Дейвид Гемел
Гръмотевичния щит (38)

Епилог

Бели дългокосмести кози пасяха сред скалите под високите стени на двореца Царска радост. Животните се разбягаха, докато Касандра вървеше към върха на скалата, и тя се спря да ги погледа. Толкова сигурно стъпват, помисли си, докато те подскачаха от камък на камък. Не ги е страх от височината, нито от острите камъни толкова далеч под тях. Дали това бе увереност, или глупост, зачуди се момичето, или смесица от двете?

Касандра ги подмина и се качи до най-високата точка над брега. Надигна дългата си до глезените яркобяла рокля и седна на камъка, загледана в морето. Не се виждаха кораби, а на някога претъпкания плаж долу имаше само пет галери. Двадесетина малки рибарски лодки се носеха из залива и хвърляха мрежи.

Тук горе, високо над света, всичко изглеждаше мирно и спокойно. Касандра се загледа на юг. Отвъд планините Ида се движеха армии, готови за война и смърт, изнасилвания и убийства. Кратко и ужасяващо видение за огън и ужас нахлу в ума й, но тя го потисна безмилостно. После обърна поглед на север и отново видя съня си от предната нощ, за крепостта Дарданос, погълната от пламъци.

Тракия бе изгубена и скоро микенците щяха да прекосят проливите и да нахлуят в Дардания. Врагът щеше да дойде от север и юг, а армиите му щяха да се затворят като огромен юмрук около златния град.

Тогава мирните плажове долу щяха да приютят толкова голяма флотилия от кораби, че между корпусите им нямаше да се вижда и песъчинка. Касандра потрепери под ярката слънчева светлина.

После изпита мимолетно съмнение. Всички тези видения можеше и да не са истина.

Тя бавно се изправи на крака и застана на ръба на огромната бездна. За да изпита истинността им, трябваше само да направи крачка напред. Ако паднеше и умреше върху назъбените камъни, значи всички видения бяха лъжовни, защото нямаше да последва зимното пътуване до Тера, нито полетът в синьото небе, нито гръмотевиците и края на света. Троя можеше и да оцелее, а Хектор — да оживее и да бъде велик цар.

Само една крачка…

Тя пое дълбоко въздух, затвори очи и пристъпи напред.

Нечии груби ръце я хванаха и я издърпаха обратно на земята.

— Какво правиш? — попита младото овчарче, стиснало здраво ръцете й.

Касандра не му отговори.

Пътуването до Тера щеше да е дълго… и изпълнено с опасности.