Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Various Flavours of Coffee, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Александър Бакалов, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2018)
- Корекция и форматиране
- Epsilon(2020)
Издание:
Автор: Антъни Капела
Заглавие: С дъх на кафе
Преводач: Александър Димитров Бакалов
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Кръгозор“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: Вулкан; БУЛВЕСТ — София АД
Редактор: Евгения Мирева
Технически редактор: Ангел Йорданов
Коректор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-771-198-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11245
История
- —Добавяне
Деветдесет и две
Щях да приключа тук, но Фил прочете тези страници и ми остави няколко коментара относно написаното. Това е проблемът, когато съпругата ти е същевременно и твой началник — пределно си наясно, че няма да те остави на мира нито на работа, нито вкъщи, докато не изпълниш това, за което си бил помолен.
Така че — за протокола — очевидно не е вярно, че ми е била обещана страхотната сделка „да се махне за три пъти повече време срещу две стихотворения“. Освен това Фил настоява, че стихчето, което съм измислил за нея тогава, е било доста по-кратко от написаното тук и изобщо не е било толкова добро, очевидно дори не се е римувало като хората.
Също така беше отбелязала, че Хектор всъщност е бил далеч по-симпатичен човек от този, когото бях описал — бил е „енергичен, романтичен тип, приключенец, герой с неспокоен дух, невероятно начетен, говорещ свободно няколко езика и истински антрополог далеч преди този термин изобщо да бъде измислен“. Е, може и да съм го окарикатурил малко повече от необходимото, но пък ако приемем за истина думите на Оскар Уайлд, че всеки портрет е точно обрисуване не на обекта от картината, а на нейния автор, мисля, че е справедливо да оставя на тези страници моята оригинална, предубедена скица.
Като стана дума за портрети, тя смята, че и образът на Емили е представен тенденциозно, но по точно противоположния начин — любовта ме е направила сляп за много от недостатъците й. „Сестра ми беше прекрасен човек в много отношения — беше надраскала Фил в полето, — но също така можеше да бъде прекалено неотстъпчива и взискателна. Със сигурност никога не би пръднала пред мен от страх да не насърчи това, което наричаше «варварското ми поведение», въпреки че Ейда наистина си спомня за някакво подобно на описаното от теб съревнование, когато са били малки. Във всеки случай мисля, че е важно да се спомене причината Емили да бъде толкова привлечена от активистките — тя се възхищаваше от абсолютната, еднолична власт. Начинът, по който тези суфражетки говореха за Емелин Панкхърст като за «Предводителката» винаги ми е бил леко противен. Освен това не споменаваш никъде, че правото ни на глас беше спечелено с мирни средства, а не благодарение на бунтовната агресия. При това — десет години след събитията, които описваш“.
В частта с Фикре Фил — която, разбира се, дори не бе присъствала на събитията — беше нашарила полетата със серии от удивителни — ! и !! че дори и !!!! Беше запазила основната част от пунктуационния си арсенал за сцената, в която Фикре и аз спахме заедно за първи път в къщата на френския търговец, когато Фикре ми поднасяше кафе в любовната церемония. Към края на пасажа бележката в полето гласеше: „Какво?!!! Ако не бъркам нещо, това прави четири (!) пъти — да не би това да е някакъв различен Робърт Уолис от този, когото аз познавам???“. Е, може и да не ми вярва, като не иска, но в отговор на въпроса й ще кажа: да, беше различен Робърт Уолис; тогава бях млад мъж, а човек не може да бъде дарен с всички предимства на зрелостта, без да го застигне някой и друг от недостатъците на остаряването.
На последната страница пишеше „Кажи им за Артър“. Всъщност наистина възнамерявах да го сторя, но тази част не пасна добре никъде в историята. След смъртта на Емили народният представител Артър Брюър промени доста неочаквано възгледите си и започна да изнася речи в подкрепа на суфражизма. Би било лесно да съм циничен и да отбележа, че най-сетне е прозрял накъде духа вятъра; също така лесно би било да погледна на нещата от по-незлоблива гледна точка и да кажа, че смъртта на съпругата му и обстоятелствата покрай нея са го накарали да осъзнае, че начинът, по който се е държал с Емили, е бил много несправедлив. Публичните му изказвания биха могли да се използват в подкрепа и на двете версии. В интервю за „Дейли Телеграф“ той е казал просто: „Работата ми е да бъда представител на моите избиратели в парламента. В момента голяма част от тях подкрепя идеята жените да получат гласоподавателни права, въпреки че осъжда методите, с които суфражетките дискредитираха своята кауза“.
Сигурно няма смисъл да обяснявам, че нещата с магазина за кафе потръгнаха от добре по-добре. Сестрите Пинкър обаче не бяха съвсем откровени с мен, когато ме посетиха през онзи ден. Нека да ви припомня начина, по който Филомена се изпусна, когато ме попита дали за мен ще бъде проблем да работя за жена. Забелязвате ли единственото число? Доста бързо стана ясно, че плановете и целият ентусиазъм за осъществяването им принадлежаха изцяло на Фил, а тя бе помолила Ейда да дойде с нея за морална подкрепа, пък и защото — сега си го признаваше — по онова време вече беше започнала да подозира, че връзката й с мен ще бъде натоварена с емоции, доста различни от чисто професионалните взаимоотношения.
След две години отворихме втори магазин, а после още един и още един, докато един ден не осъзнахме, че ако не бъдем внимателни, скоро ще затънем точно в онзи тип бизнес, от който и двамата се отвращавахме. В него качеството се свеждаше до последователност в това, което се предлага на клиентите, а не беше стаено в индивидуалното съвършенство на отделния продукт. В него отговора на въпроса как се движат нещата и дали се справяме добре щяха да ни дават цифрите, а не уханието на печащо се явайско кафе, вкусът на кенийското или ободряващият огън на димящата чаша с гватемалско…
Признавам, че все още съм доста предубеден към смесите. Струва ми се, че нещо трябва да има вкуса на това, което е, а недостатъците на всеки вид кафе са точно толкова важна част от същността му, колкото и предимствата, така че лично аз никога не бих пожелал да ги замаскирам. Но Фил настоя и аз най-накрая склоних да предложим няколко смеси. В момента те са сред най-продаваните ни стоки.
А после, пет години след събитията, описани тук, Фил и аз създадохме наша собствена смес. Тя ухаеше на ванилия и целувки, на загорял каймак и препечен хляб и носеше онзи едва доловим полъх на секс, който излъчва всяка новородена плът, напуснала утробата. Тя е абсолютно съвършена и се нарича Лили Джерълдин Емили Уолис.