Антъни Капела
С дъх на кафе (67)

Шестдесет и седем

Изборите от 1900 година остават в историята като „Изборите каки“ заради множеството войници, завърнали се от южноафриканската война. Консервативното правителство организира победен парад след победен парад. Понякога е трудно да разграничиш предизборните кампании от празнуването на победата.

По време на политическите дебати консерваторите имат прост отговор на всяка забележка, направена от либерал: питат го подкрепя ли войната. Въпреки че някои либерали наистина го правят, тази тема ги разединява до такава степен, че е съвсем лесно да бъдат представени като партия на изгубените каузи, бореща се за интересите на малцинствата. В пълен контраст с това, консерваторите искат просперитет за родината и силна външна политика.

Печелят със страхотна преднина. Впоследствие Пинкър с гняв научава, че Уилям Хауъл, собственикът на кафето „Хауълс“, е получил рицарско звание; привидно заради своята благотворителност, но в действителност — всички знаят това — въпросната благотворителност се изразява главно във финансово подпомагане на Консервативната партия.

Някои либерали се оплакват, че отстояването на радикални каузи, като например гласоподавателните права за жените, ги задържа далеч от властта. Това, от което партията има нужда, настояват те, е програма, насочена към избирателите, а не към тези, които на практика не могат да ги подкрепят дори с един глас. Здравно осигуряване, пенсии, помощи за безработните — това е начинът да привлекат на своя страна работещите мъже и дори нещо повече — да си осигурят подкрепата на новите работнически партии.

В Лондон Националното сдружение за гласоподавателните права на жените удвоява усилията си, за да спечели влияние. Емили работи толкова усилено за Сдружението, колкото никога досега не го е правила за избирателната колегия на Артър. Сега вече изглежда слаба — наистина е отслабнала ужасно, но очите й светят, пък и Артър видимо си пада по новата й външност.

Пинкър разбира, че е сбъркал, като се е доверил на политици. Това, от което бизнесът има нужда, са правилни търговски ходове, а не хора в Парламента. Продажбите на „Касъл“ са по-добри отвсякога и касата му е препълнена. Истина е, че Хауъл е изкопирал стратегията му и е пуснал на пазара свое собствено пакетирано кафе, наречено „Най-доброто от плантациите на Хауъл“, но Пинкър уверено води с едни гърди. Той пуска на пазара нови пакети — от половин фунт, от четвърт фунт и дори съвсем нов вид опаковка — смляно кафе във вакуумирана консерва, което може да издържи със седмици. Рекламистите в лондонския офис на Джей Уолтър Томпсън го наричат „вечното кафе“. Те бълват дузина нови реклами седмично, всяка от които носи посланието, че кафето „Касъл“ е неизменна част от всеки щастлив брак („Като му приготвите една специална чаша от «Касъл»… вие изграждате дом“.) Скоро Пинкър ще бъде в достатъчно добра позиция, за да се изправи срещу картела.

Прекарва дълги часове в офиса си, прави схеми и планове, размишлява.