Антъни Капела
С дъх на кафе (48)

Четиридесет и осем

Отсечените дървета скоро бяха подготвени за изгаряне. Свежият утринен вятър разнасяше из долината дима от редицата малки огньове, които бяхме запалили в началото на повалената гора. За по-малко от час те бяха обединени в огромна, ревяща вълна от огън, почти невидима под яркото африканско слънце. Димът обаче се виждаше много добре — плътен и разпрострял смрадливата си черна пелена над долините под нас. Гледката видимо вся смут както сред животните от джунглата, така и сред нашите работници, които започнаха да издават пронизителни писъци. Хектор сподели, че никога не е очаквал диваците да са толкова суеверни или пък толкова недисциплинирани — което, както предположи, явно си беше съвсем логичен резултат от факта, че ние бяхме първите хора, които ги караха да свършат нещо полезно.

Когато изчистихме хълма, пепелта беше заровена в пръстта, за да се повиши плодовитостта на почвата. Бяха изкопани дупки, които да приютят бъдещите корени с кафе. Направихме разсадник край колибата си и засадихме семената там. Въпреки че бяхме организирали работниците си в групи — Червената бригада, Зелената бригада, Синята и така нататък — въпросните групи имаха навика да се увеличават или да намаляват в зависимост от задачата, която им бе наредено да свършат. Непопулярни занимания, като например плевенето, водеха до почти пълното стопяване на съответната бригада до края на деня, докато по-интересното — строителството, да речем, предизвикваше нарастването на броя туземци, които се занимаваха с него. Хектор разреши този проблем, като организира два допълнителни екипа, съставени само от жени, които видимо не бяха толкова склонни да изоставят работата си, дори да им възложехме нещо скучно.

Занимавах се с всичко това сякаш насън. Мислех единствено за това как мога да избягам, как да се върна в Харар при Фикре, когато Бей го нямаше. Бях решил да се оправдая с това, че трябва да купя още кафе за Пинкър.

За щастие дивите животни ми спестиха необходимостта да лъжа, разравяйки разсадника ни, което доведе до необходимостта да се набавят нови семена. След като Хектор очевидно бе по-способният от нас, що се отнася до подготвяне на почвата за повторно засяване, екскурзията се падна на мен.