Труди Канаван
Гилдията на магьосниците (19)

Глава 18
Далеч от любопитни погледи

Над дърветата и сградите на Гилдията сияеше мека, приглушена светлина. Сери се намръщи. Предишния път, когато беше погледнал, всичко беше потънало в мрак. Сигурно беше задрямал, но не помнеше дори да е затварял очи. Разтърка лицето си, огледа се и се убеди, че дългата нощ вече си отива.

А тя беше започнала с Фарин. След като се съвзе и похапна, Сери отново помоли крадеца да му помогне да освободи Сония. Отказът на Фарин беше твърд.

— Ако я беше арестувала стражата, или дори ако беше затворена в Двореца, вече да съм я измъкнал и да се наслаждавам на усещането, че имам такива умения. — Фарин леко се усмихна, но веднага си върна сериозното изражение. — Но става въпрос за Гилдията, Сери. Това, което предлагаш, не е по силите ми.

— Не е вярно — настояваше Сери. — Те нямат стражи или магически бариери. Те…

— Не, Сери! — Очите на Ферин проблеснаха. — Работата не е в стражите или бариерите. Гилдията досега не е имала основателни причини да се изправи срещу нас. Ако ние откраднем момичето от собствената им територия, това може да им даде повод да го направят. Повярвай ми, Сери, никой няма желание да пробва дали можем да им се изплъзнем или не.

— Значи Крадците ги е страх от магьосниците?

— Да. — Изражението на Фарин беше необичайно сериозно. — Страх ни е. И има защо.

— А ако нагласим нещата така, че все едно някой друг я е спасил?

— Гилдията може да не повярва, че не сме били ние. Чуй ме, Сери. Познавам те достатъчно добре, за да предположа, че ще се опиташ да я освободиш сам. Имай предвид следното: останалите ще те убият, ако решат, че си заплаха. Те ни наблюдават внимателно.

Сери нямаше какво да отговори.

— Искаш ли да продължиш да работиш за мен?

Младежът кимна.

— Добре. Имам друга работа за теб, ако желаеш.

Работата на Фарин отведе Сери в пристанището — възможно най-далеч от Гилдията. По-късно Сери прекоси целия град, прескочи стената на Гилдията и зае наблюдателен пост в гората.

Когато дейностите позамряха и се стъмни, Сери забеляза движение в един от прозорците на Университета. Там се показа някакво лице. Мъжко лице, което наблюдаваше съсредоточено жилищните помещения на магьосниците.

Наблюдателят остана на поста си около половин час. Най-накрая на един от прозорците на жилищните помещения се показа бледо лице и сърцето на Сери се разтуптя. Дори от такова разстояние той веднага я разпозна.

Сония разглежда градината няколко минути, а после вдигна поглед към наблюдателя и когато го видя, веднага се скри.

Наблюдателят също изчезна много скоро. Въпреки че Сери остана цялата нощ, не забеляза никакво движение, нито на магьосниците, нито на Сония. А сега, когато изгревът наближаваше, той знаеше, че е време да се връща при Фарин. Крадецът не би одобрил шпионската му дейност, но Сери си имаше планове по този въпрос. Новината, че Сония е много добре охранявана, щеше да успокои крадеца. Фарин беше забранил опитите за освобождаване на момичето, но не и събирането на информация и беше нормално да очаква, че Сери ще потърси доказателство, че Сония е жива.

Младежът се изправи и се протегна. Във всеки случай той не смяташе да разказва на Фарин какво бе научил тази нощ. Като не се смята онзи загадъчен наблюдател, магьосниците не бяха разположили допълнителни стражи из сградите. Ако Сония беше сама в стаята, все още имаше надежда, че може да бъде освободена.

Усмихвайки се за пръв път от дни насам, Сери тръгна през гората към копторите.

Сония се събуди и видя, че прислужницата на Ротан гледа надолу към нея.

— Извинявайте, лейди — побърза да каже жената, — но когато видях, че леглото е празно, си помислих… Защо спите на пода?

Сония се изправи и се измъкна от одеялата.

— Леглото хлътва твърде много — каза тя. — Струваше ми се, че ще падна през него.

— Хлътва? — Жената примигна изненадано. — Искате да кажете, че е твърде меко? — Тя се усмихна развеселено. — Сигурно досега не сте спали на дюшеци от риберова кожа. Ето, вижте.

Тя дръпна чаршафите от леглото и отдолу се показаха няколко дебели, порести дюшеци. Жената хвана половината от тях и ги свали от леглото.

— Вижте дали така няма да е по-удобно — каза тя, сочейки останалите дюшеци.

Сония се поколеба, после натисна дюшеците. Леглото още беше меко, но вече се усещаше дървената основа отдолу. Момичето кимна.

— Чудесно! — изгука прислужницата. — Донесох ви вода да се измиете и… О! Спали сте с дрехите. Нищо, донесох ви чисти. Когато се приготвите, елате в гостната. Има кексчета и суми за закуска.

Развеселена, Сония наблюдаваше как жената събира дюшеците и ги извлича от стаята. Когато вратата след нея се затвори, момичето приседна на ръба на леглото и въздъхна. „Все още съм тук“.

Припомни си вчерашния ден: разговора с Ротан, решението да избяга, хората, които видя снощи през прозореца. Отново въздъхна, изправи се и огледа легена с вода, сапуна и кърпата, които прислужницата беше донесла. Сви рамене, съблече се и се изми, после облече новите дрехи и тръгна към вратата. Когато се пресегна към дръжката, се поколеба. Несъмнено Ротан я чакаше зад вратата. Тя усети внезапен пристъп на нетърпение, но не и страх.

Той беше магьосник. Това трябваше да я плаши повече, но той беше казал, че няма да й навреди и тя беше избрала да му повярва… засега.

Въпреки това нямаше да е лесно да му позволи да влезе в съзнанието й. Тя нямаше представа дали може да й навреди по този начин. А ако променеше нещо в мислите и я накараше да обикне Гилдията?

„А какъв избор имам?“

Трябваше да приеме на доверие, че той няма да се бърка в съзнанието й. Това беше риск, който се налагаше да поеме, и притесненията нямаше да й помогнат с нищо.

Сония изпъна гърба си, отвори вратата и влезе в дневната. Явно Ротан прекарваше по-голямата част от времето си в тази стая. Около ниската маса насред стаята бяха наредени няколко меки кресла. По стената се точеха книжни рафтове, под които стояха по-високи маси. Ротан седеше в едно от креслата, а сините му очи шареха насам-натам по страниците на отворената пред него книга.

Той вдигна поглед и се усмихна.

— Добро утро, Сония.

Прислужницата стоеше до една от страничните маси. Сония се настани в креслото срещу Ротан. Жената донесе по една чаша за всеки от двамата.

Ротан отмести книгата встрани.

— Това е Тания — каза той, поглеждайки към жената. — Моята прислужница.

Сония кимна.

— Здравей, Тания.

— За мен е чест да се запознаем, лейди — отговори жената, покланяйки се.

Сония почувства, че се изчервява и се извърна. За нейно облекчение Тания се върна на масата с храната. Наблюдавайки как жената реди кексчетата върху подноса, Сония се зачуди защо й оказват такива почести. Може би се надяваха, че това ще й хареса, както и луксозната обстановка, и ще стане по-склонна да сътрудничи?

Прислужницата усети погледа на Сония, вдигна глава и нервно се усмихна.

— Добре ли спа, Сония? — попита Ротан.

Тя го погледна и сви рамене:

— Не особено.

— Искаш ли днес да продължим с уроците ти по четене?

Тя погледна към книгата, която той четеше, и се намръщи, когато осъзна, че й е позната.

Ротан проследи погледа й.

— А, „Записки върху употребата на магията“ на Фиен. Мисля, че вече ти е попадала. Това не е учебник, а стара историческа книга, и голяма част от информацията в нея е остаряла. Можеш да…

Прекъсна го почукване на главния вход. Магьосникът се изправи, приближи се до вратата и я открехна. Сония се запита дали той не иска тя да види госта, или крие нея от посетителя.

— Лорд Фергън? С какво мога да ви помогна?

— Искам да видя момичето.

Гласът му беше спокоен и учтив. Сония се сепна — Тания пусна салфетка в скута й. Прислужницата погледна намръщено към гърба на Ротан и отново се отдалечи.

— Твърде рано е за това — отговори Ротан. — Тя е… — Той се поколеба, след което пристъпи през прага и затвори вратата зад гърба си. Сония чу приглушените гласове от продължилия в коридора разговор.

Тания се приближи отново, този път с поднос с кексчета. Сония взе едно от тях и опита течността от чашата пред себе си. Устата й се изпълни с горчив вкус и тя се намръщи. Тания повдигна вежди и кимна към чашата:

— Обзалагам се, че сумито не ви харесва. Какво ви се пие?

— Рака — отговори Сония.

Прислужницата се смути.

— Съжалявам, но нямаме рака. Може би малко сок от пачи?

— Не, благодаря.

— Тогава вода?

Сония погледна недоверчиво жената. Тания се усмихна.

— Водата тук е чиста. Ето, сега ще ви дам. — Тя се върна до страничната маса, наля вода от една кана и подаде чашата на Сония.

— Благодаря — каза момичето. Когато вдигна чашата, беше учудена от прозрачността на течността. Нямаше неща, плуващи в нея, дори и най-дребни. Когато отпи, не усети нищо неприятно, даже й стана сладко.

— Виждате ли? — рече Тания. — Сега ще разтребя стаята ви. Няма да ме има няколко минути, но ако се нуждаете от нещо, не се колебайте да ме извикате.

Сония кимна и чу как прислужницата излезе от стаята. Когато вратата на спалнята се затвори, девойката се усмихна. Изпи водата и бързо избърса чашата с една от салфетките. След това се приближи до вратата, притисна чашата към дървото и долепи ухо до нея.

— … да я държите тук. Това е опасно — говореше непознатият.

— Не и преди тя да си възвърне силата — възрази Ротан. — А когато това се случи, мога да й покажа как да я изразходва безопасно, както направихме вчера. Няма опасност за сградата.

Настъпи мълчание.

— Така или иначе, няма причина момичето да се държи в изолация.

— Както вече казах, тя лесно се плаши и е доста объркана. Няма нужда от тълпа магьосници, които да й казват едно и също по десет различни начина.

— Не говоря за тълпа, а само за себе си. Искам само да се запозная с нея. Ще оставя обучението на вас. Това няма да й навреди, нали?

— Разбирам, но за това ще има време и по-късно, когато тя добие някаква увереност.

— Ротан, няма закон на Гилдията, който да ви позволява да я криете от мен — каза непознатият, като в тона му се появи предупреждение.

— Не, но мисля, че повечето магьосници ще разберат основанията ми.

Непознатият въздъхна.

— Аз също се безпокоя за нея, както и вие, и я търсих също толкова дълго и упорито, колкото и вие. Мисля, мнозина ще се съгласят, че и аз имам право на мнение по въпроса.

— Ще имате възможност да се срещнете с нея, Фергън — отговори Ротан.

— Кога?

— Когато стане готова.

— И това го решавате вие?

— Засега.

— Ще я видим тази работа.

Настана тишина, после дръжката на вратата се помръдна. Сония се метна обратно в креслото и разстла салфетката върху коленете си. Когато Ротан влезе в стаята, изражението му веднага се смени от раздразнено към доброжелателно.

— Кой беше това? — попита Сония.

Той сви рамене.

— Просто някой, който иска да узнае как си.

Сония кимна и се пресегна да вземе още едно кексче.

— А защо Тания ми се кланя и ме нарича „лейди“?

— О! — Ротан се настани в креслото и взе чашата с горчивата напитка, която Тания му беше оставила. — Обръщенията към всички магьосници са „лорд“ или „лейди“. — Той сви рамене. — Винаги е било така.

— Но аз не съм магьосница — възрази Сония.

— Е, тя просто малко избързва — усмихна се Ротан.

— Струва ми се… — Сония се намръщи. — Струва ми се, че тя малко се бои от мен.

Магьосникът я погледна намръщено иззад чашата си.

— Тя просто е малко нервна. Да си покрай магьосник, който още не е усвоил Контрола, може да бъде опасно. — Той се усмихна лукаво. — Изглежда, тя не е единствената, обезпокоена по този повод. Ти много добре знаеш какви са опасностите, така че можеш да си представиш как се чувстват някои от магьосниците по повод на това, че живееш тук. Не си единствената, която не е спала добре тази нощ.

Сония си спомни за залавянето й и за рушащите се стени, които беше зърнала, преди да изгуби съзнание, и потрепери.

— Колко дълго ще ме учиш на Контрол?

Изражението на Ротан стана сериозно.

— Не знам — призна си той. — Но не се притеснявай. Ако силата тя започне да се проявява отново, ще я освободим по същия начин иго преди.

Тя кимна, но когато погледна към кексчето, което държеше, почувства, че стомахът й се е свил. Устата й внезапно беше станала твърде суха за подобни сладки неща. Сония преглътна и остави кексчето.

 

 

Утрото беше сиво и мрачно, а следобед над града заплашително надвиснаха ниски тежки облаци. Всичко потъна в полумрак, сякаш нощта беше твърде нетърпелива да дочака края на деня. В такива дни лекото сияние на вътрешните стени на Университета беше по-забележимо от обикновено.

Ротан въздъхна — когато се озоваха в коридора на Университета, Денил веднага ускори крачка. Ротан се опита да не изостава, но накрая се отказа.

— Колко странно — подхвърли той към гърба на спътника си. — Накуцването ти, изглежда, е изчезнало.

Денил се обърна и примигна изненадано, като видя колко далеч назад е останал приятелят му. Забави ход и леката неувереност в походката му се върна.

— А, ето го — кимна Ротан. — Защо си се разбързал толкова, Денил?

— Просто искам да приключа по-бързо с това.

— Трябва просто да предадем докладите си — каза Ротан.

— Аз бях този, когото Върховният повелител изпрати да издири Крадците — промърмори Денил. — И на мен ще ми се наложи да отговарям на въпросите му.

— Той е само с няколко години по-голям от теб. Също както и Лорлън. Така че той не би трябвало да ти внушава такъв страх.

Денил отвори уста, за да възрази, но само поклати глава. Двамата достигнаха края на коридора.

Пред вратата на кабинета на Разпоредителя Денил се спря и си пое дъх. Ротан се усмихна и почука. Вратата се отвори, разкривайки пред тях голяма, оскъдно мебелирана стая. Над писалището в срещуположния край на стаята се носеше сияещо кълбо, което хвърляше чудни отблясъци върху тъмносинята мантия на Разпоредителя.

Лорлън вдигна поглед и направи движение с писалката си, приканвайки двамата да се приближат.

— Елате, лорд Ротан, лорд Денил. Седнете.

Ротан огледа стаята. Нито в креслата, нито в тъмните ъгълчета се забелязваше фигура с черна мантия. Денил въздъхна с облекчение.

Лорлън се усмихна, докато двамата сядаха в креслата пред бюрото му. Наведе се напред и взе листовете, които му подаде Ротан.

— Чаках с нетърпение докладите ви — каза той. — Сигурен съм, че този на лорд Денил ще е вълнуващ.

Денил потрепна, но не каза нищо.

— Върховният повелител ви изпраща поздравленията си. — Лорлън стрелна поглед от Ротан към Денил и обратно. — Аз прибавям и своите.

— Приемете благодарностите ни — отговори Ротан.

Лорлън кимна, след което се усмихна лукаво.

— Акарин е особено благодарен, че вече може да спи спокойно, необезпокояван от нескопосани магически експерименти.

При вида на опуления поглед на Денил, Ротан се усмихна.

— Да, предполагам, че да имаш толкова изострени сетива понякога е недостатък.

Той се опита да си представи как Върховният повелител измерва с крачки покоите си нощем, проклинайки неуловимата девойка от копторите. Този образ не съответстваше особено на помпозния водач на Гилдията. Ротан се намръщи. Какъв ли интерес щеше да прояви Акарин към Сония сега, след като вече беше открита?

— Разпоредителю, мислите ли, че Върховният повелител ще пожелае да се срещне със Сония?

Лорлън поклати глава.

— Не. Основната му загриженост беше, че може да не я намерим, докато силата й достигне разрушителна мощ, а и кралят беше започнал да се съмнява в способността ни да се справим с проблема сами. — Той се усмихна на Ротан. — Мисля, че разбирам защо питате. Акарин изглежда доста застрашително, особено за по-младите ученици, и Сония лесно може да се уплаши.

— Това ме подсеща за друг проблем — каза Ротан, навеждайки се напред. — Тя вече е достатъчно изплашена и изпълнена с подозрителност към нас. Нуждае се от време, за да преодолее този страх. Бих искал да я държа изолирана, докато не придобие повече увереност, след което постепенно да започна да я запознавам с хората.

— Звучи разумно.

— Фергън искаше да я види тази сутрин.

— Аха — кимна Лорлън и забарабани с пръсти по масата. — Хм, мога да си представя какви са му аргументите. Мога да уредя никой да не я вижда докато не бъде готова, но Фергън няма да се успокои, докато не дам определение за „готова“ и не посоча дата.

Той се изправи и закрачи насам-натам зад бюрото си.

— Двете искания за настойничество допълнително усложняват нещата. Хората смятат, че с вашия огромен опит в обучението по Контрол, вие сте този, който трябва да й преподава. Но ако Фергън бъде изключен от началното й обучение, хората ще го подкрепят от съчувствие. — Той направи пауза. — Ще бъде ли Фергън сред първите хора, с които ще я запознаете?

Ротан поклати глава.

— Тя е наблюдателна и бързо долавя чувствата на хората. Фергън не ме обича особено. Първо трябва да я убедя, че всички сме дружелюбни, добронамерени хора, което няма да е лесно, ако тя знае за конфликта между мен и Фергън. А и тя може погрешно да заподозре в настойчивостта му да се запознае с нея, намерение да й навреди.

Лорлън обмисли думите му за момент, после скръсти ръце.

— Всички искаме Сония да усвои Контрола колкото се може по-бързо — каза той. — Не мисля, че някой ще възрази, ако обявя, че нищо не трябва да я разсейва по пътя към тази цел. Как мислите, колко време ще й трябва?

— Не знам — призна си Ротан. — Обучавал съм незаинтересовани, лесно разсейващи се ученици, но никога не съм се опитвал да уча на Контрол някой, който изпитва толкова силно недоверие към магьосниците. Може да отнеме няколко седмици.

Лорлън седна обратно в креслото си.

— Не мога да ви отпусна толкова време. Давам ви две седмици, през които трябва да решите с кого ще я запознаете. След това ще започна да ви посещавам на всеки няколко дни, за да видя как напредва към приемливо ниво на Контрол. — Той помълча, почуквайки с нокти по масата. — Ако е възможно, представете я поне на един магьосник дотогава. Ще кажа на Фергън, че може да я види едва след като тя се научи на Контрол, но помнете — колкото по-късно стане това, толкова повече хора ще му съчувстват.

— Разбирам — кимна Ротан.

— Хората ще очакват Изслушването да се състои на първия Съвет, след като тя усвои Контрола.

— Ако успея да я убедя да остане — вметна Ротан.

Лорлън се намръщи.

— Мислите ли, че ще откаже да се присъедини към Гилдията?

— Рано е да се каже — отвърна Ротан. — Но не можем да я принудим да даде клетвата.

Аарлен се облегна в креслото, гледайки Ротан замислено, със загриженост.

— А тя наясно ли е каква е алтернативата?

— Засега не. Тъй като се опитвам да спечеля доверието й, мисля, че е по-добре да оставя тези новини за по-късно.

— Разбирам. Може би ако изберете правилния момент, това ще спомогне за решението й да остане. — Той се усмихна накриво. — Ако тя напусне, Фергън ще е сигурен, че вие сте й внушили това напук на него. При всички случаи ви предстоят тежки битки, Ротан.

Денил се намръщи.

— Силни ли са позициите му по отношение на претенцията за наставничество?

— Трудно е да се каже. Много зависи от поддръжката, която ще си спечелите вие. Но не ми се иска да говоря по този въпрос преди Изслушването. — Лорлън се изправи и изгледа двамата. — Нямам повече въпроси. Някой от вас да иска да обсъди още нещо?

— Не. — Ротан се изправи и наклони глава. — Благодаря, Разпоредителю.

Когато излязоха в коридора, Ротан се обърна към спътника си.

— Не беше толкова зле, нали?

Денил сви рамене.

— Той не беше там.

— Не беше.

В коридора излезе друг магьосник и Денил веднага промени походката си, като започна да накуцва.

Ротан поклати глава.

— Ти се правиш, че куцаш.

Денил го изгледа обидено.

— Раната ми беше дълбока, Ротан.

— Не чак толкова дълбока.

— Лейди Винара каза, че ще минат няколко дни, преди накуцването да изчезне.

— Нима?! Така ли каза?

Денил вдигна вежди.

— Няма да навреди, ако напомняме на хората през какво минахме, за да заловим това момиче.

Ротан се изкикоти.

— Много съм ти благодарен, че жертваш достойнството си.

Денил изсумтя възмутено.

— След като Фергън можа цяла седмица да ходи с превръзка върху онази драскотина на слепоочието си и аз имам правото да накуцвам.

— Разбирам — кимна бавно Ротан. — В такъв случай всичко е наред.

Достигнаха задния вход на Университета и се спряха. Навън прелитаха снежинки. Двамата се спогледаха смаяно, пристъпиха във вихрещата се белота и се отдалечиха бързо.