Труди Канаван
Гилдията на магьосниците (27)

Глава 26
И започва заблудата.

Във въздуха между двете длани — голяма, на възрастен човек, и тънка, младежка — танцуваха две цветни петънца светлина като малки насекоми. Те се въртяха една около друга, спускаха се и се издигаха в сложна игра. Внезапно синята светлинка се стрелна към жълтата. Жълтата се превърна в светещ пръстен и синята прелетя през него. Ротан се разсмя.

— Достатъчно! — възкликна той.

Двете петънца изгаснаха и сенките наоколо прекратиха танца си. Ротан огледа сумрачната стая и остана изненадан от това, колко късно е станало. С усилие на волята създаде светещо кълбо и плъзна параваните върху прозорците.

— Бързо се учиш — каза й той. — Контролът ти над силата постоянно нараства.

— Постигнах Контрола преди няколко дни — отвърна Сония. — Ти не ми каза.

Изненадан, Ротан се обърна и я изгледа. Тя издържа погледа му. В гласа й нямаше дори сянка на съмнение — по някакъв начин се беше досетила.

Той се облегна назад в креслото, обмисляйки ситуацията. Ако отречеше, тя само щеше да е още по-възмутена, когато научи истината. По-добре беше да й обясни причините, поради които не й е съобщил новината веднага.

Значи времето му беше изтекло. Нямаше причини да държи Сония повече тук. След ден-два тя щеше да си тръгне. Разбира се, можеше да помоли Лорлън да отложи блокирането на силата й, но вече познаваше достатъчно добре девойката, за да не се заблуждава, че може да промени решението й за няколко дни.

Ротан кимна.

— Преди няколко урока стигнах до извода, че си достигнала нивото на Контрол, което смятам за достатъчно за учениците. Но ми се струваше, че в твоя случай е особено важно да направя допълнителни проверки, тъй като няма да сме край теб, за да ти помогнем, ако нещо се обърка по-късно.

Вместо облекчение, той видя в погледа й само напрегнатост.

— Не че имам основания да мисля, че нещо ще се обърка — опита се да я успокои той. — Твоят Контрол…

— Мисля да остана — прекъсна го тя.

Ротан я зяпна, онемял от изненада.

— Ще останеш? — възкликна той. — Размисли ли?

Тя кимна.

Магьосникът скочи на крака.

— Това е прекрасно!

Тя го гледаше с широко отворени очи. На него му се искаше да я изправи на крака и да я прегърне, но знаеше, че това само ще я изплаши. Така че отиде до шкафа в задната част на стаята.

— Това трябва да се отпразнува!

Извади бутилка вино от пачи и две чаши и се върна при креслата. Сония наблюдаваше безмълвно как той извади тапата на бутилката и напълни чашите с жълтеникава течност.

Когато пое чашата, ръката й трепереше. Ротан си наложи да се успокои, осъзнавайки, че тя е развълнувана и поизплашена.

— Кое те накара да промениш решението си? — попита той, докато сядаше в креслото.

Тя леко прехапа устни, след това извърна поглед.

— Искам да спася живота на някого.

— Аха! — усмихна се Ротан. — Значи Лечителите са те впечатлили!

— Да — призна си Сония. Тя отпи и лицето й грейна от удоволствие — Вино от пачи!

— Опитвала ли си го по-рано?

— Един крадец ми даде бутилка от него веднъж — усмихна се тя.

— Ти никога не се ми разказвала за Крадците. Не исках да те разпитвам, за да не си помислиш, че се опитвам да измъкна информация от теб.

— Аз не знам много за тях — сви рамене тя. — Прекарвах по-голямата част от времето сама.

— Предполагам, че в замяна на помощта си са искали да се възползват от магията ти?

Сония кимна.

— Но аз всъщност така и не им дадох онова, което искаха. — Тя смръщи вежди. — Чудя се… дали ще решат, че като оставам тук, нарушавам споразумението ни?

— Но те не са спазили обещанието си да ти помогнат — отбеляза Ротан. — Какво основание имат да очакват, че ще изпълниш своята част от сделката?

— Крадецът, който ми помагаше, положи доста усилия, за да ме скрие.

Ротан поклати глава.

— Не се безпокой. Крадците няма да те притесняват. Те ни казаха къде да те намерим.

Сония се опули.

— Те са ме предали? — прошепна тя.

Той се намръщи, обезпокоен от яростта в очите й.

— Боя се, че е така. Не мисля, че го направиха с голямо желание, но им беше ясно, че силата ти става все по-опасна.

Сония сведе поглед към чашата си и известно време я въртя безмълвно в ръцете си.

— И какво следва сега? — попита тя внезапно.

Ротан се поколеба, тъй като осъзна, че се налага да й разкаже за претенциите за наставничество. Мисълта, че наставникът й може да е магьосник, когото не познава или комуто не се доверява, можеше да я накара отново да размисли, но той беше длъжен да я предупреди за подобна възможност.

— Преди да положиш клетвата и да станеш ученик, има някои проблеми, които трябва да се разрешат — заговори той. — Първо трябва да подобриш уменията си по четене и писане и да изучиш основите на аритметиката. Също така трябва да разбираш правилата и обичаите на Гилдията. Преди това обаче трябва да бъде решен проблемът с наставничеството.

— Наставничеството? — Тя се облегна назад в креслото си. — Ти каза, че само много надарени ученици имат наставници.

Ротан кимна.

— От самото начало знаех, че ще се нуждаеш от подкрепата на наставник. Ти си единствената ученичка, която не е от Домовете, и на моменти много от нещата може да ти се сторят трудни. Наставникът ти може да ти помогне да преодолееш тези трудности и затова аз предявих искане да съм ти наставник.

Но не съм единственият, пожелал тази чест. Има още един, по-млад магьосник, на име Фергън. Когато двама магьосници предявят претенции за наставничество, се провежда Изслушване, на което всички решават кой ще ти бъде наставник. Според правилата на Гилдията, ако за наставничество претендират няколко магьосници, се отдава предимство на онзи от тях, който пръв е осъзнал магическия потенциал на ученика. Което обикновено не е трудно да се определи. — Той се намръщи. — Но не и този път. Магията ти не е открита чрез обичайните тестове. Някои магьосници смятат, че аз, като първия, който те е видял, пръв съм открил способностите ти. Според други Фергън е пръв, като първият, изпитал силата ти. — Ротан се изсмя. — Явно Гилдията ще спори за това с месеци. — Той отпи още една глътка вино. — Изслушването ще се състои след поредния Съвет, което е след седмица. После ще продължиш уроците си или при мен, или при Фергън.

Сония се намръщи.

— Тоест ученикът не може сам да си избере наставник?

Магьосникът поклати глава.

— Не.

— Тогава по-добре да се запозная с него — каза тя бавно. — Да преценя какъв е.

Ротан я изгледа внимателно, изненадан от спокойствието, с което тя приема ситуацията. Би трябвало да е удовлетворен, но той се почувства леко разочарован. Щеше да е по-доволен, ако девойката беше възнегодувала срещу идеята да бъде лишена от наставничеството му и от неговата компания.

— Ако искаш, ще уредя да се срещнете — каза той. — Фергън ще има желание да се запознае с теб. Както и останалите. Но преди това трябва да те науча на някои от правилата и обичаите на Гилдията.

Тя го погледна с очи, искрящи от любопитство. Ротан се усмихна.

— За начало — обичаят на поклоните.

Изражението й се смени с изумление. Ротан се усмихна със съчувствие.

— Да, поклоните. Всички немагьосници — с изключение на кралското семейство, разбира се — би трябвало да се покланят на магьосниците.

Сония направи гримаса.

— Защо?

— В знак на уважение — сви рамене Ротан. — Може да изглежда глупаво, но някои от нас се обиждат, ако не им се поклонят.

Девойката присви очи.

— А ти?

— Обикновено не — отвърна той. — Но има моменти, когато пропускането на поклона е явно оскърбление.

Сония се замисли.

— Очакваш ли да ти се покланям отсега нататък?

— И да, и не. Не го очаквам, когато се сами, но трябва да ми се покланяш, когато сме извън тези покои, дори и само за да свикнеш с обичая. Освен това трябва да използваш учтива форма. Обръщенията към магьосниците са лорд или лейди, с изключение на случаите с Директора, Разпоредителя или Върховния повелител, при които трябва да се използва титлата им. — Ротан забеляза изражението на Сония и се усмихна. — Не съм очаквал да ти хареса. Макар и да си израснала сред ниските съсловия на обществото, ти имаш гордостта на кралска особа. — Той облегна лакти на масата. — Ще дойде ден, в който някой ще се поклони на теб, Сония. Тогава ще ти бъде още по-трудно да го приемеш.

Момичето се намръщи, вдигна чашата и я пресуши.

— А сега — правилата на Гилдията — продължи Ротан. Пресегна се и й наля още една чаша вино. — Да видим дали те ще са по-лесни за преглъщане.

 

 

Ротан излезе веднага след вечеря, явно нетърпелив да разгласи новината. Когато Тания започна да почиства масата, Сония се премести при прозореца. Тя се загледа в прикриващия го параван, и за пръв път осъзна, че сложната шарка върху него всъщност се състои от дребни символи на Гилдията.

Леля й имаше два прогнили хартиени паравана. Те не си подхождаха по форма с прозорците, но въпреки това Джо на упорито ги облягаше на стъклото. Когато слънцето светеше право срещу прозорците, цепнатините в параваните почти не се забелязваха.

Вместо обичайната носталгия по дома си, Сония изпита неясен копнеж. Тя огледа разкошното обзавеждане, книгите и полираните мебели и въздъхна.

Щяха да й липсват удобствата и храната, но тя се беше примирила с това. Обаче нямаше да й бъде лесно да напусне Ротан. Тя харесваше компанията му — разговорите им, уроците, менталното им общуване.

„И без това бях решила да си тръгна — напомни си тя за стотен път. — Просто не предполагах колко много ще спечеля тук“.

Осъзнаването, че ще бъде низвергната от Гилдията, я беше накарало да осъзнае какво ще изгуби. Нямаше да е трудно да се престори, че иска да остане.

„Дано само Фергън да не се досеща за това — помисли си тя. — Отмъщението му би станало още по-сладко“.

В желанието си да си отмъсти за публичното унижение, Фергън рискуваше много. Сигурно беше много ядосан, щом полагаше толкова усилия да не я допусне в Гилдията.

— Лейди?

Сония се обърна и видя до себе си прислужницата. Тя се успиваше.

— Само исках да ви кажа, че се радвам на решението ви да останете — каза Тания. — Щеше да е ужасно, ако си тръгнехте.

Сония усети как се изчервява.

— Благодаря, Тания.

Жената събра ръцете си.

— Изглеждате, сякаш сте изпълнена със съмнения. Но решението ви е правилно. Гилдията никога не е приемала бедни хора. Ще бъде чудесно да видят, че правите всичко, което вършат и те, при това не по-зле от тях.

Сония усети как по гърба й пробяга хлад. Работата не беше само в отмъщението!

Гилдията не беше длъжна да я кани в редовете си. Много по-лесно беше да блокира силите й и да я върне в копторите. Но магьосниците не постъпиха така. За пръв път от векове бяха решили да вземат за обучение някой, който не е от Домовете.

Думите на Фергън отекнаха в съзнанието й. „Щом свършиш нещо за мен, ще бъдеш изпратена там, където ти е мястото.“ Там, където й е мястото?

Тя беше усетила презрението в гласа му, но не беше разбрала смисъла му. Фергън не искаше просто да се увери, че тя няма да стане член на Гилдията. Той искаше да е сигурен, че никога друг обитател няма да получи такъв шанс отново. Каквото и да планираше за нея Фергън, тя щеше да послужи за доказателство, че на обитателите не може да се разчита. Гилдията никога вече нямаше да покани друг обитател да се присъедини към нея.

Сония сграбчи перваза на прозореца, сърцето й се разтуптя от ярост. „Те отвориха вратите си за мен, обитателката, а аз се канех да отмина, сякаш това нищо не значи“.

Обзе я познатото чувство на безпомощност. Тя не можеше да остане. От това зависеше животът на Сери.

— Лейди?

Сония примигна към Тания. Прислужницата положи длан върху ръката й.

— Всичко ще бъде наред — увери я тя. — Ротан казва, че сте много силна и бързо се учите.

— Наистина ли?

— О, да. — Тания се обърна и вдигна кошницата си, пълна с чинии. — Е, довиждане до утре. Не се безпокойте. Всичко ще бъде наред.

Сония се усмихна.

— Благодаря, Тания.

Жената й върна усмивката.

— Лека нощ.

— Лека нощ.

Прислужницата се измъкна през вратата, оставяйки Сония сама. Девойката въздъхна и погледна през прозореца. Отвън отново валеше, в нощта танцуваха бели снежинки.

„Къде си, Сери?“.

Сония се замисли за камата, която Фергън й беше показал, и се намръщи. Възможно беше само да я е намерил, и да не държеше Сери в плен…

Тя се отдалечи от прозореца и седна в креслото си. Имаше толкова неща, за които да мисли: Сери, Фергън, Изслушването, наставничеството. Въпреки уверенията на Тания, тя нямаше да може да спи добре през следващите няколко седмици.

 

 

Всеки триден Денил се присъединяваше към Ялдан и жена му на вечеря. Езрил беше въвела тази традиция преди няколко години. Загрижена от това, че Денил все не се жени, тя взе мерки той да не привиква със самотата.

Докато подаваше празната си чиния на прислужника на Ялдан, Денил доволно въздъхна. Макар и да не споделяше опасенията на Езрил относно изпадането му в меланхолия, вечерята в компания беше по-приятна.

— Денил, за теб се носят разни слухове — обади се Ялдан.

Денил се намръщи, задоволството му се изпари. Нима отново Фергън?

— Какви слухове?

— Разпоредителят бил толкова впечатлен от преговорите ти с Крадците, че смята да те назначи за посланик.

Денил се сепна и се вторачи в стария магьосник.

— Така ли?

Ялдан кимна.

— Какво мислиш? Влекат ли те пътешествията?

— Аз… — Денил поклати глава. — Никога не съм мислил за това. Мен? Посланик?

— Да — изкикоти се Ялдан. — Вече не си толкова млад и глупав като едно време.

— Благодаря — отговори сухо Денил.

— Това ще ти е от полза — намеси се в разговора и Езрил. Тя се усмихна и го посочи с пръст. — Дори може да си доведеш отнякъде съпруга.

Денил я изгледа смразяващо.

— Не започвай отново, Езрил.

Тя сви рамене.

— Е, щом в Киралия явно няма жена, която да е достатъчно добра за теб…

— Езрил — прекъсна я строго Денил, — последната млада дама, която срещнах, ме прободе. Знаеш, че когато стане въпрос за жени, над мен тегне някакво проклятие.

— Това е нелепо. Ти си се опитвал да я хванеш, не си я ухажвал. Как е Сония, между другото?

— Според Ротан има добър напредък в уроците, въпреки че все още възнамерява да си тръгне. Освен това добре се разбира с Тания.

— Мисля, че се чувства по-удобно със слугите, отколкото с нас — каза Ялдан замислено. — По-близо е до тях по обществено положение, отколкото до нас.

Денил се намръщи. По-рано не би оспорил подобна забележка, но сега, след като беше общувал със Сония, такова твърдение му се струваше несправедливо, даже обидно.

— Тези думи няма да се харесат на Ротан.

— Няма — съгласи се Ялдан. — Но никой не споделя неговото мнение. Останалите от Гилдията смятат съсловията и общественото положение за важни неща.

— Какво друго се говори?

Ялдан сви рамене.

— Споровете за настойничество отидоха на заден план. Сега повечето си задават въпроса, дали ще е мъдро изобщо да приемаме в Гилдията някой с толкова съмнителен произход.

— Пак ли? Какво пък ги притеснява сега?

— Дали тя ще се придържа към клетвата? — каза Ялдан. — Дали няма да повлияе лошо на останалите ученици? — Той облегна лакти на масата. — Ти се познаваш с нея. Какво мислиш?

Денил сви рамене и избърса пръстите си със салфетка.

— Аз съм последният, когото трябва да питаш. Тя ме прободе, забрави ли?

— Ти никога няма да ни позволиш да забравим — отбеляза Езрил.

— Хайде, трябва да си забелязал нещо повече от това.

— Речта й е груба, но не чак толкова, колкото очаквах. И у нея няма и следа от маниерите, на които сме свикнали. Никакви „милорд“ и поклони.

— Ротан ще я научи на всичко, когато е готова — каза Езрил.

Ялдан леко изсумтя.

— По-добре да го направи преди Изслушването.

— Вие двамата все забравяте, че тя не иска да остане. Защо да си прави труда да я учи на етикет?

— Може би за всички ще е по-добре, ако тя си тръгне.

Езрил изгледа мъжа си укорително.

— Ялдан — смъмри го тя, — ти би ли пратил момичето обратно в мизерията, след като е видяла охолството тук? Това ще е жестоко.

Старият магьосник сви рамене.

— Не, разбира се. Но тя иска да си тръгне и всичко ще е по-лесно, ако си тръгне. Като начало — никакво Изслушване, и всичките спорове за приемане в Гилдията на хора извън Домовете ще бъдат забравени.

— Напразно спорят за това — каза Денил. — Всички добре знаем, че кралят предпочита тя да остане в Гилдията, под наш контрол.

— Тогава той няма да е много доволен, ако тя държи на решението си да напусне.

— Няма — съгласи се Денил. — Но не може да я накара насила да даде клетвата.

Ялдан се намръщи, после погледна към вратата, тъй като в този момент някой почука на нея. Той лениво махна с ръка и вратата се отвори.

Вътре пристъпи сияещият Ротан.

— Тя остава!

— Всичко се нареди добре — каза Езрил.

Ялдан поклати глава.

— Не всичко, Езрил. Все още ни остава проблемът с Изслушването.

— Изслушването? — Ротан махна пренебрежително с ръка. — Засега да го оставим настрана. Сега искам само да празнувам.