Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Various Flavours of Coffee, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Александър Бакалов, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2018)
- Корекция и форматиране
- Epsilon(2020)
Издание:
Автор: Антъни Капела
Заглавие: С дъх на кафе
Преводач: Александър Димитров Бакалов
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Кръгозор“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: Вулкан; БУЛВЕСТ — София АД
Редактор: Евгения Мирева
Технически редактор: Ангел Йорданов
Коректор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-771-198-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11245
История
- —Добавяне
Седемдесет и седем
— Какво си направил? — изкрещя ми тя.
— Казах му, че ще сложа край на аферата си с теб, ако те освободи.
— Току-що го видях — каза тя ужасено, — но той дори не спомена за това.
— Предполагам, че е прекалено унизен.
— Не — настоя тя. — Мисля, че подценяваме мъжете като Артър. Колко добри са в прикриването на истинските си чувства. Именно заради тях никога няма да получим някаква власт, освен ако не са принудени да ни я дадат. — Тя ме погледна. — Значи си сключил сделка и аз съм била залогът в нея?
— Не беше точно така.
— Нямал си право, Робърт. Нямал си право да го сториш, дори и да беше вярно.
— Съжалявам. Не ми хрумна нищо по-добро.
— И сега ще трябва да заставам очи в очи с Артър всеки божи ден и той няма да казва нищо, но ще си мисли, че знае… — Тя въздъхна. — Е, сгромолясах се от моралния си пиедестал, но вината си е моя. А и най-вероятно за самата мен ще е добре да бъда малко по-смирена и кротка.
— Разбира се, съществува и една потенциална компенсация…
— О? И каква точно.
— Ако съпругът ти мисли, че спим заедно, не виждам какво ни спира да оправдаем тези обвинения.
— „Не виждам какво ни спира“. Толкова си романтичен, Робърт. Никой не ми е правил толкова мило предложение.
— Но виждаш, че съм прав, нали? Какво ни спира?
— Освен незначителния факт, че си дал дума, а на мен ще се налага да гледам лицето на Артър всяка сутрин по време на закуска? А, да и леката ти склонност да се влюбваш в други жени. Съжалявам, Робърт. Колкото и неустоимо да е предложението, някак успявам да намеря достатъчно сила в себе си, за да ти откажа.