

— Временно — повтори Ашли съвсем тихо. — Да пази бог да те товаря с нежелани отговорности.

— Какво каза?

— Нищо важно.

— Лежи така. Аз ще те почистя. Казах ти какво ще стане, ако спим двамата във фургона. Сега може би вече ми вярваш. Няма значение какво изпитваме един към друг, винаги ще можем да си доставяме удоволствие. Двамата сме като прахан и огън. Ти подпалваш огъня, аз поддържам пламъка.

Ашли не оспори логиката в думите му. Наистина бяха като прахан и огън. Но и нещо много повече. За нещастие Танър бе така оплетен в тъмни тайни и обзет от мисълта за Елън, че не можеше да го разбере. Нямаше бъдеще за тях, докато той не се отървеше от миналото си. И нямаше никакво значение дали тя носи дете от него, или не. Трябваше Танър да погребе изгарящата си ненавист към янките и да я убеди, че вече не държи на Елън, преди тя да може свободно да му отдаде любовта си.

Ашли усещаше дълбоко в сърцето си, че Танър държи на нея, но скрива истината заради нещо, което се е случило много отдавна. Интуицията и подсказваше, че става дума за нещо много по-голямо от военните бедствия. И че Прат Слейтър носи вина за това. Просто още не можеше да види цялата картина.

Танър изтри семето си от корема на Ашли и се отпусна до нея. Дъждът още плющеше по платнището, но бурята вече отминаваше. Не стихваше обаче бурята вътре в него. Ашли го бе накарала да забрави войната и неизказания ужас от това, което бе сполетяло семейството му, а той не можеше да допусне забравата, докато Прат Слейтър не умре. Никога не бе предполагал, че ще открие мъжа, който бе направил живота му непоносим, и нямаше да намери спокойствие, докато той не бъде наказан за безчинствата си.

Слейтър трябва да е умрял от раните си, помисли Танър. Ако беше така, можеше да остави миналото зад себе си и да каже на Ашли, че държи на нея. Но животът беше нещо съвсем непредсказуемо. Твърдоглавата янки беше се промъкнала в сърцето му точно когато най-малко бе подготвен за това. Но преди да направи живота й нещастен като своя, ще я напусне.