Ане Холт
Какво избирате, госпожо Президент (62)

10

Едва минаваше два, когато Хелън Бентли се върна в кухнята. Имаше изтерзан вид. Сутринта шест часа сън и дълъг душ направиха чудеса с нея, но сега по лицето й бе изписана болезнена бледност. Под помътнелите й очи се бяха издълбали сенки с формата на полумесеци. Тя се отпусна тежко на един стол и жадно пое чашата кафе, предложена й от Ингер Юхане.

— Нюйоркската борса отваря след час и половина — въздъхна тя и отпи. — Очертава се ужасен четвъртък. Вероятно най-лошият от трийсетте години насам.

— Открихте ли нещо? — предпазливо се осведоми Ингер Юхане.

— Поне добих обща представа. В крайна сметка нашите приятели от Саудитска Арабия очевидно не са били толкова добронамерени. Според упорити слухове те стоят зад атентата заедно с Иран. Никой от моята администрация не признава това да е вярно, разбира се.

Насили се да се усмихне. Устните й бяха почти толкова бледи, колкото и останалата част от лицето й.

— Следователно Уорън се е продал на арабите — тихо отбеляза Ингер Юхане.

Госпожа Президента кимна и закри очи с ръка. Остана така няколко секунди, а после внезапно вдигна глава и обясни:

— Не съм в състояние да проумея взаимовръзката между събитията, преди да вляза в страници на Белия дом с ограничен достъп. Там е нужно да използвам моите шифри. Все още ще останат неясноти, защото имам нужда от друго оборудване за повече информация, но трябва да разбера дали са били шута на Уорън. Непременно искам да науча какво знаят моите хора по случая и чак тогава ще оглася местонахождението си. Ако не са надушили неговото…

— В Норвегия той е в стихията си — рече Ингер Юхане. — Щях да знам, ако се бе случило нещо, тоест, ако са го арестували или нещо подобно. — Поколеба се за миг, погледна мобилния си телефон и добави: — Поне така си мисля, де.

— Не е задължително това да е определящо. Ако знаят за участието му, е възможно съвсем умишлено да го държат в неведение. Но ако нямат представа — тя си пое дъх, — би било опасно да се разхожда на свобода, когато обявя къде съм. Наложително е да вляза в страниците ми. Нямам избор.

— За секунди ще открият, че сте влизали там — предупреди я Ингер Юхане. — Ще видят IP-адреса и ще разберат къде се намира компютърът. Тогава ще настъпи апокалипсис.

— Да. А дали… Не. Всъщност не ми е нужно много време. Стигат ми няколко часа. Надявам се, де.

Вратата на хола се отвори и Хане Вилхелмсен влезе с количката.

— Дрямка тук, дрямка там — прозя се тя. — Почти успях да се наспя. Някакъв напредък? — погледна тя въпросително към Хелън Бентли.

— Може да се каже. Но възникна проблем. Налага ми се да използвам страници с ограничен достъп и ако използвам вашия компютър, веднага ще разкрия, че съм жива и, не на последно място, къде се намирам.

Хане подсмръкна и избърса носа си с пръст.

— Да, сериозен проблем. Как ще постъпим?

— Аз имам компютър — обяви изненадващо Ингер Юхане и вдигна показалец. — Ще бъде ли от полза?

— Вашият компютър?

— Имаш компютър тук?

Другите две жени я погледнаха недоверчиво.

— Оставих го в колата — припряно обясни Ингер Юхане. — Регистриран е на името на Университета в Осло. И той, разбира се, ще покаже IP-адрес, но ще им отнеме повече време да… Първо ще им се наложи да се свържат с университета, а после да проучат на кого е даден за временно ползване. Накрая ще трябва да открият къде се намирам. Всъщност само Ингвар знае — тя погледна гузно към мобилния си телефон и прибави по-приглушено: — В действителност и той не е съвсем наясно.

— Според мен идеята е добра — прецени госпожа Президента. — Необходими са ми не повече от няколко часа. Толкова време можем да си откупим, като използваме чужд компютър.

Само Хане все още се съмняваше в успеха на начинанието.

— Аз не разбирам много-много какви са тези IР-адреси — намеси се тя. — Но сигурни ли сте, че това наистина ще проработи? Ами ако проследят самата линия?

Ингер Юхане и Хелън Бентли се спогледаха.

— Не съм сигурна — призна госпожа Президента. — Но просто съм принудена да поема този риск. Ще ми донесеш ли компютъра?

— Разбира се — кимна Ингер Юхане и се изправи. — Тук съм след пет минути.

Външната врата се хлопна зад нея, а Хелън Бентли се приближи до инвалидната количка на Хане. Настани се на съседния стол. Затрудняваше се да намери точните думи. Хане я погледна равнодушно, сякаш разполагаше с цялото време на света.

— Хана, имате ли… Нали сте пенсионирана полицайка. Държите ли оръжие вкъщи?

Хане се отдалечи от масата.

— Оръжие ли? За какво ви е…

— Шшт — предупреди я Хелън Бентли и в гласа й се прокрадна неочаквана авторитарна нотка, от която Хане се вцепени. — Моля ви. Предпочитам Ингер да не разбира. На мен не би ми се понравила мисълта в апартамента, където е едногодишното ми дете, да има заредено оръжие. Едва ли ще се наложи да го използвам, разбира се. Но да не забравяме…

— Знаете ли защо съм в такова положение? Хрумвало ли ви е изобщо? Прикована съм към тази проклета количка, защото ме простреляха. Куршум прониза гръбнака ми. Мнението ми за оръжията не е никак ласкаво.

— Хана! Хана! Чуй ме!

Хане присви устни и впи очи в Хелън Бентли.

— Аз съм един от най-строго охраняваните хора на планетата — тихо обясни госпожа Президента, сякаш се боеше да не се върне Ингер Юхане. — Непрекъснато съм обградена от тежковъоръжени гардове. Това не е никак случайно, Хана. Просто е необходимо да бъде така. Щом узнаят къде се намирам, ще бъда напълно беззащитна. Докато пристигнат точните хора и ме отведат оттук, за да ми осигурят охрана, трябва да бъда в състояние да се защитавам. Ще ме разберете, ако се замислите.

Хане първа отмести очи.

— Имам оръжие — най-сетне призна тя. — И муниции. Така и не махнах тежките железни шкафове и… Добър стрелец ли сте?

Госпожа Президента се усмихна накриво.

— Учителите ми биха възразили срещу подобно твърдение, но знам как да си служа с огнестрелно оръжие. Та аз съм главнокомандващият, забравихте ли?

Хане все още се взираше в масата с безучастно изражение.

— Още нещо — сети се Хелън Бентли и докосна Хане. — Струва ми се най-подходящо всички да се махнете оттук, да напуснете апартамента в случай че се стигне до инциденти.

Хане вдигна глава и се вторачи в нея, сякаш не вярваше на ушите си. После се разсмя с цяло гърло. Отметна назад глава и започна да се кикоти.

— Успех — едва промълви тя. — Мен не можете да ме мръднете оттук. А що се отнася до Мари, тя не се отдалечава на повече от трийсет метра от жилището. Никога, при никакви обстоятелства, няма да успеете да я накарате да излезе оттук. Рядко се случва да я придумам да слезе до мазето, но вие няма да съумеете да я убедите. А…

— Ето ме и мен — задъхано обяви Ингер Юхане. — Навън впрочем е истинско лято!

Остави преносимия компютър върху кухненската маса. С обиграни движения свърза мишката, извади подложка за нея, включи лаптопа към електрическата мрежа и го пусна.

— Готово — доволно рече тя и въведе паролата си. — На ваше разположение е, госпожо Президент. Този компютър няма да го проследят толкова бързо!

Ингер Юхане, силно въодушевена, не забеляза угрижената физиономия на Хане, която обърна количката си с гръб към масата и бавно излезе от стаята. Гумените колелца лекичко скърцаха по паркета. Звукът изчезна чак след като чуха хлопването на някаква врата в дъното на необятния апартамент.