Ане Холт
Какво избирате, госпожо Президент (68)

16

До края на 19 май 2005 оставаше само час. Лятната жега се задържа цял ден, а вечерта времето беше спокойно и тихо. Ингер Юхане отвори всички прозорци в хола. Преди това се изкъпа с Рагнхил. Детето заспа щастливо и капнало от умора, щом го сложи в познатото му легло. Самата тя споделяше изцяло радостта на дъщеря си. Завръщането у дома й подейства като пречистване. Когато прекрачи прага, й идеше да заплаче от облекчение. В полицейската служба за сигурност ги задържаха толкова дълго, че накрая Ингвар повика Петер Салхюс и заплаши да накъса на парчета цялата купчина подписани декларации за дискретност, ако незабавно не ги пуснат да се приберат.

— Не се очертава да имаме повече деца — обяви Ингвар.

Той вървеше разкрачен, обут в широка пижама, за всеки случай изрязана на слабините.

— През целия си живот не съм изпитвал толкова силна болка.

— Само опитай да родиш — усмихна се Ингер Юхане и потупа дивана до себе си. — Според лекаря ще се оправиш. Опитай се да седнеш тук.

— … се оказа конспирация в редиците на американците. По време на пресконференция на летището в Осло президент Бентли обяви…

Откакто се прибраха, телевизорът не спираше да работи.

— Това не е съвсем сигурно — изрази съмнение Ингер Юхане. — Откъде знаят, че са замесени само американци?

— Това е истината, предназначена за нас. Най-изгодната за момента. Много просто, точно тази истина ще понижи цените на петрола.

Ингвар изстена, когато предпазливо се намести с разкрачени крака.

— … след драматична престрелка на улица „Крюсе“ в Осло, където американският агент на ФБР Уорън Скифърд…

Кадрите показваха паспортна снимка. Той приличаше на престъпник, с упорито изражение на лицето и полузатворени очи.

— … беше застрелян от неизвестен норвежки служител на разузнаването. Източници от американското посолство в Норвегия посочват, че заговорът е бил замислен от много ограничен брой хора и всички те са заловени от властите.

— Най-впечатляващо е как са успели да съчинят тази история за толкова кратко време — отбеляза Ингер Юхане. — Особено това, дето госпожа Президента изобщо не била отвлечена, а самата тя инсценирала изчезването си, за да помогне да се осуети подготвен атентат. Да не би да имат картотека с подобни сценарии?

— Едва ли. През следващите дни ще станем свидетели на майсторско залъгване. Ако не разполагат с готови версии, то със сигурност имат експерти, които се занимават с това. Фалшифицират и набързо скалъпват някаква измислица. Накрая разполагат с история, приемлива за повечето хора. После се появяват теориите за конспирацията — храна за параноиците. Но тях никой не ги слуша. Така светът продължава да върви в грешната посока, а както е тръгнало, скоро няма да знаем кое е истина и кое — лъжа, а и на никого вече няма да му пука. Така е най-удобно за всички ни. Мамка му, как ме боли!

Той се сви на кълбо.

— … очаква се президент Бентли, която ще кацне на родна земя след няколко часа, да поднесе официално извиненията си пред Саудитска Арабия и Иран. От президентския щаб насрочиха обръщение към американския народ утре в…

— Изгаси го — помоли Ингвар и прегърна Ингер Юхане.

Целуна я по слепоочието.

— Чухме достатъчно. Всичко е само лъжа и измама. Не искам да слушам повече.

Тя взе дистанционното. Настана тишина. Сгуши се в него и внимателно го погали по косматата ръка. Седяха така дълго. Тя усещаше миризмата на Ингвар и щастието от идването на лятото.

— Ей — тихо промълви той; тя дремеше.

— Да.

— Искам да знам какво ти е сторил Уорън.

Тя мълчеше, но не се отдръпна, както правеше винаги при най-лекия намек за гнойната рана, разделяща ги от мига на първата им среща през един пролетен ден преди пет години. Не спря да диша, не се извърна. Ингвар не виждаше лицето й. Сега обаче тя не се затвори в черупката си и не стисна устни, както реагираше вината на този въпрос.

— Време е — прошепна той в ухото й. — Време е да ми кажеш, Ингер Юхане.

— Да — съгласи се тя. — Време е.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Бях само на двайсет и три и ни изпратиха във Вашингтон, за да…

Когато си легнаха, минаваше три.

Над върховете на дърветата на изток се промъкваше новият ден. Ингвар така и не разбра, че не е първият, научил болезнената тайна на Ингер Юхане.

„Няма никакво значение“, помисли си тя.

Първият беше госпожа Президента на Америка, която повече нямаше да види.