Антъни Капела
С дъх на кафе (70)

Седемдесет

Доктор Матюс се оказа прав: Артър забеляза веднага промяната в съпругата си. След посещението й при специалиста на Харли Стрийт тя спа почти през целия следобед, но на следващата сутрин беше съвършено различен човек. Изглеждаше… Той потърси правилната дума. Приветлива, да — точно така, приветлива. В поведението й се долавяше някаква лекота, каквато не беше виждал от медения им месец. Освен това тя вече не възразяваше срещу това, че чете вестника си по време на закуска и не й обръща внимание. Просто гледаше в нищото с многозначителна полуусмивка, изписана на лицето й. Единствено състоянието на дробовете й не се беше подобрило — продължаваше да кашля, когато той запалеше лулата си след хранене, но в крайна сметка човек не можеше да има всичко.

Една сутрин двамата закусваха заедно в приятна тишина, когато той се изсмя силно на нещо, което прочете.

— Този журналист. Много е забавен — обясни той. — Някои от тези неща, които е видял в Африка…

— Ще ми прочетеш ли малко?

— Ами добре. Най-вероятно знаеш за какво става дума. — Той намести страниците и вдигна вестника малко по-високо. — За французите, нали разбираш. При Теруда.

— Наистина ли?

— Името му е Уолис. Робърт Уолис.

Скрит зад вестника си, той така и не забеляза, че съпругата му се вцепени.

— Ще изнася реч утре пред Кралското географско дружество. Така или иначе, ще бъда в района, може би трябва да намина. — Той остави вестника, за да вземе лулата си. — Добре ли си, скъпа? Струваш ми се пребледняла.

— Малко ми е лошо. А и стаята е доста задимена.

Той погледна към лулата си.

— Искаш ли да изчакам няколко минути преди да запаля?

— Ще ти бъда благодарна.

— От друга страна, просто можеш да се преместиш в гостната.

— Да, скъпи — съгласи се тя, изправяйки се на крака. — Предполагам, че ако поседя малко край прозореца, ще се почувствам по-добре.

— Само внимавай да не хванеш настинка.

— Ако хвана някоя, ще се постарая веднага да я пусна на свобода.

Той я погледна неразбиращо.

— Какво?

— Пошегувах се, Артър. И аз не знам защо. Май просто си мислех за някого другиго.

— Всемогъщи Боже — измърмори той и се върна към вестника си.