Кони Мейсън
Пламък (12)

11

Всеки план може да се обърка. Бягащият лос се върна на другата сутрин — преди Танър да задейства плана си за бягство. Двамата с Ашли бяха излезли отвън, когато вождът се появи откъм хълмовете — изтощен, с хлътнали очи, готов всеки миг да припадне. По тялото му имаше многобройни следи от порязвания с нож, изглеждаше така, сякаш с дни не е ял и спал. Без да се отклонява нито надясно, нито наляво, той се запъти право към колибата на Тъкача на сънища.

Ашли видя разтреперана как Бягащият лос влиза в колибата на шамана, обезпокои се, че завръщането на вожда може да попречи на бягството им. Сякаш прочел мислите й, Танър я обгърна покровителствено през раменете.

Едва влязъл в колибата, Бягащият лос се строполи на постелката до светия мъж. Затвори очи и се опита да си спомни видението, за да го разкаже съвсем точно на Тъкача на сънища.

Старият шаман зачака търпеливо вождът да събере сили. Даде му вода и Бягащият лос я изгълта цялата.

— Страхувах се, че Великият дух ме е изоставил, защото нямах видения — заразказва отпаднало той. — Принесох в жертва тютюнев дим, молих се, постих, хвърлих салвия в огъня, за да изгоня злите духове и да пречистя плътта си, но никакво видение не ме навестяваше. Снощи вече повярвах, че ще умра в планината. Затворих очи и се приготвих да се подчиня на волята на Великия дух, когато изведнъж умът ми се отвори за видението.

Тъкачът на сънища кимна разбиращо.

— Какво ти откри Великият дух? Показа ли ти по коя пътека да тръгнеш?

— Дойдох направо в твоята колиба, за да ми разтълкуваш видението — каза Бягащият лос.

Гласът му трепереше от вълнение. Той се облегна назад, затвори очи и заговори:

— Това беше объркващо видение. Пред очите ми в прерията избухнаха пламъци. Отвори се пътека и врагът напредваше към нас, без огънят да го засегне. Изведнъж аз се озовах там, яхнал коня си и заобиколен от моите воини. Лицата ни бяха изрисувани в бойни цветове и ние тръгнахме срещу сините куртки. Пламъците и горещината ни отблъснаха на няколко пъти. Но изобщо не засегнаха враговете ни… Изведнъж до мен се появи Пламък. Каза ми, че ще призове дъжда, за да угаси огъня, ако й върна свободата. Врагът ни нападаше и аз нямах избор. Преди да тръгнем срещу неприятелите, тя отряза кичур от косата си и ми го даде. Вплетох го в моята коса и почувствах как в мен се влива огромна сила. Неприятелят побягна и ние победихме. Когато се върнах от битката, Пламък поиска да я освободя. Започнах да се колебая, но тя се разгневи и насочи гнева си срещу мен. Удари гръмотевица, огромни светкавици разсякоха небето. Ако не изпълня желанието на Пламък, народът ни ще загине — видях това съвсем ясно.

Той изведнъж млъкна. Трепна и отвори очи, капнал от изтощение.

— Какво означава това, Тъкачо на сънища?

Шаманът мълча дълго. Накрая заговори:

— Получил си предупредително видение. Магията на Пламък е по-силна, отколкото мислехме отначало. Тя е нещастна при нас. Иска да си иде. Видението ти показва колко лесно може да обърне магията си срещу нас, ако поиска. Съвсем ясно е — Великият дух желае да я пуснем да си иде.

— А твоето видение? — запита Бягащият лос. — Нали ти имаше видение за огненокоса бяла жена, чиято силна магия ще бъде от полза за племето ни?

— Твоето видение показва, че силата й може да остане с нас и когато тя си тръгне. В твоето видение, когато си вплел нейния кичур в косата си, ти си станал силен и непобедим.

Бягащият лос кимна.

— Така е.

— Пламъците, които си видял да поглъщат прерията, са кръвопролитие. Намесата на Пламък е донесла победата на нашия народ. Видението ти е съвсем ясно. Не можем да си позволим да я разгневим.

— Когато се съединя с нея, силата й ще премине у мен — каза въодушевено Бягащият лос.

Тъкачът на сънища поклати глава.

— Тя си има другар.

— Пфу, някакъв бял мъж. Той не е подходящ за нея.

— Не можеш да се съединиш с нея. Великият дух го забранява. Върви в колибата и си почини, вожде. Когато се възстановиш, трябва да осъществиш видението си, както желае Великият дух.

Нямаше какво повече да се каже. Уморен телесно и душевно, Бягащият лос стана и се запъти с несигурна крачка към колибата си. Спря изведнъж, когато видя Джейк Харгър, вързан за кола в средата на селото.

— Тъкмо навреме идваш — изсумтя Харгър. — Мислех, че сме приятели. Дойдох с цял товар… стоки за продан, а се отнесоха с мен като с разбойник.

Утринна мъгла се втурна към брат си, готова да защити своя съпруг.

— Търговецът не е почтен човек — каза тя на Бягащия лос. — Проследил Пламък в гората и се опитал да я изнасили. Съпругът ми за щастие му попречи.

Вождът се намръщи.

— Защо мъжът на Пламък не я е защитил?

— Той е бил на лов. Пламък отишла в гората да набере див лук. Но това не е единственото прегрешение на търговеца. Вървящият в сянка е бил хвърлен в затвора за престъпление, което търговецът е извършил.

Бягащият лос отправи навъсения си поглед към Харгър. Беше заповядал, докато отсъства, никой да не смее и с пръст да пипне Пламък, затова, като си представи, че търговецът я е докосвал, той изведнъж му стана крайно неприятен.

— Джейк Харгър търгува с контрабандни стоки — обясни Коул, приближавайки се заедно с Ашли и Танър. — Незаконно е да се продават оръжия на индианците — обясни Коул. — Не забравяй, че той се опита да навреди на сестра ми.

— Търговията не е престъпление. Сиукските закони не я забраняват — каза Бягащият лос. — Имаме нужда от оръжие, за да се отбраняваме срещу неприятелите.

— Не можете да спечелите тази битка — каза тъжно Коул. — Белите мъже са повече от стръковете трева в прерията. Идват през планините откъм изток все повече и повече. Необходимо е да се научим да живеем едни до други. Трябва да ми позволиш да отведа Харгър във форт Бриджър и да го предам на властите.

Харгър избухна в ругатни.

— Не го слушай, вожде! Освободи ме и ще продължавам да ти нося добри стоки. Не можеш да си позволиш да загубиш това, което доставям на твоя народ.

— Вървящият в сянка е мой съпруг, Бягащ лос. Ако ме обичаш, ще му позволиш да отведе Харгър във Форт Бриджър. Търговецът е единственият човек, който може да очисти името на Вървящия в сянка от обвинението в убийство. Съпругът ми не е способен хладнокръвно да убие човек.

— Обичам те, сестричке, но това, за което ме молиш, не е възможно. Трябват ни оръжия, за да воюваме срещу врага.

— Можете да отидете в планините и да живеете в мир — намеси се Ашли. — Ако ни пуснете, ще оставя силата си с вас.

Нямаше представа как ще изпълни това обещание, но се чувстваше длъжна да каже нещо.

Бягащият лос я погледна с неразгадаемо изражение.

— Как магията ти ще ни помага, когато няма да си с нас?

Вече знаеше от видението си как ще стане това, но искаше да го чуе и от Пламък.

Ашли за миг се смути. После просия.

— Ще оставя при вас нещо от себе си, нещо, което да ви дава сила.

Не знаеше какво ще им остави, но идеята като че ли се хареса на Бягащия лос.

— Не я слушай тая кучка — изсъска Харгър. — Само те лъже.

— Ще помисля — каза вождът и тръгна към колибата си. — Трябва да си почина и да се подкрепя, едва след това ще мога да мисля ясно.

— Какво видение получи, братко? — извика след него Утринна мъгла. — Не можеш ли да ни кажеш нещо за него?

— Не мога да споделя видението си. Само Пламък може да го осъществи. Тя ще бъде свободна да си иде само ако остави магията си при нас.

— Какво, по дяволите, означава това? — запита Танър.

Този разговор изобщо не му хареса.

Ашли прехапа долната си устна, замислена над думите на Бягащия лос.

— Иска ми се да знаех.

— Няма да ме отведеш във форт Бриджър — предупреди го Харгър. — Бягащият лос няма да позволи. Той няма да пусне и жената. Само глупак не би разбрал, че я иска в леглото си. Когато се освести, ще ме послуша. Помни ми думата, няма да прекарам остатъка от живота си зад решетките.

— Много говориш, Харгър — каза Коул и се обърна да си върви. — По-скоро ще те убия, но няма да позволя на вожда да те освободи, за да продължаваш да вършиш престъпления.

— Не си хаби думите за тоя глупак — намеси се Танър. — Да изчакаме решението на Бягащия лос, преди да сме направили нещо необмислено. Междувременно трябва всички да помислим по какъв начин Ашли ще може да остави магията си при Бягащия лос.

— Аз нямам никакви изключителни сили — напомни им Ашли. — Как мога да ги оставя на Бягащия лос, като ги нямам?

— Но той не мисли така. Опасно е точно сега да го лишаваме от тази илюзия. Още сме живи само защото той вярва, че ти притежаваш огромна сила. Светкавицата преди няколко дни само затвърди вярата му. Затова нека заедно да измислим нещо, което ще убеди вожда да ни освободи. Ти познаваш най-добре брат си, Утринна мъгла. Какво мисли той според теб?

— Ясно е, че видението на Бягащия лос е свързано с Пламък. Той очаква нещо от нея. Трябва да изчакаме, докато ни открие какво иска. Може би Пламък ще се досети, когато дойде моментът.

Когато слънцето беше в зенита си, Бягащият лос излезе от своята колиба. Изглеждаше освежен и отпочинал. Няколко часа почивка му бяха възвърнали силата. Пролетен дъжд веднага дотича при него с купа, пълна с храна. Той й се усмихна и тя му отвърна със сияйна усмивка, в която се четеше желанието да си върне чувствата на мъжа, който някога беше неин съпруг.

След като Бягащият лос се нахрани и напи с вода, прати Пролетен дъжд да повика Ашли, Танър и Коул. Утринна мъгла дойде заедно с Коул, макар да не беше повикана. Вождът изчака търпеливо, докато всички насядат в кръг около него, и едва тогава проговори:

— Великият дух ми изпрати видение — започна той без предисловие. — Не мога да ви го разкрия цялото. Мога само да ви кажа, че видях прерията в пламъци и племето ни застрашено от огромна опасност да бъде унищожено. Тогава Пламък се появи до мен. Във видението ми тя призова дъжда от небето, за да угаси пламъците, и ми вдъхна сила да победя неприятеля. В замяна поиска да й върна свободата.

Ашли се развълнува.

— Ако ти дам силата си, наистина ли ще мога да си ида свободна? Ще могат ли Танър и Коул да дойдат с мен? Ще ни позволиш ли да отведем Джейк Харгър?

Танър стисна ръката й, опитвайки се да я предупреди да внимава. Индианецът беше хитър и той не му вярваше.

— Как точно Пламък ти предаде силата си, Бягащ лос?

Вождът се загледа в червената коса на Ашли — цветът й съперничеше на слънцето. Не, превъзхождаше го, помисли той, когато посегна и приплъзна в пръстите си един бляскав кичур.

Внезапно осенена, Ашли разбра какво трябва да направи, за да спечели свободата си и тази на Танър и Коул. Видението на Бягащия лос й бе дало ключа. Импулсивно, без да помисли колко безразсъдно действа, тя дръпна ножа на индианеца от ножницата на пояса му.

— Ашли!

Танър пребледня, ужасен от дързостта й. Нима не разбира, че всички зависят от милостта на Бягащия лос?

Вождът не направи никакво движение, за да я спре. Гледаше я напрегнато, съзнавайки намеренията й, макар че другите не ги разбираха. Не позволи на Танър да вземе ножа от Ашли, възпря го с движение на ръката — рязко, предупредително.

Ашли хвана кичур коса с лявата ръка, вдигна дясната и резна. Утринна мъгла изписка уплашена, когато видя отрязаната коса. Ашли погледна кичура със съжаление и го подаде на Бягащия лос.

Сърцето на Танър заблъска диво в гърдите му и се успокои едва когато видя щастливото изражение на лицето на вожда, който държеше огнения кичур коса.

— Сега имаш част от мен, Бягащ лос — каза тържествено Ашли. — Давам ти моята магия. Вече нямаш нужда от мен, за да има народът ти късмет. Ако ме задържиш тук против волята ми, моята сила няма да ти е от полза.

Бягащият лос гледаше втренчено яркочервената коса, къдреща се в дланта му, и усещаше как в тялото му се влива сила. Чувстваше как става по-мощен и по-здрав — непобедим, неразрушим. Отдели кичур от собствената си коса и вплете косата на Ашли в него. След миг един слънчев лъч се промъкна през дупката за пушека и пропълзя по червените къдрици, вплетени в черната му коса, колкото и странно да изглеждаше, сякаш наистина Бягащият лос се бе сдобил с нова сила.

— Свободна си да си вървиш, Пламък. Моето видение ми разкри, че ако те задържа против волята ти, твоят гняв ще се стовари върху нас. — Той докосна плитката си. — Сега твоята магия е моя.

— Можем ли всички да си вървим? Няма да позволя нещо лошо да се случи на Танър и Коул.

— Всички сте свободни да си тръгнете. Можете да вземете коне и припаси за пътуването до форта. Не си и помисляйте обаче да доведете войниците при нас — предупреди ги той, — защото няма да сме тук, когато дойдат.

Утринна мъгла изхълца. Тя обичаше безумно Коул. Мисълта да се раздели с него й причиняваше неизмерима болка.

Като погледна красивото лице на Утринна мъгла, Коул прочете мислите й. Независимо какво чувстваше към индианската си съпруга, той трябваше да заведе Харгър във форта и да го изправи пред съда, за да постигне най-сетне душевно спокойствие.

— Вземам Харгър със себе си, Бягащ лос. Той е убиец и трябва да бъде наказан за престъпленията си.

Вождът се намръщи.

— Ти си съпруг на сестра ми, Вървящ в сянка. Тя не иска да заминаваш.

Ашли погледна съчувствено Утринна мъгла. Знаеше как се чувства индианската девойка, защото и тя изпитваше същото отчаяние. Напуснеха ли селото на Бягащия лос, тя щеше да загуби Танър. Беше му платила само за да я доведе жива и здрава във форт Бриджър. Беше намерила брат си и сега той поемаше грижата, а Танър несъмнено нямаше да иска да остане при нея.

Коул се усмихна нежно на Утринна мъгла, преди да отговори на Бягащия лос.

— Наистина съм съпруг на сестра ти. Няма да я изоставя. Отсъствието ми няма да бъде завинаги.

Утринна мъгла нададе лек радостен вик.

— Ще остана там само докато предам Харгър на съда и очистя името си — обеща той.

— Коул, да не би да искаш да кажеш, че възнамеряваш да живееш цял живот тук, в селото на Бягащия лос? — запита смаяна Ашли.

— Не мога да оставя жената, която обичам, Аш. Моля те, разбери ме. Ще употребя всичките си сили, за да убедя Утринна мъгла да живее в моя свят, но тя решава дали ще останем с нейния народ. А сега ти имаш Танър, нямаш нужда от мен.

Ашли очакваше Танър да оспори думите на Коул, но тъй като той не го стори, тя помисли дали да не каже на брат си, че бракът й с Танър не е бил истински, че той се е оженил за нея, за да избегне затвора и за пари. С изключение на това, че се бяха любили — което наистина много им хареса, — бракът им беше неистински, сключен поради съвсем неуместни причини. Но мигът за откровеност отмина и Коул отново се обърна към вожда.

— Какъв е твоят отговор, Бягащ лос? Ако трябва да докажа невинността си, Харгър трябва да дойде с мен във форта.

— Моля те, братко — застъпи се Утринна мъгла, — изпълни желанието на съпруга ми. Търговецът е подлец. Опита се да нарани Пламък. Дори само заради това заслужава да бъде наказан.

Бягащият лос седеше дълбоко замислен, вперил поглед в сестра си. Изпитваше много нежни чувства към нея. Но ако им даде Харгър, това със сигурност ще прекрати притока на оръжия, с които ги снабдяваше търговецът. Без оръжия неговият народ нямаше да може да се защитава срещу белите очи, които нахлуваха в земите им и избиваха бизоните им. Дали пък неговите хора не водят обречена битка, както каза Вървящият в сянка? Временно решение ли са оръжията и амунициите?

Бягащият лос беше достатъчно прозорлив, за да знае, че един ден неговият народ ще бъде прогонен от земите си и пратен да живее в негостоприемни места, без средства за оцеляване. Сиукски вождове, много по-велики от него, бяха принудени да се подчинят на заповедите на войниците и да заведат своите племена в резерватите. Колко време ще мине, преди и той да се присъедини към редиците им?

— Е, Бягащ лос? Какъв е твоят отговор? — настоя Коул. — Заклевам се, че по-скоро ще убия Харгър, отколкото да го видя свободен.

— И моята магия, която ти, както виждам, уважаваш, няма вече да те предпазва, ако не изпълниш молбата на брат ми — добави Ашли за всеки случай.

Бягащият лос разпери ръце в знак, че се предава.

— Вървете всички. Вземете Джейк Харгър със себе си. Правя го заради сестра си и защото много уважавам Пламък и нейната сила. Ако търговецът е искал да й стори зло, заслужава да бъде наказан. Ако беше от нашия народ, щеше да бъде изгонен от селото и щеше да живее до края на дните си отхвърлен в пустинята.

— Искрено съм ти признателен — каза Коул и стана. — Ела, съпруго, да се сбогуваме насаме. Колкото по-скоро тръгна, толкова по-скоро ще се върна при теб.

Танър също стана с неразгадаемо изражение. Ашли се запита дали вече не си гради планове за съвместен живот с нея. Не би го обвинила, ако иска да продължи по-нататък сам. Но колко щеше да й липсва. Бе рискувал живота си заради нея, като я последва в селото на Бягащия лос, а можеше просто да вземе парите и вещите й и да избяга. Щеше ли да се върне при Елън, запита се тя.

— И ние трябва да помислим за бъдещето — каза той, вглеждайки се в лицето на Ашли, за да разбере какво мисли.

Опитваше се да си придава безстрастно изражение. Ако станеше така, както иска Ашли, скоро щеше да дойде краят на съюза им. Но той нямаше да я остави във форт Бриджър, в никакъв случай. Нямаше да я остави, докато не разбере със сигурност дали не носи дете от него. А единственият начин да го направи, беше, като се държи настрана от нея най-малко един месец.

Тази мисъл го накара да се усмихне. Страстта между него и малката янки беше така взривоопасна, че умът му не побираше мисълта да бъде близо до нея и да не я докосва. А ако не се държи настрана от нея… Тази занимателна мисъл заслужаваше да й отдели повече внимание.

— Да — каза Ашли, преглъщайки буцата, заседнала в гърлото й. — Трябва да помислим.

Докато вървяха към колибата си, Танър почти пожела… Не, той не заслужаваше щастие, не заслужаваше жена като Ашли. Тя беше янки, а той все още мразеше янките, макар да признаваше, че Коул и Ашли са от по-добрата им разновидност. Защото по вина на янките бе загинало цялото му семейство.

След трагедията, която отне майка му и Елън, неутолимата нужда да убива янки го бе подгонила далеч от любимия му Юг. Но не можеше да избяга достатъчно бързо или достатъчно далеч от неотменната истина: трябваше да съумее да предотврати смъртта на Елън. Грешката му го бе превърнала в отмъстителен, подбуждан от ярост, търсач на възмездие. Не беше подходящ партньор за Ашли. Тя заслужаваше човек със сърце. Някой, който да я обича, без да го навестяват призраци.

След няколко часа, след страстно и сърцераздирателно сбогуване с Утринна мъгла, Коул се изправи пред Джейк Харгър, чакайки да дойдат Ашли и Танър.

— Да не си дошъл да ме освободиш, лейтенанте? — рече подигравателно Харгър. — Казах ти, че съм много нужен на Бягащия лос, за да ме държи като пленник поради прищявката на някой бял.

Усмивката му беше самото въплътено зло.

— Гадай отново, Харгър. Ти си мой пленник. Бягащият лос няма да те освободи.

Усмивката на Харгър потрепна и после съвсем изчезна.

— Лъжеш!

— Казвам ти истината. Ето, идват Ашли и Танър, и те ще потвърдят.

Присвил очи в съмнение, търговецът наблюдаваше приближаването на Ашли и Танър. Танър бе преметнал дисагите си през рамо, а Ашли носеше торба, пълна с храна за предстоящия път.

— Готов ли си, Коул? — запита Танър, нетърпелив да тръгне, понеже вече знаеше, че няма кой да го спира.

Бе отложил тръгването само за да може Коул да се сбогува както трябва с Утринна мъгла.

Коул изгледа Харгър с нескривана омраза.

— Готов съм, само да отвържа тая мърша и тръгваме.

— Никъде не отивам с теб, Уебстър. Освен това не можеш да ме накараш да се призная за виновен в убийство, каквото и да правиш.

— Ще видим, Харгър, ще видим — възрази Коул.

След пет дни четиримата влязоха във форт Бриджър. Колкото и трудности да създаваше Харгър, Коул и Танър се справяха чудесно с него. По време на пътуването Коул беше намерил у Харгър писмо, което го уличаваше в нелегална търговия с оръжия и уиски. Беше писано от неговия доставчик от изток, който му даваше указания как и кога да събере новата партида оръжия. Освен това налице бяха и товарните коне с контрабандни оръжия и уиски. Всичко това беше предостатъчно доказателство, за да бъде предявено обвинение срещу Джейк Харгър и следователите да тръгнат по следите на доставчика.

— А сега какво? — запита Танър, когато влязоха във форта.

Дотук още никой не бе разпознал Коул, но Танър знаеше, че е въпрос единствено на време. Не беше толкова отдавна денят, когато му бе помогнал да избяга от армейския затвор.

— Ще заведа Харгър в канцеларията на капитан Калахан — каза Коул. — Той е готов да си признае за убийството на лейтенант Кимбал. Ще се погрижа за това, Танър. Ако няма къде да отседнете, опитайте в пансиона на вдовицата Толмидж.

— Сигурен ли си, Коул? — запита Ашли. — Двамата с Танър искаме да дойдем с теб и да свидетелстваме в твоя полза.

— Мога и сам да го направя, сестричке. — Изгледа Харгър така, че онзи се сви. — Той знае какво ще стане с него, ако не каже истината. Освен това имам писмото. Възнамерявам да изчакам процеса срещу него и да се убедя, че ще си получи заслуженото.

— А после? — запита Ашли.

Коул й се усмихна от цялото си сърце.

— После се връщам при Утринна мъгла. Обичам я, сестричке. Надявам се един ден да я убедя да остави своя народ и да заживее с мен в света на белите. Дотогава ще бъда при нея. Радвам се, че си имаш Танър. По-лесно ми е да вървя по пътя на собственото си щастие, като знам, че някой се грижи за теб. Няма значение дали е бунтовник, или не, виждам, че вие с Танър се обичате. Щастлив съм, че си намерила някого. Чет Бейнтър не знае от какво се отказа, когато развали годежа си с теб. Къде ще отидете сега с Танър?

Ашли отговори, преди Танър да успее да отвори уста.

— Отивам в Орегон сити. В Чикаго вече нямам нищо да ме задържа. Интересни са ми новите земи, новите възможности.

— Аз може да опитам с фермерство — каза Танър, стряскайки Ашли — или с дърводобив. Казват, че тихоокеанското крайбрежие е плодородно и гъсто залесено. Семейството ми имаше плантация преди войната, фермерството не е ново занимание за мен.

Дойде моментът на раздялата. Коул продължи към щаба, водейки подире си Харгър. Уговориха се да се срещнат на вечеря в една местна гостилница. След като Коул се отдалечи, Ашли погледна Танър с израз на върховно неверие.

— Ще се установиш в Орегон сити? Мислех, че… Тоест… Ти не си фермер, бунтовнико. Но съм ти благодарна за лъжата. Не искам Коул да се тревожи за мен. Няма нужда да знае, че бракът ни е бил само договорка или че скоро ще приключи.

Танър я изгледа, без да издава чувствата си.

— Коул знае за условията на нашия брак, но, изглежда, че това не го тревожи. Не се притеснявай, янки, нямам намерение да ти се бъркам в живота. Щом те заведа дотам, където отиваш, ще се махна от живота ти. Виждам колко ти е непривична мисълта за траен брак.

— Както и на теб — отвърна Ашли. — И ти, и аз не искаме постоянна връзка. Няма нужда да ме придружаваш до Орегон сити. Мога да наема някого да пътува с мен дотам. Споразумението ни беше само до форт Бриджър. Ти изпълни своята част.

— По дяволите, янки, как я мислиш тая работа? Казах ти, че няма да се отделя от теб, докато не бъда сигурен, че не носиш дете от мен. Освен това трудно ще бъде да се намери надежден човек да те заведе в Орегон сити. Сигурен съм, че там има адвокати, които ще могат да уредят развода ни. Хайде сега да идем в конюшнята и да видим дали фургонът и конете са още там. Може дори да разберем какво е станало с кервана на Креймър. Надявам се Прат Слейтър да е имал приличието да умре от раните си.

Фургонът им беше още в конюшнята. Нищо не липсваше. Дрехите на Ашли бяха спретнато подредени в сандъка й, всички постелки си бяха на място. Единственото, което липсваше, бяха парите и ценностите й, които Танър бе взел със себе си, те още бяха в дисагите му.

Съдържателят ги осведоми, че Прат Слейтър е жив. Бил се съвзел, след като лекарят на форта се погрижил за него, и продължил с кервана.

— Жилаво излезе това копеле — процеди Танър, стиснал зъби. — Следващия път, когато се срещнем, няма да ми избяга. Човек като Слейтър не заслужава да живее.

— Защо? Защото е бил начело на патрула, който е подпалил плантацията ти? — запита Ашли. — Не че много го харесвам, но сигурно е изпълнявал заповеди.

Мрачно изражение се появи около устата на Танър.

— Омразата ми към Слейтър има много по-дълбоки причини. Дори не можеш да си представиш какво е направил.

— Ще мога, ако ми кажеш. Това има ли нещо общо с Елън?

— За бога, янки, престани! Не мога да говоря за Елън. Достатъчно е да кажа, че имам страшно много причини да мразя Слейтър.

— Ще се върнеш ли при нея след развода ни? Ще имаш пари, след като ти платя. — Можеш да се върнеш и да започнете оттам, където сте стигнали. Не знам защо си заминал, Танър, но няма нещо, което да не може да се поправи. Ако Елън те обича…

Танър я погледна така разярено, че тя отстъпи крачка назад. Никога не го бе виждала толкова ядосан.

— Вземи ни две стаи в пансиона — пресече я той. — Имам да довърша тук една работа.

Усещайки гнева му, Ашли кимна и се отдалечи.

— И, янки — извика подире й, — ако чуя още една дума за Елън, не отговарям за действията си. Нямам намерение да говоря за това. Нито сега, нито когато и да било.

Вдовицата Толмидж имаше само една свободна стая. Тъй като двамата с Танър все още бяха женени, Ашли не почувства никаква вина, когато вписа в регистъра „госпожа и господин Маткавиш“. Щом Танър дойде в пансиона, госпожа Толмидж му посочи стаята. Той беше изненадан и донякъде разсърден, намирайки там Ашли да се кисне в една голяма дървена вана. Как, по дяволите, да се държи далеч от нея, когато ще спят в една стая? Нима не знае, че той се опитва да се държи благородно? В края на краищата не е от желязо. Освен една част от него. Тази, която сега се надигаше необезпокоявано между краката му.

— Мисля, че ти казах да вземеш две стаи.

Ашли го погледна със снизходителна усмивка, без да направи никакъв опит да се прикрие.

— Имаше само една.

Погледът на Танър се устреми към нея като пеперуда към огън. Кожата й беше като бледа коприна, от опит знаеше, че е точно толкова мека и гладка, колкото изглежда. Тя бе вдигнала лице към него, живите й зелени очи гледаха топло и подканващо. Яркочервената коса се спускаше по раменете и горната част на гърдите, обграждайки съвършения овал на лицето й. Той се приближи към ваната и посегна да докосне блестящия кичур. Видя светлото петно, откъдето бе отрязала коса, за да я даде на Бягащия лос, и това го натъжи.

— Имаш много красива коса. Като жив огън. Също като теб. Толкова жизненост има в теб, толкова плам. Завиждам на мъжа, с когото ще споделяш живота си.

Ашли преглътна сълзите си, наранена от неговите думи.

— Внимавай, бунтовнико. Ако силно пожелаеш нещо, най-накрая може и да го имаш.