Дейвид Гемел
Гръмотевичния щит (24)

XXII
Опустошителят на градове

Приам обяви цял ден на траур. Всички състезания бяха спрени и дори търговците на пазара не получиха разрешение да продават стоките си. Сто бика, шестдесет козела и двеста овце бяха принесени в жертва на Хадес, Господаря на Подземния свят, а месото бе дадено на хилядите хора, изпълващи хълмовете около града. Отнесоха тялото на Хекуба обратно в двореца в Троя, обвито в златни одежди, и там го положиха в покоите на царицата, за да му бъде отдадена почит.

Върховният жрец в храма на Зевс обяви, че дори небесата скърбят, защото над града се струпаха тъмни облаци и през по-голямата част от деня валя дъжд.

Някои жреци шептяха, че смъртта на царицата е зла поличба за сватбата на сина й, но тяхното мнение не се изговаряше гласно.

В двореца на Политес микенският цар Агамемнон се опитваше да прикрие радостта си от тази новина. Хекуба беше страховит противник, чийто агенти неведнъж бяха причинявали смъртта на микенски шпиони. В миналото съветите й бяха възпирали по-прибързаните решения на Приам. Без нея той отслабваше и плановете за нахлуване на Агамемнон щяха да протекат по-гладко.

Вратите на главната стая бяха затворени и охранявани през по-голямата част от следобеда, а думите, изречени тук, не можеха да се подслушат. Събраните царе говориха за разположение на войски и продоволствия, за придвижването на армии и защитата на града.

Агамемнон слушаше думите им, но не участваше в дискусията. Знаеше как трябва да се проведе войната и повечето от плановете му вече бяха задвижени тайно. Това обаче не пречеше да остави другите да предлагат идеи и така да им позволи да вярват, че са по-важни за проекта, отколкото всъщност бяха. Идоменей говори дълго, както и Пелей.

Одисей каза малко, но и не възрази на по-дивите идеи на Идоменей. Но дори царят на Итака да беше повече разказвач, отколкото стратег, поне бе привлякъл и другите, а щеше да привлече и още, когато новината се разчуеше. Сега във войната бяха включени шестнадесет владетели с общо четиристотин и седемдесет кораба и почти шестдесет хиляди бойци. Агамемнон погледна към Идоменей. Все още имаше шанс царят на Крит да се отдръпне, подкупен от златото на Приам. Той винаги щеше да е за продан на онзи, който предложеше най-много. Такава беше природата му и това му нашепваше селското потекло. Агамемнон насочи вниманието си към по-възрастния Нестор. Той не произлизаше от селяни, но умът му също пееше с музиката на търговията. Войната щеше да му коства много стока и злато. Но въпреки това щеше да се присъедини към тях… особено сега, когато Одисей бе обявил подкрепата си.

Каква придобивка само! Грозния цар, следван от петима стражи, бе дошъл в двореца миналата вечер. Агамемнон го покани и двамата мъже влязоха в малка странична стая.

— Не мога да остана тази вечер — каза Одисей. — Има неща, за които трябва да се погрижа. Дойдох само да ти кажа, че Итака, със своите петдесет кораба и две хиляди мъже, е на твое разположение, Агамемнон.

Царят на Микена постоя неподвижен за момент, загледан в очите на другия мъж.

— Това е добра вест… но трябва да призная, че съм изненадан.

— Ще говорим още — отвърна Одисей мрачно. — Имаш ли планове за утре вечер?

— Не и такива, които не мога да променя.

— Тогава ще дойда тук с Идоменей и Нестор.

— И те ли са с нас?

— Ще бъдат.

Агамемнон протегна ръка.

— Приветствам те, Итака — каза той. — Сега ти си брат на Микена. Твоите беди са наши беди, твоите мечти — наши мечти.

Одисей пое ръката. Хватката му беше силна.

— Благодаря, Микена — отвърна тържествено той. — С това свързване на ръце твоите врагове стават наши врагове, твоите приятели — наши приятели.

Сега, в голямата стая, царят на Тесалия беше пиян и главата му се люлееше до облегалката на стола.

— Сбогом, стара вещице — каза той и вдигна чаша.

— Не злобей, приятелю — отвърна Агамемнон. — Дори и във враждата трябва да изпитваме малко съчувствие към Приам, защото се говори, че той я е обичал много.

— Чумата да го тръшне съчувствието — измърмори Пелей. — Старата брантия беше надживяла времето си.

— С всички ни е така — каза Одисей. — С някои повече, отколкото с други.

Пелей се надигна в стола си, а мътните му очи се впиха в царя на Итака.

— Какво значи това? — промърмори той.

— Да не би думите ми да са прозвучали като някакъв забутан хитски диалект? — попита Одисей с отегчен глас.

Царят на Тесалия го изгледа злобно.

— Никога не съм те харесвал, Одисей — каза той.

— Не съм изненадан. Ти никога не си харесвал никой от тази страна на пубертета.

Пелей скочи от стола си и задрапа по колана, за да извади кинжала си. Агамемнон скочи и бързо застана между двамата мъже.

— Това е достатъчно, приятелю — каза той и сграбчи Пелей за китката. — Не е необходимо да се харесваме. Но имаме общ враг, който има нужда от вниманието ни. — Той усети, че Пелей се отпуска и осъзна, че човекът му е благодарен, че е бил спрян. Микенският цар се обърна към Одисей. — Настроението ти е лошо вече цяла вечер. Ела с мен в градината. Въздухът ще прочисти ума ти.

Агамемнон отвори вратите още докато говореше и излезе в хладината на вечерта. Грозния цар го последва. Стражите се оттеглиха на разстояние, на което да не чуват.

— Още ли си раздвоен, Одисей? — попита Агамемнон меко.

— Емоциите са сложни зверове. Презирам Пелей. Харесвам Хектор и Хеликаон. Сега Пелей е мой съюзник, а двамата ми приятели са ми врагове. Разбира се, че съм раздвоен. Но пътят ми е избран и платното — опънато. Те ме обявиха за враг на Троя и сега ще открият какво означава това.

Агамемнон кимна.

— Спомена Хеликаон. Тази нощ хората ми ще го убият.

Това беше лъжа, но той имаше нужда да види реакцията, която тя ще предизвика.

Одисей се засмя.

— Мислех, че ще опиташ по някое време — каза той. — Планът е разумен. Хеликаон е чудесен боец, добър генерал и невероятен моряк. Но няма да е тази нощ.

— Няма ли? Защо?

— По две причини. Първо, още не си сигурен в мен, Агамемнон. Мога да си изляза от тук и да предупредя момчето. Това би означавало твоите хора да бъдат заловени и да натопят теб. Или, ако пък успеят, ще ида при Приам с информация за заговора ти и той ще те осъди за нарушаване на мира. Благодарността му може дори да стигне дотам, че отново да ме обяви за свой приятел.

Агамемнон кимна.

— Имаш остър ум, Одисей.

— Да, така е. — Грозния цар го погледна и въздъхна. — Мога да ти кажа да спреш да се тревожиш за мен, но природата ти няма да го позволи. Така че ще продължа да говоря открито, докато не осъзнаеш, че съюзът ни е истински. Надявам се Хеликаон да оцелее. Въпреки това, за да успеем в това начинание, Дардания трябва да е в хаос. Само тогава твоите войски ще могат да прекосят Хелеспонт от Тракия и да нахлуят от северната страна на Троя.

Агамемнон примигна и усети шока като хиляди ледени игли. Никой не знаеше за придвижването на войските му в Тракия. Ако това бъдеше разкрито преди края на Игрите, той никога нямаше да напусне Троя жив.

— Не зная за какво говориш — успя да каже.

— Нека не си играем игрички, Агамемнон. Троя не може да бъде превзета с фронтална атака. Можеш да стануваш от другата страна на Скамандър, както предлага Идоменей, но пътищата на север и изток ще останат открити, а наемниците и керваните няма да спрат да прииждат. За да обкръжиш Троя изцяло, се нуждаеш от стократно повече войници, отколкото кой да е от нас притежава. Изхранването на такова множество би изисквало хиляди каруци и, по-важно, обработваеми земи и добитък, както и роби, които да събират реколтата. Армия с подобен размер ще покрие земята дори отвъд хоризонта и това ще предизвика напрежение в хитската столица. А и с подобен размер, такава военна сила ще е трудна за управление и ще реагира твърде бавно на заплахи. Съюзниците на Троя ще нападат страните й, ще прекъснат снабдителните й канали. Хектор и Троянският кон ще нападат от града като мълния, а после ще бягат обратно зад стените. Само за един сезон нашите съкровищници ще са изпразнени, а армиите ни ще изгубят всякакъв дух. И какво ще стане тогава, ако хитите спечелят собствената си гражданска война и това освободи силите им да дойдат на помощ на Троя?

Не, Агамемнон, има само един начин да завладееш този град. Той трябва да бъде притискан бавно отгоре и отдолу, а достъпът му до морето да се блокира. На север е Дардания. На юг е Тива в полите на Плакос. Дарданос пази Хелеспонт, а отвъд тесните проливи е Тракия — съюзник на Троя. Затова първо трябва да превземеш Тракия, а после да я задържиш и да я подготвиш за снабдителна база на войските си. Чак тогава можеш да нахлуеш през Хелеспонт в Дардания и да продължиш да получаваш продоволствия. На юг ще е по-просто. Войските и керваните мога да преминават от Кос, Родос и Милет. После Тива в полите на Плакос ще бъде превзета, а това ще затвори маршрутите през планината Ида и ще попречи на пристигането на подкрепления от Дебелия цар Кигон от Ликия, както и другите приятели на Троя.

Агамемнон гледаше Одисей така, сякаш го вижда за пръв път. Широкото лице, което винаги изглеждаше добродушно, сега беше твърдо и очите му блестяха. От него се излъчваше могъщество.

— Думите ти са интересни — каза царят на Микена, продължавайки играта още малко. — Моля те, продължавай.

Одисей се засмя.

— Може и да са интересни, но ти вече знаеш всичко, което ще ти кажа. Защото разбираш от стратегия повече от всеки друг жив човек. Това не е град, който можеш да нападнеш и оплячкосаш за няколко дни или дори за няколко сезона. Но обсадата не бива да се проточва и твърде дълго. И двамата го знаем.

— И защо смяташ така?

— Златото, Агамемнон. Могъщите съкровищници на Приам. Той има нужда от злато, за да плати на наемниците и да подкупи нови съюзници. Ако блокираме търговията му, доходите му ще спрат и хазната му ще пресъхне. Не искам да си пробия път с бой след десет години, за да се озова в опустошен град и да открия, че в него няма нищо за ограбване. А ти?

Известно време Агамемнон не каза нищо. После направи знак на един пазач да им донесе малко вино. Докато пиеха, каза:

— Подцених те, Одисей. Извинявам се за това. Виждах само гениалния разказвач. Сега наистина разбирам защо някога са те наричали Опустошителя на градове. Всичко, казано от теб, е вярно. — Той спря за момент. — Кажи ми какво знаеш за Гръмотевичния щит?

Сега беше ред на Одисей да се изненада.

— Щита на Атина? Какво за него?

Агамемнон го изгледа внимателно, но Грозния цар очевидно не знаеше нищо.

— Един от жреците ми предложи да направим жертва на Атина и да се помолим Гръмотевичният щит да пази плановете ни. Чудех се дали си чувал истории по този въпрос.

Одисей сви рамене.

— Само онези, които всяко дете знае. Щитът бил дар за Атина от Хефест, което разярило Арес, тъй като той го желаел. Богът на войната бил толкова разгневен, че счупил крака на Ковача с дървена пръчка. Но никога не съм чувал някой, преди да се е молел за защита на Щита. И все пак, защо не? Ще имаме нужда от всякаква помощ, за да превземем тази крепост. Струва си поне няколко бика.

По-късно, когато гостите си бяха отишли, Агамемнон се качи на покрива на двореца си и се разположи в широко плетено ложе под звездите. Мислите му се насочиха към събитията от изминалите няколко дни, за да ги обмисли наново. Постоянно обаче се връщаше към разговора отпреди две нощи, когато троянският принц Антифон дойде за вечеря. Дебелият мъж беше възхитен от величието на Ахил и го зяпаше като влюбен. Изтече много вино и Антифон, в желанието си да забавлява младия войн, разказа много забавни истории. Агамемнон го бе инструктирал и Ахил ласкаеше троянския принц, слушаше го внимателно и се смееше на всичките му шеги. Въпреки това научиха малко, дори след като Антифон се напи, докато Ахил не спомена възхищението си към Троя и нейните чудеса.

— Велик град — каза Антифон. — И скоро ще бъде безсмъртен.

— Как ще стане безсмъртен, приятелю? — попита го Ахил докато Агамемнон стоеше тихо в сенките.

— Има пророчество. Приам и Хекуба вярват в него, а и много гадатели са го обявили за истина. — И после той изрецитира един стих: — Под Гръмотевичния щит стои Орловото Дете на сянката с крилете, за да се носи то над градските стени до края на дните и падането на царете.

— Интересно — каза Ахил. — И какво значи това нескопосано стихче?

— Ах! — възкликна Антифон и почука носа си с пръст. — Тайна. Тайна на Хекуба. Всъщност дори не би трябвало да го знам. Но сладката Андромаха ми го каза. — Той се изкикоти и изпразни чашата си. — Прекрасно момиче. Ще бъде… великолепна… жена за… Хектор.

— Чух, че е убила човека, опитал се да отнеме живота на цар Приам? — вметна меко Агамемнон.

— Простреля го в сърцето — каза Антифон. — Зашеметяващо момиче! Смъртоносна е с лъка. Тя ми е приятелка, знаете ли. Прекрасният Гръмотевичен щит. — После на лицето му се изписа тъга и той избърса уста с дебелата си ръка, сякаш притискаше думите обратно. После се надигна на крака. — Трябва да… си вървя — каза несигурно.

Агамемнон даде сигнал и Ахил помогна на Антифон да излезе от двореца, а после го изпроводи до собственото му жилище.

Царят на Микена извика съветниците си и ги разпита за пророчеството. Никой не го беше чувал. През по-голямата част от следващия ден думите продължиха да го тревожат. Разпрати съобщения до микенските шпиони и информатори в града, за да съберат цялата налична информация за Андромаха. Накрая те откриха търговец, който някога бе живял в Тива в полите на Плакос и знаеше нещо за царския род там. Той разказа историята за детето, родено със странен белег на черепа, подобен на щит с мълния, минаваща през средата.

Значи тази Андромаха беше Гръмотевичния щит, а Орловото дете, което ще се носи над градските стени, щеше да е нейният син от принц Хектор. Приам и Хекуба влагаха много надежди в това пророчество. Очевидно то не беше вярно, тъй като истинските поклонници на боговете знаеха, че Гръмотевичния щит всъщност има змия върху себе си, а не светкавица, както вярваха тези източни царства. И все пак именно те вярваха в пророчеството.

Дали беше вярно, или бе просто самозалъгване обаче, нямаше значение. Агамемнон знаеше, че подобна вяра ще усили решителността на Приам в предстоящата война. Следователно ако жената от пророчеството умреше, мъката и отчаянието, последвали смъртта й, щяха да бъдат велики. Това щеше да покаже на Троя, на гражданите й и на света, че Приам не може да защити собственото си семейство. Игрите и сватбеното тържество щяха да станат на прах, а предстоящата война щеше да се спусне върху народ, вече сломен от катастрофи и трагедии. Идеално.

Докато седеше на покрива си, той взе решение и призова Клейтос при себе си. Високият войн дойде незабавно.

— Изтегли хората ни от Двореца с каменните коне. Няма да нападаме Хеликаон.

— Но господарю, почти сме готови.

— Не, моментът не е подходящ. Вместо това искам да следите жената Андромаха. Открийте дали спи в царския дворец, или в този на Хектор. Колко стражи я пазят? Ходи ли на пазара, къде може да я повали нечий случаен кинжал? Искам да знам всичко, Клейтос. Всичко.

 

 

В двора на дома на Хектор, където екипажът на „Пенелопа“ бе направил стана си, настроението не беше добро. Макар и да бе достигнал финала на състезанието по хвърляне на копие, Биас едва можеше да вдига ръката си, а освен това усещаше гъдел в края на пръстите си, което не беше добър знак. Левкон пък имаше подутина на едната буза и малка драскотина над дясното око. Левият му юмрук също беше подут и разранен, а всички тези рани му бяха спомен от мъчителната победа над микенския шампион — корав и издръжлив боец с глава, направена от камък. Надеждите на Левкон да стане шампион в състезанието по юмручен бой бързо се стапяха — особено след като видя как Ахил унищожава опонентите си с ужасяваща лекота. Калиадес бе изгубил бягането на късо разстояние заради лакът в лицето от опитния бегач на Крит, който след това спечели надбягването. Дори обикновено веселият Банокъл бе в лошо настроение, след като загуби в свирепа битка миналия следобед.

— Можех да се закълна, че съм го спипал с онзи удар отдолу — каза той на Калиадес, докато седяха под луната. — Голямата Руж каза, че според нея просто не съм имал късмет.

— Състезанието беше много оспорвано — съгласи се Калиадес. — Гледай обаче от добрата страна — Ако беше спечелил, отново щяхме да останем без пари. Сега имаме петнадесет златни монети, тридесет и осем сребърни и малко мед.

— Изобщо не съм сигурен за това — каза Банокъл. — Заложил си срещу мен.

— Съгласихме се да следваме съвета на Левкон — отвърна Калиадес изморено. — Той обеща да ми каже, когато срещнеш противник, който няма да успееш да победиш. И аз заложих на него.

— Това не ми изглежда правилно — измърмори Банокъл. — Можеше да ми кажеш.

— И ако ти бях казал, какво щеше да направиш?

— Щях и аз да заложа на него.

— Да, и това вече със сигурност нямаше да е правилно. Както и да е, наистина ли искаше да се изправиш срещу Ахил? Днешният ти противник ще се сблъска с него утре на полуфиналите. Сега имаме богатство, покрив над главите си, а ти нямаш счупени кости.

Левкон отиде до тях, понесъл кана с вино, от която напълни чашата на Банокъл.

— Още няколко седмици тренировки за краката и щеше да го надвиеш, приятелю — каза той и седна до натъртения войн. — Не спираше да му се буташ в лявата ръка.

— Имах чувството, че ме е затрупала лавина — каза Банокъл. — Нямам търпение да видя как Ахил поема няколко от онези удара. Да му избърше самодоволната усмивка от физиономията.

Левкон поклати глава.

— Ахил ще го довърши за няколко мигвания на окото — каза той мрачно. — И онзи мощен ляв юмрук няма дори да го докосне. Никога не съм виждал човек, който да се движи толкова бързо.

— Е, ти ще го биеш на финала — каза Банокъл. Левкон не отвърна и тримата постояха мълчаливо, докато пиеха виното си.

Одисей дойде през портата, следван от петима телохранители, и прекоси двора, без да говори с никого.

— Ще ида да посетя Руж — каза Банокъл. — Дай ми няколко сребърника, Калиадес.

Другият микенец отвори издутата кесия на колана си, извади малко пари и ги пусна в протегнатата шепа на приятеля си.

— Не е типично за теб да предлагаш услугите си само на една жена — отбеляза той.

— Никога не е имало жена като Руж — отвърна Банокъл щастливо, допи виното си и тръгна към портите.

Те го наблюдаваха, докато излизаше, а после Калиадес се обърна към Левкон.

— Банокъл е човек без грижи. За разлика от теб или поне така ми се струва.

Известно време Левкон не каза нищо и двамата стояха в тишина. Накрая русият моряк заговори и гласът му беше почти шепот:

— Ахил няма слабости. Притежава скорост, сила и чудовищна издръжливост. И може да поема удари. Видях го как смаза опонента си вчера. Миналото лято се бих със същия мъж. Отне ми цял следобед да го изморя. Ахил го довърши за по-малко време, отколкото е нужно да изпиеш чаша вино. Истината е, че нямам умението да го надвия и ми е трудно да го призная.

Той напълни чашата си и отпи дълбока глътка. Калиадес го потупа по рамото.

— Не унивай, приятелю. С малко късмет няма да спечелиш полуфинала и после твоят опонент ще трябва да се изправи срещу Ахил.

— И защо да не печеля полуфинала? Бил съм се с противника си три пъти. Познавам го добре.

— Шегувах се.

— Левкон не е човек, с когото да се шегуваш — каза Одисей. Царят дойде при тях и седна. — Как е юмрукът? — обърна се към по-едрия войн.

— Допълнителният ден почивка ще ми помогне, както и ако го увия в плат за боя. — Левкон погледна през двора към мястото, където Биас втриваше масло в рамото си. — Не мога да кажа същото за Биас. Рамото го боли и е зле подуто.

— Ще поговоря с него по-късно — каза Одисей. — Но сега трябва да разговаряме двамата. Ела с мен.

Калиадес изпроводи с поглед Грозния цар и бореца, които влязоха в двореца, а после стана и отиде до Биас, който се грижеше за изтерзаните си мускули.

— Дай да помогна — каза той и взе маслото, след което изля малко върху дланите си.

— Благодаря ти — каза Биас. — Не мога да достигна лопатката.

Кожата на моряка беше гореща, а мускулите около рамото му бяха подути и пулсираха. Калиадес внимателно започна да ги масажира, за да премахне възлите и да ги отпусне.

— Видях Банокъл да излиза — каза Биас. — Пак ли по курви?

Калиадес се засмя.

— В това е най-добър.

— Ей това ми липсва от младостта — отбеляза черният мъж. — Това и фактът, че тогава можех да хвърлям проклетото копие, без да си разкъсвам половината гръб.

— Дори и така, само трима мъже те надминаха.

— Утре всички ще ме надминат.

— А може би не — каза Калиадес. — Ще напоим няколко парчета плат в студена вода и така ще премахнем част от горещината по мускулите ти.

По-късно, докато двамата мъже се наслаждаваха на прохладната нощ, Биас попита:

— Мислел ли си какво ще правите, когато приключат Игрите?

— Вероятно ще тръгнем на юг. Към Тива в полите на Плакос, а после може би към Ликия. Ще се присъединим към някой наемнически отряд.

— Ще вземете ли и момичето с вас?

— Не. Тя ще остане в Троя с приятелка.

Наблизо нямаше никой, но въпреки това черният моряк се наведе по-близо и сниши глас.

— Тя може и да не бъде приета добре от нея, приятелю, наясно ли си с това?

— Те са повече от приятелки — отвърна Калиадес.

— Зная, момче. Екипажът няма представа коя е Пирия, но Одисей ми каза, че ти имаш. Храмът на Тера е построен с троянско злато. Приам е негов покровител. Мислиш ли, че той ще допусне една бегълка да живее свободна в Троя? С оставането си тук, тя ще бъде постоянна опасност за всеки, който я приюти.

— Какво предлагаш, Биас?

— Зная, че я харесваш. Вземете я с вас. Далеч от града, някъде, където никога няма да я познаят.

Калиадес се вгледа в широкото лице на черния мъж.

— И го казваш само от притеснение за Пирия?

— Не, момче. Боя се за себе си и другите моряци от „Пенелопа“. Ако я заловят в Троя и я разпитат, ние ще бъдем обвинени. Не желая да бъда изгарян жив.

Калиадес се умълча. В скорошните си разговори с Пирия тя говореше за Андромаха с ентусиазъм и обич, а лицето й блестеше от радост и очакване. Какъв ли щеше да е ефектът върху нея ако бъдеше отхвърлена. Или по-лошо, ако стражите на Хектор я задържаха? При мисълта за подобен завършек на пътуването й започна да му се повдига от страх. Тя имаше голяма смелост, но всъщност беше крехка. Колко още предателства можеше да понесе?

— Няма да я заловят — каза Калиадес накрая. — Аз ще я опазя.