Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Various Flavours of Coffee, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Александър Бакалов, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2018)
- Корекция и форматиране
- Epsilon(2020)
Издание:
Автор: Антъни Капела
Заглавие: С дъх на кафе
Преводач: Александър Димитров Бакалов
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Кръгозор“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: Вулкан; БУЛВЕСТ — София АД
Редактор: Евгения Мирева
Технически редактор: Ангел Йорданов
Коректор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-771-198-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11245
История
- —Добавяне
Шестдесет и четири
„Напомнящ за лекарство“ — вторичен вкус на кафето, свързан с категорията „тръпчив“.
Кику отиде да потърси Тахамон.
— Хрумна ми нещо — каза тя неуверено. — Просто едно предложение, но исках да чуя твоето мнение по въпроса, преди да се обърна директно към човека, за когото става въпрос.
Той я погледна. Познаваше я достатъчно добре, за да е наясно, че става въпрос за нещо повече от просто предложение.
— Ами казвай — произнесе с равен тон.
— Мисля, че господарят Уолис трябва да получи Алайа за своя слугиня.
Тахамон кимаше, докато се опитваше да осмисли думите й.
— И защо Алайа?
Тя го погледна хитро.
— Защото е най-красивото момиче тук.
Тахамон обмисли отново.
— Искаш тя да споделя постелята му?
Кику поклати глава.
— Смятам, че господарят Уолис е прекалено болен за подобни занимания. Но смятам, че едно красиво лице край него ще му се отрази добре.
— А хубавичките й гърди? — заяде се Тахамон.
Кику се изчерви:
— Е, предполагам, че и те няма да навредят.
Тахамон се загледа в далечината. Той продължаваше да мисли над думите й — дори според стандартите на Кику това си беше идея, от която направо му се завиваше свят — но междувременно просто му беше приятно да наблюдава джунглата под тях и зеленината на далечните хълмове.
— Ако Алайа стане слугиня на белия мъж — каза той най-накрая, — тя няма да ми бъде подръка, когато я пожелая.
— В такъв случай си истински късметлия, че си имаш и друга жена.
— А, да. Значи копието на Байанна вече няма да бъде пред колибата ти?
— Копието на Байанна — каза тя замислено — не лети толкова точно или толкова далеч, колкото му се иска да вярва.
Тахамон се засмя. След това и двамата помълчаха известно време. Той пръв наруши тишината:
— Толкова ли сме наивни, ние, мъжете, че едно красиво лице е достатъчно, за да разруши проклятието, което тегне над някого от нас?
Тя вирна глава.
— Искаш да кажеш, че планът ми е прекалено очевиден?
— Разбира се, че не — отвърна бързо Тахамон. — Просто е наивен, което е съвсем различно нещо.
— Хмм — смекчи тя тона си. — Е, да, мъжете са наивни. Но същото важи и за жените, ако трябва да бъда откровена.
— Защо? Какво искат жените?
— Те искат… — Тя замълча за момент. — Искат никога да не ги питат какво искат.
— Ооо, спести ми гатанките си, стара жено — изсумтя той.
Тя го блъсна силно по рамото и той падна на задните си части.
— По-леко с думичката „стара“ — засмя се тя. — Не съм чак толкова стара и ако започнеш да идваш в колибата ми отново…
— Да?
Тя разтърси глава.
— Нищо. Нека просто кажем, че гората ми е обещала нещо.
— О — промълви.
Тя видя, че той е разбрал, видя също и че няма да развали всичко, като го изкаже с думи. Осъзна, че това беше едно от нещата, заради които го обичаше: той обикновено знаеше кога да не казва нищо.
Сега идваше ред и на втората част от плана й. Изчака за нея около месец, за да е сигурна, че първата част работи. Най-накрая реши, че нещата се получават. Засега Алайа беше предоволна от себе си, защото й бе поверена такава важна задача като грижата за толкова бележита личност, каквато беше господарят Уолис. Господарят Уолис от своя страна, въпреки че продължаваше предимно да мълчи, започна да се храни отново и да работи — ходеше всеки ден до гората, за да събира кафе. А Тахамон прекарваше повечето си нощи с Кику, въпреки че двамата невинаги правеха любов — макар да беше достатъчно млада, за да има дете, тя със сигурност беше прекалено стара за подобни маратони — понякога просто разговаряха, чудеха се какво ще стане оттук нататък, споделяха си клюките от селото или просто спяха прегърнати в познатата поза на перфектно пасващите си едно с друго тела. И въпреки че беше рано, за да разбере дали ще бъде дарена с още едно дете, и със сигурност прекалено рано, за да знае дали този път то ще остане с тях, или ще бъде отзовано, шепотите на гората бяха насърчителни.