Труди Канаван
Гилдията на магьосниците (26)

Глава 25
Промяна в плановете

Слънцето беше надвиснало над далечните кули на двореца като огромна магическа сфера и сипеше лъчи оранжева светлина над градините.

Докато вървяха по пътеката, Сония мълчеше. Размишляваше. Ротан знаеше, че момичето отдавна се е досетило за целта на малките им разходки и сега мислено се настройваше да не позволи на нищо да я изкуши да остане в Гилдията.

Той се усмихна. Макар и да се опитваше да се отнася с равнодушие към всичко, Ротан възнамеряваше да й покаже колкото се може повече. Тя трябваше да е наясно какво отхвърля.

Изненадан от непоколебимото желание на Сония да си тръгне, Ротан неволно се замисли за собствения си живот. Както всички деца от Домовете, той беше проверен за наличие на магическа сила на около десетгодишна възраст. Спомни си колко развълнувани бяха родителите му, когато в него беше открит потенциал. Казаха му, че е голям късметлия и е много специален. От онзи ден той започна да очаква с нетърпение да се присъедини към Гилдията.

Пред Сония никога не беше съществувала възможността да стане магьосница. Тя беше научена да приема магьосниците като врагове, които трябва да бъдат мразени и обвинявани за всичко. Беше напълно естествено момичето да смята, че приемането в Гилдията ще бъде предателство спрямо всички нейни роднини и приятели.

Но не трябваше да бъде така. Ако Ротан успееше да я убеди, че накрая ще може да използва силата си, за да помогне на своите хора, тя може би щеше да избере да остане.

Щом стигнаха до края на Университета, двамата свиха вдясно. Докато вървяха през градината от другата страна на сградата, те чуха звънеца, който обявяваше края на занятията. Знаейки, че по това време от сградата се изсипват тълпи ученици, които се отправят към жилищата си, Ротан предвидливо беше избрал по дългия, но по-спокоен маршрут до сградата на Лечителите.

Магьосникът очакваше с нетърпение тази екскурзия. Лечението беше най-благородното от всички магически изкуства — и единствения вид магия, към който Сония се отнасяше с уважение. Ротан беше предположил, че воинското изкуство едва ли щеше да я впечатли, затова беше избрал да я заведе първо при тях. То я заинтересува дори по-малко, отколкото беше очаквал. Въпреки обясненията на учителя как точно се защитават учениците му, тя им обърна гръб почти веднага, след като започнаха тяхната пародия на битка.

Макар експериментът на Денил по отпечатването на мисловни изображения да й беше демонстрирал едно от приложенията на алхимията, това беше само хоби. Ако Ротан наистина искаше да впечатли Сония, той трябваше да й предложи нещо по-полезно и по-близо до градския живот, а той все още не бе решил какво.

Приближавайки се до сградата на Лечителите, магьосникът хвърли един бърз поглед към Сония. Въпреки че се опитваше да запази равнодушното изражение на лицето си, големите й очи горяха от любопитство. Ротан се спря пред входната врата.

— Това е втората Лечителница, която е била построена — каза той на Сония. — Първата беше изключително луксозна. За съжаление нашите предшественици са имали проблеми с няколко богати пациенти, които решили, че могат да си купят постоянно жителство тук. След изграждането на Университета и останалите сгради на Гилдията, старата Лечителница била унищожена и заменена с тази.

Въпреки доста привлекателната си вътрешност, сградата на Лечителите не беше толкова впечатляваща, колкото Университета. Сония и Ротан минаха през отворените врати и той я поведе към малка, неукрасена приемна. Във въздуха се носеше свежа миризма на лекарства.

Двама Лечители, мъж на средна възраст и млада жена, прекъснаха разговора си и погледнаха към новодошлите. Мъжът погледна подозрително Сония и извърна глава, но младата жена се усмихна и тръгна към тях, за да ги посрещне.

— Поздрави, лорд Ротан — каза тя.

— Поздрави, лейди Индрия — отвърна той. — Това е Сония. Сония кимна.

— За мен е чест.

Индрия леко наведе глава.

— И аз се радвам да се запознаем, Сония.

— Индрия ще ни разведе из Лечителницата — обясни й Ротан. Лечителката се усмихна на Сония.

— Надявам се обиколката да ти бъде интересна. — Тя погледна към Ротан. — Ще тръгваме ли?

Той кимна.

— Оттук.

Тя ги поведе към двойната врата, която отвори с волята си, и изведе Ротан и Сония в широк, криволичещ коридор. Те минаха покрай няколко отворени врати и Сония се възползва от възможността да надникне в стаите.

— Първият етаж на сградата се използва за лечение и настаняване на пациенти — обясни Индрия. — Не можем да очакваме болните хора да се изкачват и да слизат по стълбите, нали? Тя се усмихна на Сония, която успя само слисано да повдигне рамене.

— На горния етаж са стаите за обучение и жилищните помещения на онези Лечители, които живеят тук. Мнозина от нас предпочитат да живеят тук, вместо в сградата на магьосниците. Така можем по-бързо да реагираме на спешните случаи. — Тя махна с ръка наляво.

— Стаите на пациентите имат хубав изглед към градината и гората.

— След това посочи вдясно. — Вътрешните помещения са стаите за лечение. Елате, ще ви покажа една.

Те последваха водачката си през една от отворените врати.

Ротан наблюдаваше с какъв интерес Сония разглежда кабинета. Той беше малък, в него имаше само едно легло, шкаф и няколко дървени стола.

— Тук лекуваме по-леките случаи — каза Индрия на Сония. Тя отвори шкафа и разкри няколко редички шишенца и кутийки. — Всички лекарства, които можем да приготвяме бързо или които са предварително готови, се държат тук. На горния етаж имаме други стаи, в които се приготвят по-сложните смеси.

След като излязоха от стаята, лечителната ги поведе по един страничен коридор, посочвайки стаята в дъното му.

— В центъра на сградата се намират Манипулационните. Сега ще проверя дали тази е свободна.

Тя забърза по коридора и надникна през стъкленото прозорче.

— Свободна е — извика им тя. — Елате.

Ротан се усмихна на Индрия, която задържа вратата за него. Стаята беше по-голяма от предишната. В средата се намираше тясно легло, а покрай стените бяха подредени много шкафове.

— В манипулационните стаи лекуваме тежките случаи и извършваме хирургически манипулации. По време на лечението в стаята остава само Лечителят. Е, и пациентът, разбира се.

Сония се разходи из стаята. Тя се приближи до един отвор в стената и Индрия дойде при нея.

— Над нас се намират стаите за приготвяне на лекарствата — обясни лечителката, посочвайки към нишата. Сония се наведе напред, изви глава и погледна към горната стая. — Много Лечители са се специализирали в приготвянето на лекарства. Когато имаме нужда от тях, те спускат приготвените препарати по тези улеи.

След като удовлетвори любопитството си, Сония се върна при Ротан. Индрия се приближи до един от шкафовете и извади едно шишенце.

— Нашата Гилдия разполага с най-големия запас от медицински препарати в света — каза тя с нескрита гордост. — Ние лекуваме хората не само с помощта на Изцеляващата сила, защото в такъв случай нямаше да успяваме да насмогнем с търсенето на услугите ни. — Тя сви рамене. — Не че и така успяваме. Просто няма достатъчно Лечители.

Индрия дръпна едно чекмедже и извади малко парче от някакъв бял плат. Тя се обърна към Сония, но се спря и погледна въпросително Ротан. Осъзнавайки какво смята да направи, той поклати глава. Индрия прехапа устни, стрелна Сония с поглед, а после погледна към предметите в ръцете си.

— Всъщност можем да пропуснем тази част от обиколката.

Сония впери поглед в шишенцето и в очите й грейна любопитство.

— Каква част?

Индрия завъртя шишенцето така, че Сония да може да види етикета му.

— Това е обезболяващ крем — обясни тя. — Обикновено слагам малко от него върху дланите, за да демонстрирам възможностите на медицината ни.

Сония се намръщи.

— Обезболяващ?

— Той кара кожата ти да изтръпне и не можеш да почувстваш нищо. Продължителността му е около час.

Сония повдигна вежди, след което сви рамене и протегна ръка.

— Ще го пробвам.

Ротан затаи дъх и погледна изненадано Сония. Невероятно! Къде беше изчезнало недоверието й към магьосниците? Изпълнен със задоволство, той гледаше как Индрия развива капачката и излива малко паста върху парчето плат.

— Няма да почувстваш влиянието му веднага. След около минутка ще ти се стори, че кожата ти става много дебела. Все още ли искаш да го изпробваш?

Сония кимна. Индрия се усмихна и внимателно размаза пастата върху дланта на момичето.

— Сега само внимавай да не попадне в очите ти. Няма да те ослепи, но повярвай ми, усещането за безчувствени клепачи е изключително странно.

Сония се усмихна и погледна ръката си. Индрия остави шишенцето на рафтчето, пусна парчето плат в коша до шкафа и потри ръце.

— Сега ще се качим на горния етаж и ще разгледаме учебните стаи.

Излязоха от стаята и тя ги поведе по главния коридор. По пътя се разминаха с няколко Лечители и ученици. Някои гледаха Сония с любопитство. Други, за голяма изненада на Ротан, се мръщеха неодобрително.

— Индрия!

Лечителката се обърна и пешовете на мантията й се развяха от рязкото движение.

— Дарлен?

— Ела тук.

Гласът се чуваше от близката манипулационна. Индрия изтича към вратата.

— Да?

— Ще ми помогнеш ли?

Индрия се обърна и се усмихна на Ротан.

— Ще попитам пациента дали ще приеме наблюдатели — каза тихо тя. После влезе в стаята и Ротан чу тих разговор. Сония го погледна с неразгадаемо изражение на лицето, после отвърна очи.

Индрия се появи на вратата и им махна.

— Заповядайте.

Ротан й кимна.

— Изчакай малко.

Когато лечителката се върна в стаята, той погледна внимателно Сония.

— Не знам какво ще видиш вътре, но според мен Индрия нямаше да ни покани, ако е нещо противно. Ако, обаче, те притеснява видът на кръвта, по-добре да не влизаме.

Сония, изглежда, се забавляваше.

— Всичко ще бъде наред.

Ротан помръдна рамене и с жест я покани да влезе. Минавайки през вратата, тя забеляза, че стаята е обзаведена по същия начин като предишната. На леглото лежеше момче на около осем години. Лицето му беше пребледняло, а очите се бяха зачервили от плач. Гласът, който беше поискал помощ, принадлежеше на млад мъж със зелена мантия, лорд Дарлен, който внимателно развиваше пропитата с кръв превръзка от ръката на момчето. Край стената седяха млади мъж и жена и внимателно го наблюдаваха.

— Моля, застанете ето тук — нареди им Индрия с неочаквано твърд глас. Ротан отстъпи в ъгъла и Сония го последна. Дарлен им хвърли бърз поглед, преди да съсредоточи вниманието си върху момчето.

— Боли ли още?

Момчето поклати глава.

Ротан погледна към родителите му. Макар че им се беше наложило да се обличат бързо, дрехите им бяха разкошни. Мъжът носеше модно наметало с копчета от скъпоценни камъни, а жената беше облякла семпла къса пелерина с обшита с кожа качулка.

Стоящата до него Сония издаде тих звук. Ротан погледна към леглото и видя, че магьосникът сваля последните остатъци от превръзката. Два дълбоки разреза пресичаха детската длан и от тях бликаше кръв.

Дарлен нави ръкава на момчето нагоре и здраво стисна ръката му. Кръвта спря. Той погледна към родителите му.

— Как се случи това?

Мъжът се изчерви и сведе поглед към пода.

— Играеше си с меча ми. Бях му забранил, но… — Мъжът поклати глава с мрачно изражение на лицето.

— Хммм. — Дарлен леко завъртя ръката. — Ще се излекува, макар че ще останат белези, които да му го напомнят до края на живота му.

Жената тихо изхълца, след което избухна в сълзи. Съпругът й я прегърна през раменете и погледна очаквателно към лечителя.

Дарлен се обърна към Индрия. Тя кимна и отиде до шкафовете. Извади от едно чекмедже много парчета бял плат, една купа и голямо шише с вода. После се върна до леглото и внимателно изми ръката. След като я почисти, лечителят внимателно постави дланта си върху ръката на момчето и затвори очи.

Настъпи тишина. Въпреки че майката подсмърчаше от време на време, всички звуци като че ли бяха заглушени. Момчето започна да шава, но Индрия се наведе напред и постави ръка върху рамото му.

— Не мърдай. Ще нарушиш концентрацията му.

— Сърби ме — възрази то.

— Ще мине.

Ротан усети движение до себе си и видя, че Сония чеше дланта си.

Дарлен си пое дълбоко дъх и отвори очи. Погледна към ръката на момчето и я опипа. Вместо дълбоките рани на дланта му се виждаха само две фини червени линии. Дарлен се усмихна на момчето.

— Ръката ти е излекувана, но трябва да я превързваш всеки ден. Не я използвай поне две седмици. Нали не искаш да съсипеш добрата работа, която свърших?

Момчето поклати глава, после вдигна ръката си и прокара пръст по белезите. Дарлен го потупа по рамото.

— След две седмици можете да започнете внимателно да правите упражнения с ръката — обърна се той към родителите. — Няма да има постоянни увреждания. Накрая ще може да прави всичко, което е правил досега, включително да върти меча на баща си. — Той се наведе напред и лекичко мушна с пръст в гърдите на момчето. — Но чак когато порасне, разбира се.

Момчето се ухили. Дарлен му помогна да стане от леглото и се усмихна, когато детето изтича при родителите си и потъна в прегръдките им.

Бащата погледна към Дарлен с овлажнелите си очи и отвори уста, за да каже нещо. Лечителят го спря с жест и погледна към Индрия.

Тя махна на Ротан и Сония да я последват. Те бързо се изнизаха от стаята. Докато вървяха по коридора, Ротан чуваше гласа на бащата, който изразяваше благодарността си.

— Изглежда лесно, нали? — Индрия се намръщи. — Всъщност е много трудно.

— Лечението е най-трудното от всички дисциплини — обясни Ротан. — То изисква най-голям контрол и дългогодишна практика.

— Което не допада на младежите — изсумтя Индрия. — Много ги мързи.

— Аз имам много ученици, които изобщо не са мързеливи — подметна дяволито Ротан.

Индрия се ухили.

— Но ти си чудесен учител, Ротан. Как може учениците ти да не са най-добрите в Университета?

Ротан се разсмя.

— Трябва да идвам по-често в Лечителницата. Общуването с теб е изключително приятно.

— Хмм — рече тя. — Така или иначе ни посещаваш само ако имаш проблеми със стомаха или изгаряния от глупавите ти експерименти.

— Не говори така. — Ротан постави пръст върху устните си. — Сега ще заведа Сония да обиколи стаите на Алхимиците.

Индрия погледна със съчувствие момичето.

— Успех. Опитай се да останеш будна.

Ротан изпъна рамене и посочи с показалец стълбището:

— Продължавай с обиколката, безочливо момиче такова — нареди той. — Минала е само година от дипломирането й, а вече си мисли, че може да се подиграва с по-старшите.

— Да, милорд — ухили се до уши Индрия, поклони му се подигравателно и поведе гостите си по-нататък.

 

 

Сония дръпна паравана, притисна чело към стъклото и се загледа във вихрещия се сняг. Тя разсеяно потърка дланта си. Макар усещането й да се беше върнало преди часове, споменът за безчувствеността й беше все още пресен.

Тя беше очаквала, че Ротан ще й покаже Лечителите в действие и че ще й се наложи да се бори с изкушението сама да се занимава с това. Въпреки взетото решение да остане равнодушна към всичко, което се случва пред очите й, излекуването на момчето събуди някои нежелани чувства. Сония знаеше, че по принцип може да извършва такива неща, но едва сега разбра, на какво наистина е способна.

Каквото всъщност беше и намерението на Ротан. Тя въздъхна и забарабани с пръсти по стъклото. Както беше очаквала, той се опитваше да я изкуши да остане, като й показваше всички чудесни неща, които би могла да извърши със силата си.

Но едва ли беше очаквал да се впечатли от демонстрацията на Воините. Наблюдението на разменящи си магически удари ученици не можа да я впечатли и да промени решението й да напусне Гилдията. Може би я беше завел там, за да се убеди, че е безопасно. Това беше по-скоро игра, отколкото сражение.

Осъзнавайки това, вече й беше по-лесно да разбере защо бяха реагирали така, когато ги „нападна“ на Северния площад. Те бяха твърде силно привикнали към „вътрешните щитове“ и размяната на „удари“. Сигурно бяха изпаднали в шок, забелязвайки какво може да причини магията на някой незащитен човек.

Тя отново въздъхна. Сега я очакваше разходката до кабинета по Алхимия. Против волята си тя усети как я обзема любопитство. От всички дисциплини Алхимията бе онази, която разбираше най-малко.

На вратата се почука и тя се намръщи. Тания отдавна й беше пожелала лека нощ, а Ротан отсъстваше. Сърцето й подскочи, когато се досети кой би могъл да бъде.

Фергън.

Той щеше да иска отговор, а тя още не беше решила. Сония прекоси неохотно стаята, с надеждата посетителят да се окаже някой друг.

— Кой е?

— Фергън. Отвори, Сония.

Тя си пое дълбоко дъх и хвана бравата. В този миг вратата се отвори и в стаята влезе светлокосият магьосник с червена мантия.

— Как успя да я отвориш? — попита Сония, поглеждайки озадачено дръжката. — Мислех, че е заключена.

Фергън се усмихна.

— Беше, но се отваря, когато едновременно я завъртят отвън и отвътре.

— Така ли е замислена?

Фергън кимна.

— Това е просто предпазна мярка. Ротан няма винаги да е тук. А така в случай на опасност може да отключи някой друг — примерно ако без да искаш, запалиш нещо.

Тя се намръщи.

— Да се надяваме, че това вече няма да е проблем. — Тя му посочи едно от креслата. — Седни, Фергън.

Той отиде до стола и седна. Когато тя се настани срещу него, той се наведе нетърпеливо напред.

— Как вървят уроците ти по усвояване на Контрола?

— Добре… мисля.

— Хмм, кажи ми с какво се занимава днес.

Тя се усмихна печално.

— Трябваше да вдигна една кутия от пода. Не беше лесно.

Фергън рязко си пое дъх и очите му се разшириха, а сърцето на Сония заби учестено в отговор.

— Това, на което те обучава Ротан, не е упражнение от Контрола. Той ти показва как да използваш магията си. Щом го прави, значи вече си усвоила Контрола.

Сония потръпна от вълнение и надежда.

— Той каза, че проверява Контрола ми.

Фергън поклати мрачно глава.

— Цялата магия представлява проверка на Контрола. Той не би те учил как да повдигаш предмети, ако не си усвоила достатъчно Контрола. Ти си готова, Сония.

Момичето се облегна назад и крайчецът на устата й се изви в усмивка.

„Най-после! — помисли си тя. — Мога да си ида у дома!“

Но в този миг я връхлетя неочаквано чувство за вина. Напуснеше ли Гилдията, тя никога повече нямаше да види Ротан…

— Доволна ли си, че ти казах истината — че Ротан укрива информация от теб?

Тя го погледна и кимна.

— Да, в основни линии. Разпоредителя Лорлън ми обясни блокирането на силата.

Фергън изглеждаше изненадан.

— Самият Лорлън? Добре.

— Той ми каза, че няма да е неприятно и че след това няма да го забелязвам.

— Ако работи както трябва. Гилдията не го е правила от много, много години. — Лицето му се изкриви. — Последния път, когато блокираха сила, малко объркаха нещата — но ти не би трябвало да се притесняваш. Ако приемеш помощта ми, няма да ти се наложи да рискуваш. — Той се усмихна. — Ще работим ли заедно?

Тя се поколеба. В главата й се завъртяха съмнения.

Забелязвайки изражението на лицето й, той попита:

— Да не си решила да останеш?

— Не.

— Тогава какво го мислиш още?

— Не съм съвсем сигурна в плана ти — призна си тя. — Поне в части от него.

— Кои части?

Тя си пое дълбоко дъх.

— Ако стана ученичка, трябва да дам клетва, която знам, че ще наруша.

Той се намръщи.

— И?

— Ами… не ми е особено приятно да го направя.

Той леко присви очи.

— Притеснява те това, че трябва да нарушиш клетвата? — Той поклати глава. — Аз съм готов да наруша закона на краля заради теб, Сония. Въпреки че съм убеден, че ще успеем да го направим да изглежда така, сякаш си избягала сама, има голяма вероятност участието ми да бъде разкрито. Готов съм да поема този риск заради теб.

— Той се наведе напред. — Трябва да решиш дали кралят има правото да ти отнеме силата. Ако ли не, какво струва тази клетва?

Сония се замисли. Той беше прав. Фарин щеше да се съгласи с това, както и Сери. Домовете бяха пазили магията за себе си твърде дълго — а след това я бяха използвали срещу бедните по време на Прочистването. Обитателите нямаше да я презират заради това, че е нарушила клетвата на учениците. Важно беше тяхното мнение, а не това на краля или на магьосниците.

Ако се върнеше в копторите с непроменена сила и се научи как да използва магията, тя би могла да научи и останалите. Можеше да организира своя собствена тайна Гилдия.

Което означаваше, че отново ще трябва да разчита на Фарин да я крие. Може би нямаше да може да се върне при семейството си… Но щеше да използва силата си, за да лекува хората и да им помага, което си заслужаваше риска.

Сония погледна магьосника, който седеше срещу нея. Дали Фергън щеше да й помага с такава готовност, ако знаеше какви мисли се въртят в главата й? Тя се намръщи. Ако му станеше ученичка, той щеше да влиза в съзнанието й, за да я обучава. Може би щеше да открие плановете й и да не хареса последствията от помощта си. Тогава може би щеше да промени намеренията си. Всичко зависеше от него, а тя не го познаваше, не беше влизала в съзнанието му.

Само да можеше да напусне — да избяга — без неговата помощ!

Изведнъж тя леко потръпна. Можеше и да успее. Тя беше усвоила Контрола. Ротан не знаеше, че тя е наясно с това. В един момент щеше да е принуден да го признае и след това ще бъде нащрек за опитите й да избяга. Но не и сега. Сега беше идеалното време да опита.

Ами ако не й се удадеше възможност или се провалеше?

Тогава ще приеме предложението на Фергън. Но засега трябваше да го отложи.

Сония погледна към русокосия магьосник и поклати глава.

— Не знам. Дори планът ти да проработи, Гилдията отново ще започне да ме преследва.

— Няма да могат да те намерят — увери я той. — Аз ще те науча как да скриваш силата си. Те няма да могат да засекат местоположението ти и накрая ще се откажат. Ти не си единствената, която се измори от последното претърсване. Те няма да те търсят вечно.

— Има някои неща, които не знаеш — каза му тя. — Ако се върна в копторите с магията си, Крадците ще искат да работя за тях. А аз не искам да бъда инструмент в техните ръце.

Той се усмихна.

— Ти имаш магия, Сония. Няма да могат да те принудят да направиш каквото и да било против волята си.

Тя отмести поглед и поклати глава.

— Имам семейство, Фергън. Може би Крадците няма да могат да наранят мен, но ще наранят тях. Аз… — Тя потърка лицето си и го погледна извинително. — Трябва ми още време да помисля.

Усмивката му се изгуби.

— Още колко?

Тя сви рамене.

— Няколко седмици, може би.

— Не разполагаме с толкова време — каза й той и лицето му помрачил. — Ти не разполагаш с толкова време.

Сония се намръщи.

— Защо?

Той рязко се изправи, извади нещо от мантията си и го пусна на масата пред нея.

Тя рязко си пое дъх, разпознавайки камата. Толкова пъти беше наблюдавала как острието й е наточвано внимателно и с любов. Помнеше деня, преди много години, когато върху него беше грубо гравиран образът на познатия гризач.

— Разпозна я, както виждам.

Фергън се наведе над нея с блестящи очи.

— Заключил съм собственика на този нож в една тъмна малка стая, за която никой не знае. — Устните му се разтеглиха в злобна усмивка. — И добре, че не знаят, защото доста ще се притеснят, като видят колко големи могат да пораснат тези гризачи. — Магьосникът клекна и постави ръце на облегалките на креслото й. Сония се сви назад, ужасена от злобния му поглед.

— Прави каквото ти казвам и ще освободя приятеля ти. Създадеш ли ми проблеми, ще го оставя да гние там вечно. — Той присви очи. — Ясен ли съм?

Неспособна да отвори уста, зашеметената Сония можа само да кимне.

— Слушай ме внимателно — каза той. — Сега ще ти кажа какво искам да направиш. Първо ще кажеш на Ротан, че искаш да останеш. Направиш ли го, той ще обяви, че си усвоила Контрола, за да те въведе в Гилдията, преди отново да си променила решението си. След една седмица ще се проведе Съвет и Изслушване, където ще се реши кой да е наставникът ти.

На това Изслушване ти ще обявиш пред всички, че по време на предишното Прочистване аз съм те видял преди Ротан. Ще му кажеш, че съм те погледнал, след като камъкът е преминал през бариерата и преди да ме удари. Тогава Висшите магове няма да имат друг избор, освен да ме направят твой наставник. Ти ще влезеш в Гилдията и мога да те уверя, че няма да бъде за дълго. Щом свършиш нещо за мен, ще бъдеш изпратена там, където ти е мястото. Ти ще получиш каквото искаш, аз също. Няма да изгубиш нищо заради това, че си ми помогнала, но… — Той вдигна камата и прокара пръст по острието й. — Ще изгубиш малкия си приятел, ако ми откажеш.

Той я изгледа продължително и прибра камата в гънките на мантията си.

— Не позволявай на Ротан да разбира за това. Никой, освен мен не знае къде се намира малкият Серини, а ако не му нося храна, той много ще огладнее.

Магьосникът се надигна, плъзна се към вратата и лекичко я отвори. После погледна през рамо и й се ухили. Сърцето на Сония заби ускорено, когато най-после си спомни къде го е виждала. Това беше магьосникът, когото беше ударила с камъка по време на Прочистването.

— Очаквам още утре Ротан да обяви успеха си. Ще се видим след това. — Той се измъкна през вратата и я затвори след себе си.

Сония се заслуша в отдалечаващите се стъпки, след което притисна ръце към слепоочията си.

„Магьосници. — Тя изсъска едно проклятие. — Никога повече няма да им се доверя“.

След това се сети за Ротан и гневът й избледня. Макар да я беше подвел, че все още не е усвоила Контрола, тя беше сигурна, че намеренията му са добри. Най-вероятно отлагаше нещата, за да й даде възможност да реши дали наистина иска да си тръгне. В такъв случай той не беше направил нищо, което самата тя не би направила на негово място. Сония беше сигурна, че ако го помоли, той ще й помогне.

Но тя не можеше да се обърне към него. Обзе я противното чувство на безпомощност. Ако не изпълнеше исканията на Фергън, Сери щеше да умре.

Сония се сви в креслото и обхвана коленете си с ръце.

„О, Сери — помисли си тя. — Къде си? Нали ти казах да внимаваш да не те хванат?“

Тя въздъхна. Защо го правеше Фергън? Тя си спомни първия път, когато беше видяла злобната му усмивка, и потрепери.

Отмъщение. Чисто и просто отмъщение за това, че беше изпратен в несвяст от разбунтувал се обитател. Сигурно беше побеснял, че вместо да бъде наказана, тя беше поканена в Гилдията. Но защо не се отказа, след като му беше казала, че не смята да остава в Гилдията?

Тя се замисли над думите му. „Щом свършиш нещо за мен, ще бъдеш изпратена там, където ти е мястото“. Да я приемат в Гилдията, а след това да я отпратят… Той възнамеряваше да се погрижи тя да получи наказанието си заради това, че го е ударила.

Искаше да бъде сигурен, че Сония никога няма да може да размисли и да се върне в Гилдията.