Антъни Капела
С дъх на кафе (47)

Четиридесет и седем

Всичко се променя. Откакто Емили се помни, фирмата на Пинкър винаги се е развивала, но случващото се сега е различен тип израстване, трансформация, засягаща не толкова мащабите на работата, а начините, по които тя се извършва. Емили е силно подразнена от факта, че обидните реклами на Кернс наистина доведоха до страхотен успех. Не е сигурна дали това не се случи благодарение на посланията, просто защото Пинкър бе привлякъл внимание към себе си с тази толкова амбициозна кампания, но от един месец насам опаковките с кафе „Касъл“ са най-добре продаваните в бакалиите. Това развитие на нещата съвпада със сериозно разрастване на този пазарен сектор — с хора като Томас Липтън и Джон Джеймс Сейнсбъри, които отварят огромни нови универсални магазини толкова устремно, колкото и Пинкър разширява бизнеса си. И новите маркетингови стратегии удовлетворяват всички страни — Сейнсбъри може да поръча „Касъл“, уверен, че ще получи абсолютно идентичен продукт във всеки един от магазините си, а Пинкър знае, че търсенето, предизвикано от рекламите му, може да бъде задоволено единствено чрез достатъчен пласмент. Липтън почти му е станал партньор в бизнеса: когато предлага да продава опаковки от предварително смляно кафе „Касъл“, наред със собствената си иновация — чай в малки, хартиени пакетчета — Пинкър се съгласява с готовност.

— Но смляното кафе няма да бъде достатъчно трайно, а и вкусът му няма да бъде толкова добър — отбелязва очевидното Емили.

— Е, може би ще има дребна разлика, но в наши дни не всяка жена разполага с достатъчно свободно време, за да се занимава и с мелене на кафе. Толкова много жени работят, Емили, а ти не би искала една жена да бъде наказвана, задето работи, нали?

Разбира се, че е така, и тя спира с възраженията си — не че той така или иначе би им обърнал внимание, както подозира. Сега баща й си има цяла армия от съветници, сектретари и момчета за всичко, както и някаква чисто нова порода асистенти, наречени администратори. Езикът на бизнеса се променя, наред със самия бизнес: тя е забелязала, че той вече говори за складовете като за халета, а понякога нарича „Касъл“ продукта.

От счетоводните книги вижда, че не купуват повече качествено кафе отпреди: пазарното разрастване е захранено от непрестанно увеличаващи се количества по-евтина стока, примесена с малко арабика. Истината е, че и самият продукт е поевтинял — точно толкова, колкото да подбива цените на Хауъл — но тя подозира, че повечето от парите, които спестяват при закупуването на суровия материал, отиват, за да бъдат финансирани рекламите на господин Кернс и другите форми на маркетинг. Целта им е разширяване на бизнеса, не увеличаване на печалбата.

Един ден баща й я извежда навън, за да й покаже нещо забележително. Край бордюра са паркирани три моторни коли за разнасяне на стока, боядисани в цветовете на „Касъл“ — черно и златно. Двигателите им работят, разнасяйки над улицата вонлив пушек. На тях е нарисувана картинката, която се намира на всеки пакет с „Касъл“, а над нея е изписано „Кафе «Касъл» — изборът на разумната жена“.

— Думите са на Кернс, разбира се — казва той. — Докато тези коли се движат из Лондон, доставяйки стока, хората ще ги виждат и това ще ги кара да се замислят дали да не си купят „Касъл“.

— Предполагам, че сме извадили късмет, задето пак не е написал нещо за любовта — отвръща тя със сарказъм.

Единствената част от мъничката им империя, която не процъфтява реално, са заведенията. По някаква причина кафенетата не се радват на успеха, характерен за продажбите на „Касъл“ в магазините. Понякога Емили придружава баща си в обиколката му из тях в опит да отгатне къде се корени проблемът.

— Със сигурност не е в цялостната концепция — настоява Пинкър разтревожено, оглеждайки поредното пустеещо кафене. — Погледни „Лайън“ — те продават пакетирания си чай в магазините също като нас, но въпреки това чайните им са пълни.

— Може би проблемът е в местоположението. Чайните на „Лайън“ са разположени на оживени улици и жените могат да се спрат в тях за няколко минути по време на обиколките си из магазините. Докато нашите кафенета се намират все в спокойни жилищни райони.

— Това е така, защото всичките са бивши кръчми — въздъхва баща й. — Мисля, че подценихме потенциалните си клиенти, Емили. Ще трябва да затворим кафенетата, ако не печелим нищо от тях.

— Но аз мислех, че Заведенията на Пинкър са причината — основната причина за всичко — казва тя объркано. — Или идеята да подтикваш хората към трезвеност вече не е твоя основна цел?

Пинкър свива устни:

— Естествено, че трезвеността е нашата цел. Но може би начините да я наложим ще бъдат различни. Може би именно пакетираното кафе ще промени навиците на работническата класа.

— Докато съществуват кръчми и алкохол, ще съществуват и пияници — напомня му тя.

Той свива рамене.

— Може би е така, но бизнес, който не прави пари, не би могъл да бъде инструмент на промяната. Все още няма да предприемаме нищо — може би пазарните условия ще се променят.