Ане Холт
Група 25 (23)

Послеслов на писателката

Тази книга е литературно произведение и следователно плод на художествена измислица. Да бъдеш писател означава да лъжеш, да си измисляш, да съчиняваш, да си изградиш собствена вселена. Затова си позволяваш например да опишеш мазе в хотел „Континентал“, без дори да знаеш дали такова съществува. Нямам никаква представа каква е вентилационната система в хотела, нито дали системата за видеонаблюдение е остаряла. Надявам се да ми простят, задето използвах сградата като декор в повествованието си. Местоположението на хотела ми се стори много удобно за литературните ми цели.

Истина обаче е, че съществуват различни престъпни групировки, сплотени от обща омраза и презрение срещу други обществени групи. Безспорно вярно е и друго: много от тези престъпни групировки упражняват насилие върху обектите на ненавистта си. Някои тайни организации прибягват до доказано тежки престъпления, за да се сдобият със средства за жестоките си проекти. За съжаление е истина, че от незапомнени времена хората по целия свят убиват и извършват терористични атентати в името на боговете си. Всички групировки, споменати в този роман, съществуват, с изключение на „Група 25“.

„Американският център за закони в полза на бедните“ е плод на въображението ми. Организацията има реален прототип в лицето на Southern Poverty Law Center^[1] в Монтгомъри, Алабама. Техният сайт (www.splcenter.org) с посочените в него препратки и препоръчителна литература ми бяха изключително полезни по време на работата върху този роман.

„Група 25“ нямаше да се появи без търпението, любвеобилните окуражителни думи и стоицизма на моята съпруга Тине Шер, с която сме женени от десет години. Благодаря на нея и на дъщеря ни Юхане, която не разбира защо четири месеца в годината, по време на финалния спринт преди издаването на всеки роман, се налага да прекарвам толкова много време в офиса. Очакват ни по-светли дни, съкровище.

Благодаря на Мариан Олму Фредин за помощта, на Берит Райс-Андершен за юридическите разяснения (впрочем вече отдавна са се изличили от паметта ми) и на брат ми Евен Холт за медицинските пикантерии, които непрекъснато ми поднася. Хиляди благодарности и на Кари Михелсен, задето през 2008 година, докато пиехме по питие на един крайбрежен бар във Франция през май, ме убеди да захвърля отдавна започнат проект, за да напиша този роман.

Накрая искам да благодаря и на Пикасо. Тя топли краката ми, докато пиша, извежда ме навън в слънце и в дъжд и ми засвидетелства безусловна преданост, без да съм я заслужила.