Труди Канаван
Гилдията на магьосниците (30)

Глава 29
Живот сред магьосници

— Тя каза, че Фергън го прави, за да не може никога повече обитател да бъде приет за магьосник — завърши Сери.

Магьосникът присви очи.

— Това ми звучи точно като Фергън. — Той отново погледна към Сери и между веждите му се образува малка бръчка. — В момента се провежда Изслушване. Бих могъл да разкрия престъплението на Фергън, но само ако имам доказателство, че той е мъжът, за когото говориш.

Сери въздъхна и огледа стаята.

— Не разполагам с нищо, освен нещата, които ми е дал, но моят нож и инструментите ми са у него. Ако ги намериш, дали ще е достатъчно.

Мъжът леко поклати глава.

— Не. Трябват ми спомените ти. Ще ми позволиш ли да прочета мислите ти?

Сери зяпна магьосника. Да прочете мислите му?

Той имаше тайни. Неща, които баща му му беше разказал. Неща, които Фарин му беше разказал. Неща, които дори Фарин би бил изненадан, ако узнае. Ами ако магьосникът ги видеше?

Но ако не го допуснеше в главата си, нямаше да спаси Сония.

Не можеше да позволи на няколко плесенясали тайни да му попречат да я спаси — а и магьосникът можеше да не ги види. Сери потисна страховете си и погледна към магьосника.

— Разбира се. Действай.

Магьосникът го погледна сериозно.

— Нито ще боли, ни го ще те нараня. Затвори очи.

Сери си пое дълбоко дъх и се подчини. Той усети как пръстите на мъжа докосват слепоочията му. Изведнъж усети присъствието на друг ум в главата си. Той като че ли се настани зад неговия и изведнъж се разнесе глас… отнякъде.

— Мисли си за деня, когато плениха приятелката ти.

Пред очите му проблесна спомен. Другото съзнание като че ли го улови и го задържа. Сери се озова на заснежената алея. Приличаше на видение, ясно, но с позабравени детайли. Той видя как Сония се отдалечава тичешком от него и почувства завладяващите го страх и отчаяние, когато се натъкна на разделящата ги невидима бариера. Той се обърна и видя стоящия зад него мъж, наметнат с дълъг плащ.

— Това ли е мъжът, който те залови?

— Да.

— Покажи ми как.

В съзнанието му отново проблесна спомен, който също беше уловен. Той стоеше пред жилищната сграда на магьосниците и гледаше нагоре към прозореца на Сония. Появи се Фергън. Подгони го. Залови го. Изникнаха магьосникът със синята мантия и неговия спътник, отведоха Сери при Сония. Паметта му прескочи напред. Вече беше излязъл от стаята й и вървеше през жилищната сграда. Фергън предложи да минат през Университета. Те влязоха вътре и тръгнаха по коридорите.

Тогава Фергън отвори някаква тайна врага и го блъсна вътре. Очите му отново се оказаха завързани и той чу собствените си стъпки, докато вървеше по подземния проход. Отново се озова пред килията, влезе вътре, чу как вратата се затваря…

— Кога го видя отново?

Последваха спомени за посещенията на магьосника. Сери видя как беше претърсен и принадлежностите му отнети, после преживя отново неудачното си нападение и излекуването на ръката му. В килията влезе Сония и той отново чу разговора им.

Чуждото съзнание изчезна от главата на Сери, а пръстите на магьосника се махнаха от слепоочията му. Младежът отвори очи.

Магьосникът кимна.

— Това беше повече от достатъчно — каза той. — Ела с мен. Трябва да побързаме, ако искаме да присъстваме на Изслушването.

Той се завъртя на токовете си и излезе бързо от стаята. Сери го последва и щом излезе в коридора, усети как го залива вълна от облекчение. Той се обърна назад, погледна стаята още веднъж и забърза след спасителя си.

Мъжът вървеше бързо по коридора, принуждавайки Сери да подтичва, за да не изостава. Коридорът се срещна с друг проход, после премина в трети. Нито един от тях не му беше познат.

Двамата стигнаха до тясна стълба. Магьосникът се изкачи по нея и се наведе, взирайки се в стената. Виждайки светлото петно на лицето му, Сери предположи, че той гледа през шпионка.

— Благодаря, че ме спаси — каза той. — Може би няма нищо, което един жалък крадец да предложи в замяна, но ако имаш нужда от нещо, просто кажи.

Магьосникът се изправи, обърна се към него и го погледна сериозно.

— Знаеш ли кой съм аз?

Сери усети как лицето му пламва.

— Разбира се. Знам, че такива като мен не могат да предложат нищо на такива като вас. Но ми се стори редно да си предложа услугите.

По устните на магьосника се плъзна сянка на усмивка.

— Сериозно ли говореше?

Сери смутено пристъпи от крак на крак.

— Разбира се — отвърна неохотно той.

Усмивката на магьосника стана по-отчетлива.

— Няма да те принуждавам да сключваш сделки с мен. Постъпката на Фергън трябва да бъде разкрита и той трябва да си понесе наказанието. Приятелката ти ще може да си тръгне, ако това е желанието й. — Той замълча и леко присви очи. — Но някой ден ще се свържа с теб. Няма да поискам нищо, което да не е по силите ти или което ще компрометира мястото ти сред Крадците. От теб ще зависи дали да приемеш. — Той повдигна едната си вежда. — Така устройва ли те?

Сери наведе глава. Предложението на мъжа беше повече от приемливо. Той кимна.

— Устройва ме.

Магьосникът протегна ръка. Сери я пое и усети здраво стискане. Погледна мъжа в очите и с удоволствие установи, че тъмните очи на магьосника уверено издържаха погледа му.

— Договорихме се — каза Сери.

— Договорихме се — повтори магьосникът. После се обърна към стената. След като отново погледна през шпионката, той хвана една ръчка и я дръпна. Част от стената се отдръпна встрани и той премина през образувалия се проход. След него излетя сферата. Сери бързо излезе навън и се озова в голяма стая. В единия й край беше разположено бюро, пред което бяха подредени столове.

— Къде се намирам?

— В Университета — отвърна мъжът и затвори прохода. — Последвай ме.

Магьосникът прекоси стаята и отвори вратата. Сери се озова в широк коридор. Двама облечени в зелени мантии магьосници се спряха и го зяпнаха, след което погледнаха към водача му. Примигвайки изненадано, те се поклониха с уважение.

Без да им обръща внимание, магьосникът забърза по коридора. Сери се стараеше да не изостава. Когато минаха през една врата, Сери погледна нагоре и ахна. Бяха се озовали в стая, изпълнена с фантастични спираловидни стълбища. Малко по-нататък, през широко отворената врата на централния вход на Университета, се разкриваше заснежената улица и изглед към Вътрешния кръг. Сери се завъртя бавно, описвайки пълен кръг, и забеляза, че спътникът му вече е отишъл доста напред по коридора.

— Херин никога няма да ми повярва — промърмори той, докато бързаше след него.

 

 

— Изобщо не стана така — рече Ротан.

Сония наведе поглед.

— Знам какво говоря — отвърна тя. — Да не би да искаш да излъжа? — Думите оставиха горчив вкус в устата й. Тя преглътна тежко и се опита да придаде на лицето си озадачено изражение.

Ротан внимателно погледна момичето и поклати глава:

— Не, не искам. Ако разберат, че днес си излъгала, мнозина ще се подвоумят дали да ти позволят да се присъединиш към Гилдията.

— Точно така.

Ротан въздъхна.

— Така ли си го спомняш наистина?

— Нали вече го казах? — Сония го погледна умолително. — Ротан, моля те, и без това ми е достатъчно трудно.

Чертите му се смекчиха.

— Добре. Може да съм пропуснал нещо онзи ден. Много жалко, но нищо не може да се направи — поклати той глава. — Ще ми липсват уроците ни, Сония. Но ако…

— Лорд Ротан.

Те се обърнаха и видяха Оусън да се приближава към тях. Ротан въздъхна и се запъти към мястото си. Фергън тръгна към нея и тя сподави един стон.

Когато Ротан поиска да поговори с нея, Фергън веднага поиска същото. Какво смяташе да й каже? Единственото й желание бе Изслушването да приключи и всичко да свърши. Когато застана до нея, Фергън й се усмихна противно.

— Всичко ли върви по план? — попита той.

— Да — кимна тя.

— Добре — пропя той. — Много добре. Историята ти беше убедителна, макар й поднесена не много добре. Все пак в нея се усещаше очарователна откровеност.

— Радвам се, че ти хареса — отвърна сухо тя.

Той погледна към Върховните магове.

— Едва ли ще дискутират още дълго. Скоро ще вземат решение. След това ще ти уредя стая в жилищните помещения на учениците. Трябва да се усмихваш, Сония. Нека всички повярват, че си във възторг от перспективата да станеш моя ученичка.

Тя въздъхна и разтегна устните си в жалко подобие на усмивка.

— Мисля, че ми стига — процеди през зъби тя. — Да се връщаме там и да приключваме.

Той повдигна вежди.

— О, не. Аз искам да си използвам моите десет минути.

Сония сви устни, твърдо решена да не обели нито дума повече.

Фергън отново заговори, но тя мълчеше. Забелязвайки раздразнението в очите му, тя установи, че вече й е по-лесно да се усмихва.

— Лорд Фергън?

Сония се обърна и видя как лорд Оусън им маха. Тя въздъхна с облекчение и последва Фергън към центъра на залата. Магьосниците продължаваха да обсъждат. Оусън вдигна ръце и помоли за тишина. Залата утихна.

С крайчеца на окото си Сония забеляза, че Ротан я гледа и отново я изпълни чувство на вина.

— От показанията на всички страни ясно се вижда, че лорд Фергън пръв е разпознал способностите на Сония — каза лорд Оусън. — Някой оспорва ли това заключение?

— Аз!

Дълбокият глас й се стори странно познат и се разнесе някъде отзад. В залата се разнесе шумолене на мантии и скърцане на столове. Сония се обърна и видя, че големите врати се отворени. По пътеката към нея се приближаваха две фигури. Щом разпозна по-ниската, тя извика радостно.

— Сери!

Сония тръгна към него, но изведнъж замръзна на мястото си, разпознавайки спътника му. От всички страни се разнесе изумен шепот. Облеченият в черно магьосник огледа преценяващо Сония. Смутената девойка отново се обърна към Сери.

Вледен и мръсен, той й се ухили щастливо.

— Той ме намери и ме пусна — каза й младежът. — Всичко ще бъде наред!

Сония погледна въпросително към магьосника с черната мантия. Устните му се извика в полуусмивка, но не каза нищо. Минавайки покрай нея, той кимна на Оусън и тръгна по стълбите между Висшите магове. Никой не възрази, когато мъжът се настани на креслото над Разпоредителя.

— Какви са причините за възражението ви, Върховни повелителю? — попита Оусън.

Сония имаше чувството, че подът се продънва под краката й. Тя погледна облечения в черно магьосник. Този мъж не беше убиец. Това бе водачът на Гилдията.

— Наличие на измама — отвърна Върховният повелител. — Това момиче е било принудено да излъже.

Вдясно от нея се разнесе странен звук. Сония видя как Фергън изведнъж пребледня. Усети как гърдите й се изпълват с триумф и гняв и забравяйки за магьосника в черно, тя забоде пръст в гърдите на Фергън.

— Той ме накара да излъжа! — рече обвинително тя. — Заплаши, че ще убие Сери, ако не изпълня онова, което иска!

Залата се изпълни с ахкания и изненадан шепот. Сери стисна здраво ръката й. Сония срещна погледа на Ротан и видя, че той е разбрал всичко.

— Повдигнато е обвинение — отбеляза лейди Винара.

Залата утихна. Ротан отвори уста, за да заговори, но после се намръщи и поклати глава.

— Сония, известно ли ти е какво гласи законът по отношение на обвиненията? — попита лорд Оусън.

Сония си спомни и дъхът й секна.

— Да — отвърна тя с треперещ глас. — Разчитане на истината.

Оусън кимна и се обърна към Върховните магове.

— Кой ще изпълни разчитането на истината?

Настъпи тишина. Върховните магове се спогледаха, после погледнаха към Лорлън. Разпоредителят кимна и стана от стола си.

— Аз ще изпълня разчитането на истината.

Докато слизаше по стълбите, Сери я дръпна за ръката.

— Какво ще прави? — прошепна той.

— Ще прочете мислите ми — каза му тя.

— Аха — рече той и се отпусна. — Само това.

Тя го погледна развеселено.

— Не е толкова лесно, колкото си мислиш, Сери.

Той сви рамене.

— На мен ми се стори много лесно.

— Сония.

Тя погледна към Лорлън и каза на младежа:

— Сери, виждаш ли Ротан? — Тя го посочи с пръст. — Той е добър човек. Върви и застани до него.

Сери кимна, стисна ръката й и се отдалечи. Когато застана до Ротан, тя се обърна към Лорлън. Разпоредителят я гледаше със сериозно лице.

— Докато си усвоявала Контрола, ти си изпитала сливането на съзнания — каза той. — Това ще бъде малко по-различно. Аз ще искам да видя спомените ти. Ще ти е необходима голяма концентрация, за да разделиш онова, което искаш да ми покажеш от всичко останало. За да ти помогна, ще ти задам няколко въпроса. Готова ли си?

Тя кимна.

— Затвори очи.

Сония се подчини и усети как ръцете му докосват слепоочията й.

— Покажи ми стаята в съзнанието си.

Тя нарисува дървени стени и врати и изпрати Лорлън в образа на стаята. Той изглеждаше леко изненадан.

— Доста скромен интериор. А сега отвори вратите.

Тя се обърна към двойната врата и й заповяда да се отвори. Вместо къщи и улици от другата й страна цареше мрак. В него се забелязваше облечена в синя мантия фигура.

— Здравей, Сония.

Изображението на Лорлън се усмихна. Той пристъпи към вратата, протегна ръка и й кимна.

— Въведи ме.

Тя протегна ръка и хвана неговата. При докосването стаята като че ли се изплъзна изпод краката й.

— Не се страхувай — каза й Разпоредителят. — Ще прегледам спомените ти и ще си ида. — Той се приближи до стената. — Покажи ми Фергън.

Сония се съсредоточи върху стената и създаде една картина. Върху нея постави образа на Фергън.

— Добре. Сега ми покажи как те е принудил да излъжеш заради него.

Не й представляваше никаква трудност да раздвижи образа на Фергън. Картината се разду и обхвана цялата стена, след което се промени и показа гостната на Ротан. Фергън се приближи до тях и постави ножа на Сери върху масата.

Заключил съм собственика на този нож в една тъмна малка стая, за която никой не знае…

Сцената избледня. Този път Фергън клечеше пред тях и изглеждаше огромен.

Прави каквото ти казвам и ще освободя приятеля ти. Създадеш ли ми проблеми, ще го оставя да гние там вечно… Тогава Висшите магове няма да имат друг избор, освен да ме направят твой наставник. Ти ще влезеш в Гилдията и мога да те уверя, че няма да бъде за дълго. Щом свършиш нещо за мен, ще бъдеш изпратена там, където ти е мястото.

Ти ще получиш каквото искаш, аз също. Няма да изгубиш нищо заради това, че си ми помогнала, но… — Той вдигна камата и прокара пръст по острието й. — Ще изгубиш малкия си приятел, ако ми откажеш.

От намиращото се наблизо присъствие се усетиха гневни вълни. Тя погледна към образа на Лорлън и картината на стената изчезна. Сония се съсредоточи отново и й заповяда да се появи.

Този път в нея се намираше Сери, слаб и мръсен, затворен в стаята. До него стоеше Фергън и гледаше самодоволно. Откъм картината се разнесе воня на развалена храна и човешки отпадъци.

Лорлън поклати глава и погледна Сония:

— Това е възмутително! Какво щастие, наистина, че Върховният повелител е намерил приятеля ти.

При споменаването на облечения в черно магьосник, Сония усети как картината се променя. Тя се обърна към нея. Лорлън проследи погледа й и рязко си пое дъх.

— Какво е това?

В рамката стоеше Върховният повелител, облечен в окървавените просешки дрехи. Лорлън се обърна към нея и я погледна втренчено.

— Кога си видяла това?

— Преди много седмици.

— Как? Къде?

Сония се поколеба. Ако му покажеше своя спомен, магьосникът щеше да узнае, че тя тайно се е промъкнала в Гилдията. Той не беше влязъл заради това в съзнанието й и едва ли щеше да се оплаче, ако го отблъсне.

Но част от нея искаше да му го покаже. Нищо нямаше да се случи, ако Разпоредителят узнае за тайното й посещение, а тя щеше да разгадае тайната на магьосника с черната мантия.

— Добре. Ето какво се случи…

Картината се промени. Сери я развеждаше из Гилдията. Тя почувства изненадата на Лорлън, последвана от нарастващо изумление, докато образът прескачаше от сцена на сцена. В един миг тя надничаше през прозорците, в следващия тичаше през гората и разглеждаше книгите, които Сери беше откраднал. Тя почувства веселото настроение на Лорлън.

— Кой да предположи къде са се озовали откраднатите книги на Джерик? Но защо не ми показваш нищо за Акарин?

Сония се поколеба, изпитвайки неохота да отключи този спомен.

— Моля те, Сония. Той е наш водач и мой приятел. Трябва да знам. Ранен ли е?

Момичето извлече спомена от гората и го проектира върху картината. Тя отново се движеше между дърветата към сивата къща. Появи се слугата и тя се скри между храстите и стената. Във въображаемата стая се разнесе звънтенето, което я беше привлякло към решетката.

Върховният повелител отново се появи в картината, този път облечен с черен плащ. Слугата се върна и Сония усети, че Лорлън го разпознава.

— Такан.

„Готово е — каза Върховният повелител и свали плаща от раменете си, разкривайки окървавените си дрехи. Той ги погледна с отвращение. — Дали си се сетил да ми донесеш мантията?“.

Слугата промърмори нещо, а Върховният повелител съблече просешката риза, разкривайки кожения колан, пристегнат около кръста му. На него висеше голяма кама. Магьосникът се изми, изгуби се от погледа й и после се върна, облечен с черната си мантия.

Той взе ножницата, извади блестящото острие и го избърса с кърпата. В този миг Сония усети изненадата и недоумението на Лорлън. Върховният повелител погледна към слугата си.

„Борбата ме изтощи — каза той. — Имам нужда от силата ти“.

Слугата се отпусна на едно коляно и протегна ръка. Магьосникът я хвана за китката, обърна я с дланта нагоре и леко прокара острието на ножа по кожата. Бликна кръв и магьосникът притисна ръката си към раната. Сония усети някакво странно пърхане в главата си.

— Не!

Заля я вълна от чист ужас. Изненадана от силата на лорлъновите емоции, концентрацията на Сония се разпадна. Картината потъмня, а след това напълно изчезна.

— Не може да бъде! Не и Акарин!

— Какво има? Не разбирам. Какво е направил?

Лорлън изглежда се опитваше да потисне чувствата си. Образът му постепенно избледня и тя осъзна, че е напуснал съзнанието й.

— Не мърдай и не си отваряй очите. Трябва да го обмисля добре, преди да се изправя пред него.

Той помълча известно време, след което присъствието му се завърна.

— Това, на което си станала свидетелка, е забранено. То се нарича черна магия. Използвайки я, магьосникът може да черпи сила от всяко живо същество, човек или животно. Това, че Акарин я практикува, е… ужасно и немислимо. Той е могъщ — по-могъщ от всички ни… Ах! Сигурно това с причината за невероятната му мощ! Ако действително е така, то той сигурно практикува това чудовищно изкуство още от времето, когато отсъстваше от Имардин…

Лорлън се замисли за миг.

— Той е нарушил клетвата. Трябва да бъде прогонен от поста си и от Гилдията. А ако е убивал с помощта на магията, то наказанието за това е смърт… но…

Сония почувства терзанията на Лорлън. Последва ново продължително мълчание.

— Лорлън?

Той изглежда успя да се вземе в ръце.

— Ах, съжалявам, Сония. Той ми е приятел още откакто бяхме ученици. Толкова години… и трябваше точно аз да открия това!

След това той продължи с хладна решителност.

— Трябва да го премахнем, но не сега. Той е твърде могъщ. Ако се изправим срещу него, той с лекота ще ни победи — и с всяко извършено убийство ще става все по-силен. След като тайната му бъде разкрита, той няма да има причина да се крие повече и ще убива безразборно. Целият град може да бъде застрашен.

Стресната от подобна перспектива, Сония потрепери.

— Не се страхувай, Сония — успокои я Лорлън. — Няма да позволя това да се случи. Няма да се изправим срещу него, докато не сме сигурни, че ще го победим. Дотогава не трябва да казваме на никого за това. Трябва да се подготвим тайно. Което означава, че не трябва да говориш с никого за това. Разбираш ли ме?

— Да. Но… той трябва ли да остане водач на Гилдията?

— За съжаление, да. Когато преценя, че сме достатъчно силни, аз ще събера всички магьосници заедно. Трябва да действам бързо, без предупреждение. Дотогава за това ще знаем само аз и ти.

— Разбирам.

— Знам, че искаш да се върнеш в копторите, Сония, и няма да се изненадам, ако това откритие засили решимостта ти да си тръгнеш оттук, но бих искал да те помоля да останеш. Когато дойде моментът, ще имаме нужда от всякаква помощ. Освен това, колкото и да не ми се нрави тази мисъл, смятам, че ти ще бъдеш примамлива жертва за него. Той знае, че силата ти е голяма. Ти ще бъдеш потенциален източник на магия. С блокирани сили, живееща далеч от онези, които биха разпознали смъртта от черна магия, ти ще си идеалната жертва. Умолявам те, заради себе си и заради нас, остани.

— Искаш да живея тук, под носа му?

— Да. С нас ще си в безопасност.

— Как да повярвам в това, при положение че не успяхте да ме намерите без помощта на Крадците?

— Сетивата на Акарин са по-изострени от нашите. Той пръв усети, когато ти започна да използваш силите си. Опасявам се, че с лекота ще те открие.

Тя усети, че той наистина се притеснява за безопасността й. Как би могла да противоречи на Разпоредителя на Гилдията? Щом магьосникът смята, че е в опасност, значи е така.

Тя нямаше друг избор. Трябваше да остане. За нейна голяма изненада тя не изпита нито гняв, нито разочарование, а само облекчение. Сери й беше казал, че ставайки магьосница, тя нямаше да бъде приемана като предателка. Щеше да се научи да използва магията, да усъвършенства умението да лекува и може би един ден ще може да помогне на хората, които бе напуснала.

Освен това щеше да нанесе удар по вирнатите носове на онези магьосници, които, също като Фергън, смятаха, че обитателите нямат място в Гилдията.

— Добре — каза му тя. — Ще остана.

— Благодаря ти, Сония. В такъв случай нашата тайна трябва да бъде поверена на още един човек. Като твой наставник Ротан често ще влиза в съзнанието ти. Особено когато започне да те обучава на лечителски умения. Той може да види онова, което видях аз днес. Ти трябва да кажеш на Ротан за Акарин и за всичко, което ти споделих днес. Знам, че на него може да се разчита да запази тайната.

— Ще му кажа.

— Добре. Сега ще те освободя и ще потвърдя престъплението на Фергън. Опитвай се да не показваш страх от Акарин. Ако смяташ, че това ще ти помогне, въобще не го поглеждай — и прикривай добре мислите си.

Сония усети, че Лорлън свали ръце от слепоочията й и отвори очи. Лорлън я погледна сериозно, с проблясващи очи, след това лицето му придоби спокойно изражение и той се обърна към Върховните магове.

— Тя казва истината — обяви той.

Мъртвешка тишина последва думите му, след което залата изведнъж зажужа от въпроси и възклицания. Лорлън вдигна ръка и всички утихнаха.

— Лорд Фергън е затворил младия човек — Лорлън посочи Сери, — след като ми каза, че ще го изпрати до портала. Заключил го е в стая под Гилдията и е казал на Сония, че ще убие приятеля й, ако тя не излъже на Изслушването и не потвърди историята му. След като спечели наставничеството над нея, той възнамерявал да я накара да наруши правилата, за да бъде публично прогонена от Гилдията.

— Защо? — изсъска лейди Винара.

— Според Сония — отвърна Лорлън, — за да ни откаже от идеята да приемаме обикновени хора в Гилдията.

— Тя така или иначе искаше да си отиде.

Всички насочиха погледи към Фергън. Той гледаше предизвикателно Върховните магове.

— Признавам, че малко се поувлякох — каза той, — но просто исках да спася Гилдията от самата нея. Щяхте да ни принудите да приемаме крадци и просяци в Гилдията, без да попитате дали ние или Домовете, или дори краля, на когото всички служим, го искат. Ако смятате, че приемането на една просякиня в Гилдията е нищо, до какво би могло да доведе това?! — Гласът му ставаше все по-силен. — Може би ще приемаме и други като нея?! И в какво ще се превърнем тогава?! В Гилдия на крадците?!

В залата се надигна ропот и поглеждайки към местата на магьосниците, Сония забеляза, че неколцина кимаха с глави. Фергън я погледна и се усмихна.

— Тя искаше да блокираме силата й и да се прибере у дома. Попитайте Ротан. Той няма да го отрече. Попитайте Разпоредителя Лорлън. Аз не съм я молил за нищо, което да не иска тя самата.

Сония сви юмруци.

— Нищо, което не съм искала самата аз? — изсъска тя. — Не съм искала да давам ученическата клетва и после да я нарушавам. Не съм искала да лъжа. Ти затвори в килия приятеля ми. Ти заплаши, че ще го убиеш. Ти си… — Сония изведнъж млъкна, осъзнавайки, че всички я гледат. Тя се обърна към Върховните магове. — Когато пристигнах тук, ми трябваше доста време, за да разбера, че вие не сте… — Тя замълча, защото не й се искаше да обиди магьосниците. Вместо това отново се обърна към Фергън. — Но той е олицетворение на всичко, което са ме учили, че представляват магьосниците.

След думите й настъпи мълчание. Лорлън я погледна сериозно и леко кимна. После се обърна към Фергън.

— Вие извършихте множество престъпления, лорд Фергън. Някои от тях са доста сериозни. Не са ни нужни обясненията ви — всички вече ги чухме. Изслушването, на което ще бъдат обсъдени действията ви и ще бъде избрано наказанието ви, ще се проведе след три дни. Междувременно ви съветвам да съдействате на разследването.

Разпоредителят мина покрай Оусън и се изкачи по стълбите между Висшите магове. Върховният повелител го гледаше, разтегнал устни в лека усмивка. Сония потрепери, представяйки си бурята от емоции, която сигурно разкъсваше Лорлън под този поглед.

— Предметът на настоящата дискусия вече не е актуален — обяви Лорлън. — Поверявам наставничеството над Сония на лорд Ротан и обявявам край на Изслушването.

Магьосниците наставаха от местата си и залата се изпълни с гласове и тропащи крака. Сония затвори очи и въздъхна.

„Всичко свърши!“.

След това си спомни Акарин.

„Не, не е — напомни си тя. — Но поне засега не аз ще трябва да се притеснявам за това.“

— Трябваше да ми кажеш, Сония.

Тя отвори очи и видя Ротан да стои пред нея, със Сери от дясната му страна. Тя сведе поглед.

— Съжалявам.

За нейна голяма изненада Ротан я прегърна.

— Не се извинявай — каза й той. — Трябвало е да защитиш приятеля си. — Той се обърна към Сери. — Извинявам се от името на Гилдията за начина, по кой го са се отнесли с теб.

Сери се усмихна и махна пренебрежително с ръка.

— Само ми върнете нещата и ще забравя за това.

Ротан се намръщи.

— Какво ти липсва?

— Две ками, няколко ножа и инструментите ми.

— Инструменти? — повтори Ротан.

— Шперцове.

Ротан погледна изумено Сония.

— Той се шегува, нали?

Тя поклати глава.

— Ще видя какво мога да направя. — Ротан въздъхна и погледна над рамото на момичето. — Аха! Ето един човек, който е по-запознат със света на крадците… лорд Денил.

Усещайки потупване по рамото, Сония се обърна и видя високия магьосник, ухилен до уши.

— Много добре! — каза й той. — Ти оказа на мен и на цялата Гилдия неоценима услуга.

Ротан се усмихна лукаво.

— Днес си особено щастлив, Денил.

Приятелят му го изгледа тържествуващо:

— И кой се оказа прав за Фергън?

Ротан въздъхна и кимна.

— Ти.

— Сега разбираш ли защо изобщо не го харесвах? — В този миг Денил забеляза Сери и лицето му стана сериозно. — Мисля, че Крадците те търсят. Изпратиха ми послание, в което питаха дали знам къде е изчезнал спътникът на Сония. Доста са обезпокоени.

Сери погледна високия магьосник с уважение.

— Кой е изпратил писмото?

— Човек на име Горан.

Сония се намръщи.

— Значи всъщност Горан, а не Фарин е съобщил на Гилдията къде да ме търси?

Сери я погледна изненадано.

— Предали са те?

Тя сви рамене.

— Нямали са друг избор. Всъщност ми направиха услуга.

— Не е там работата. — И очите му проблеснаха. Досещайки се какво се върти в главата му, Сония се усмихна.

„Да, обичам го — помисли си тя. — Но като приятел, почти като брат“.

Може би, ако бяха прекарали повече време заедно, без да преминават през всички препятствия, които се бяха изправили пред тях пред последните месеци, чувствата й щяха да прераснат в нещо повече… Но това нямаше да се случи. Особено сега, след като тя щеше да встъпи в Гилдията, а той най-вероятно щеше да се върне при Крадците. Сония усети прилив на съжаление, но бързо го прогони.

Тя се огледа и с изненада установи, че залата е почти празна. Фергън все още стоеше наблизо сред група магьосници. Когато срещна погледа му, той й се ухили злобно.

— Погледнете ги — рече той. — Единият общува с Крадците, другият с просяците. — Другарите му се разсмяха.

— Не трябва ли да го затворят някъде? — попита тя на висок глас.

Ротан, Денил и Сери се обърнаха и погледнаха магьосника.

— Не — отвърна Ротан. — Ще го наблюдават. Но той знае много добре, че единственият начин да избегне изгнанието е да се покае. Най-вероятно ще му възложат задача, която никой друг не иска да поеме. Може би ще се наложи да замине за няколко години в някоя затънтена дупка.

Фергън се намръщи, след което рязко се обърна и забърза към изхода, следван от приятелите си. Усмивката на Денил се разшири още повече, но Ротан тъжно поклати глава. Сери сви рамене и се обърна към Сония.

— Ами ти? — попита той.

— Сония е свободна да си иде — отвърна Ротан. — Нужно е да остане тук само още няколко дни. Според закона силата й трябва да бъде блокирана, след което може да се прибере у дома.

Сери я погледна и свъси вежди.

— Блокирана? Те ще блокират магията ти?

Сония поклати глава.

— Няма.

Ротан се намръщи и я погледна в очите.

— Няма ли?

— Разбира се, че не. Така ще ти е доста трудно да ме обучаваш, нали?

Той примигна.

— Наистина ли си решила да останеш?

— Да — усмихна се Сония. — Оставам.