Ане Холт
Какво избирате, госпожо Президент (49)

29

— Врата. Намерили са врата.

Уорън Скифърд закри очи с ръка. Косата му беше влажна, сякаш току-що измита. Беше сменил костюма с дънки и широк, тъмносин пуловер с надпис ЙЕЙЛ на гърдите. Ботите му изглеждаха като направени от истинска змийска кожа. Това облекло го състаряваше повече от костюма. Наченките на отпусната кожа по врата му личаха по-ясно в свободния колежански пуловер. Слънчевият загар вече не му придаваше вид на здрав, атлетичен мъж. Точно обратното; неестествено тъмната за сезона кожа само подчертаваше колко измъчен изглежда той в младежките дрехи. Кръстосал крак върху крак, нервно люлееше върха на едната си обувка. Иначе създаваше впечатлението, че всеки момент ще заспи. Седеше полуизлегнат на стола с подпрян на ръкохватката лакът.

— Врата, която доказано е проверена от Сикрет Сървис — уточни Ингвар Стубьо. — И по-конкретно от Джефри Хънтър. Кога забелязахте отсъствието му?

Уорън Скифърд бавно се надигна на стола. Едва сега Ингвар видя колко зле се е порязал. Кръвта се бе просмукала през лейкопласта до лявото му ухо. Ароматът на тоалетна вода бе леко натрапчив.

— Взе си болничен лист — най-сетне отвърна американецът.

— Кога?

— Сутринта на шестнайсети май.

— Значи е бил тук, преди госпожа Президента да пристигне в Норвегия?

— Да. Той отговаряше за безопасността на хотела. Пристигна тук на тринайсети.

Началникът на полицията Бастесен разбъркваше кафето си и наблюдаваше с интерес настъпилия в чашата си водовъртеж.

— А аз ги мислех за напълно неподкупни — промърмори той на норвежки. — Няма нищо чудно, че сме стигнали до кривата круша.

— Pardon me^[1] — видимо раздразнен се намеси Уорън Скифърд.

— Значи си е взел болничен лист — побърза да повтори Ингвар. — Сигурно става дума за сериозно заболяване? Вероятно се случва изключително рядко отговорният за безопасността на хотела, където отсяда госпожа Президента, да излезе в отпуск по болест дванайсет часа преди пристигането на обекта. Бих предположил…

— Сикрет Сървис разполагат с достатъчно кадри — прекъсна го Уорън. — А и всичко вървеше по план. Хотелът бе претърсен, програмата — изготвена, части от района — отцепени, системата — задействана. Сикрет Сървис никога не претупват нещата. Винаги имат резервен вариант, колкото и невероятно да звучи.

— Е, тук са претупали нещата, няма какво да си кривим душата — възрази Ингвар. — След като един от специалните им агенти е участвал в отвличането на американския президент.

В стаята настана тишина. Началникът на службата за сигурност Петер Салхюс отви капачката на бутилка с кока-кола. Тере Бастесен най-сетне бе оставил чашата с кафе настрана.

— Гледаме много сериозно на случая — отбеляза той и се помъчи да улови погледа на американеца. — Сигурно доста по-рано сте разбрали, че в отвличането е замесен ваш човек. Защо тогава…

— Не — рязко възрази Уорън. — Не бяхме…

Спря се по средата на изречението. Отново закри очи с ръка, сякаш съвсем умишлено ги криеше.

— Сикрет Сървис разбраха за изчезването на Джефри Хънтър едва вчера следобед — призна той след толкова дълга пауза, че през това време секретарката успя да донесе още топла пица и каса минерална вода. — Имаха си други грижи. И, да, заболяването на Хънтър беше сериозно. Пролапс. Това е изсипване на вътрешен орган, затова не можеше да се движи. Сутринта на шестнайсети май се опитаха да го натъпчат с лекарства, но той нямаше сили за нищо друго, освен да лежи в леглото и да дреме.

— Или така поне ви е казал.

Уорън погледна Ингвар и леко кимна.

— Така ни каза, да.

— Прегледа ли го лекар?

— Не. Кадрите ни са много компетентни по медицински въпроси. Пролапсът си е пролапс и няма какво толкова да се направи, освен болния да почива или евентуално да го оперират. Но за хирургическа намеса можеше да се мисли чак след края на посещението на госпожа Президента.

— Една рентгенова снимка веднага би го разобличила.

Уорън не си направи труда да отговори, а се наведе към пицата, сбърчи едва забележимо нос и демонстративно не си взе.

— А що се отнася до нас, във ФБР — продължи той и се пресегна за бутилка минерална вода, — ние не знаехме нищо, преди да ми покажете видеозаписа вчера следобед. После, разбира се, започнахме разследване. Сверихме ги с версията на Сикрет Сървис…

Уорън се изправи и се приближи до прозореца. Намираха се в кабинета на началника на полицията на седмия етаж на Главното полицейско управление и пред Уорън се разкриваше великолепна гледка към сивата майска нощ. Светлините от медийното село на поляната ставаха все повече и повече. Най-тъмната част от денонощието настъпваше само след час, но поляната беше окъпана в изкуствена светлина. Дърветата по алеята към затвора изграждаха стена срещу мрака от другата страна на парка.

Той отпи глътка вода, но не каза нищо.

— Дали не са го подкупили с пари? — попита тихо Петер Салхюс. — За семейството му?

— Де да беше така — отвърна Уорън на собственото си отражение в прозореца. — Заплашили са детето му. Сега в жилищен квартал между Балтимор и Вашингтон една вдовица, отчаяна до смърт, осъзнава колко ужасно са постъпили двамата с мъжа й. Имат три деца. Най-малкото е аутист. Предвид обстоятелствата, детето се справя добре. Осигуряват му специално обучение, а то излиза скъпо и Джефри Хънтър вероятно е бил принуден да си свали и ризата от гърба, за да го плаща. Но не е взел подкуп. Няма такива доказателства. Момчето обаче е било тихомълком отвличано два пъти през последните два месеца. Връщали го преди да го обявят за издирване, но изчаквали родителите да изпаднат в паника. Посланието било еднозначно: в Осло направи каквото те молим, иначе няма да видиш повече детето си.

Искрено шокиран. Петер Салхюс попита:

— Но защо опитен агент на Сикрет Сървис позволява да го изнудват по подобен начин? Защо не се е погрижил семейството му да получи специална защита? Кой би бил в състояние да се опълчи на заплаха от такъв вид, ако не агент на тайните служби?

Уорън все още стоеше с гръб към останалите. Подхвана с равен глас, сякаш не можеше да понесе подобна трагедия:

— Първия път отвлекли момчето от училище. По принцип това е невъзможно. Както държавните, така и частните училища са побъркани на тема сигурност на децата. Но явно някой е успял да го вземе оттам. После, съблюдавайки пълна секретност, изпратили момчето при съученичка на майка му. Наели му частен учител и никой, дори другите две деца в семейството, не знаел къде се намира то. Но един следобед изчезнало и оттам. Било в неизвестност четири часа и нито съученичката на майка му, нито който и да било друг не можел да обясни как се е случило подобно нещо. Посланието на похитителите обаче било кристално ясно. — Уорън се обърна с кратък, сух смях към присъстващите и се върна на стола. — Така или иначе, щяха да намерят момчето. Джефри Хънтър не е виждал изход от ситуацията. Но не е могъл да понесе срама от извършеното предателство, разбира се. Ясно е осъзнавал, че рано или късно ще разберем за участието му в похищението. В даден момент някой ще се досети и ще провери записа от охранителните камери на времето след отвличането.

— И е бродил по улиците на Осло, докато се е стъмнило. Качил се е на автобус към гората — обобщи Бастесен. — Там е повървял, скрил се е в яма и се е самоубил със служебния си пистолет. Бедничкият, едва ли му е било лесно. Качвал се е към бившия военен лагер „Скар“ със съзнанието, че му остават броени минути и никога повече няма да…

Ингвар усети как леко се изчервява от недодяланата възпоминателна реч на началника на полицията и побърза да го прекъсне:

— Възможно ли е в самоубийството на Джефри Хънтър да се крие отговорът на въпроса защо от похитителите няма ни вест, ни кост? Нали на бележката в апартамента обещават да се свържат с нас.

— Съмнявам се — отвърна Уорън. — Джефри Хънтър е бил само маша в ръцете им. Няма абсолютно никакви индикации да е бил замесен по друг начин, освен като човека, извел госпожа Президента от хотела.

— Тук не съм съвсем съгласен — възрази Ингвар. — По всичко личи, че някой от екипа на госпожа Президента е издал с какви дрехи ще бъде облечена тя.

— Какво имаш предвид? Какво общо имат дрехите?

— Двата автомобила, които обикалят Норвегия — Ингвар вдигна два пръста и млъкна. — Впрочем, открихме шофьора на втората кола. И от него не изкопчихме кой знае колко. Същата отрепка като Герхард Скрьодер и същият подход. Получил е същата умопомрачителна сума.

— А дрехите — припомни му Уорън. — Какво искаше да кажеш за тях?

— Червено сако, син елегантен панталон. Бяла копринена блуза. Цветовете на знамената на САЩ и Норвегия. Който стои зад отвличането, сигурно е знаел какво ще облече госпожа Президента. Жените-двойници в двата автомобила носеха същите дрехи. Не съвсем еднакви, но приликата беше достатъчна, за да ни отвлекат вниманието. Пропиляхме ценно време и ресурси в гонитбата на призраци. — Ингвар си пое дъх, поколеба се и продължи: — За мен се подразбира от само себе си, че госпожа Президента пътува с фризьор и помощница при преобличането. Как смятате вие?

Уорън Скифърд очевидно имаше проблеми. Безизразното му лице на играч на покер се преобрази и придоби отчаяно, изморено изражение. Устата му изглеждаше по-тясна и Ингвар забеляза как мускулите на лицето му се напрегнаха.

— Всъщност съм много впечатлен от непрестанните ти усилия да ни подценяваш — полугласно призна Ингвар. — Не ти ли мина през ума колко отдавна разсъждаваме над този проблем и как у нас отрано се породи опасението, че става дума за дело на вътрешен човек? Като се правиш на Мистър Сикрет, само подклаждаш съмненията ни, не разбираш ли?

— Информацията за дрехите на госпожа Президента е въведена в компютърна система — тихо съобщи Уорън.

— Всеки ли има достъп до нея?

— Не. Секретарката й следи тези неща. Двамата с Джефри Хънтър са в много добри отношения. Те са… чисто и просто бяха приятели. В началото на май, по време на неофициален обяд в Белия дом, разговаряха за този… национален празник в страната ви. Ние, разбира се, разпитахме секретарката и тя посмъртно не успя да се сети кой е подел темата. Но все пак стана ясно, че госпожа Президента е купила много нови дрехи по повод посещението си в Норвегия. Освен всичко друго, и сако за празника, издържано в същия червен нюанс като норвежкото знаме. Някой я осведомил колко сте… чувствителни на тази тема. — По лицето му пробяга усмивка, но никой от присъстващите не оцени шегата му.

— И сте сто процента сигурни, че не са замесени още от вашите хора? Че Джефри Хънтър е действал сам?

— По-сигурни няма как да бъдем — кимна Уорън Скифърд. — Но с цялото си уважение към вас си позволявам да обърна внимание: срещата ни придоби обрат, който никак не ми се нрави. Не съм дошъл тук да ме изпитвате като ученик. Дойдох, за да ви дам необходимата информация за президент Бентли и, естествено, да разбера докъде сте стигнали с разследването.

В гласа му се долови иронична нотка, когато изправи гръб. Тере Бастесен се изкашля и остави неизменната си чаша на масата. Ингвар го изпревари.

— Изобщо не се опитвай — тросна се той. Гласът му беше любезен, но очите му така се свиха, че Уорън примига. — Ние ви предоставяме цялата информация. Осведомяваме ви за хода на разследването веднага щом успеем да се свържем с теб. А това, впрочем, често се оказва трудно начинание. Две хиляди норвежки полицейски служители — той се стъписа, сякаш едва сега разбираше колко много хора са това — работят по този случай, без да броим министерствата, службите, до известна степен и военните…

— В момента общо шейсет и две хиляди американци — прекъсна го Уорън, без да повишава глас, — се опитват да разберат кой е отвлякъл госпожа Президента. Освен това…

— Не говорим за състезание!

Всички погледи се насочиха към Петер Салхюс. Сега той се бе изправил. Ингвар и Уорън се спогледаха като две момчета, препиращи се в училищния двор и хванати натясно от директора.

— Никой не се съмнява, че случаят е приоритетен и за двете държави — строго припомни Салхюс с още по-нисък и плътен глас от обикновено. — И че вие, американците, със сигурност търсите някаква мащабна конспирация в международен аспект. През последните денонощия ЦРУ, ФБР и Агенцията за национална сигурност възприеха доста по-различен… маниер, ако мога да се изразя така, по отношение обмена на информация и разузнаването. Меко казано, го намирам за контрапродуктивен, но въпреки това не ни е трудно да се досетим в каква посока работите. Разузнавателните служби в Европа са в течение на събитията. И ние си имаме източници, както вероятно знаете, и е въпрос на време американските журналисти да надушат с какви методи си служите.

Уорън го гледаше, без да мига.

— Това си е ваш проблем — вдигна рамене Салхюс. — Доколкото мога да разтълкувам постъпилите при нас данни и онова, което не сте успели да скриете от обществеността — той се наведе и извади документ от чанта на пода до стола си, — става въпрос за силно ограничаване на авиотранспорта — прочете той. — Преустановявате въздушните връзки с определени държави, повечето мюсюлмански. Предприети са всеобхватни съкращения на персонала в обществения сектор. Затварят се училищата за неопределено време. — Размаха листа и го прибра в чантата. — Мога да продължа да изброявам още дълго. Изводът от всичко това е очевиден. Очаквате още нападения. Много по-мащабни атаки от кражбата на американския президент.

Уорън Скифърд отвори уста и вдигна длани.

— Спести си възраженията — скастри го началникът на службата за сигурност; басовият му глас трепереше от затаен гняв. — Тук съм съгласен със Стубьо: не ни подценявайте. — Огромният му показалец се намираше само на сантиметри от носа на американеца. — Не забравяй нито за миг…

Уорън свъси вежди и отметна назад глава. Салхюс се приближи. Пръстът му трепереше.

— … че именно ние, от норвежката полиция, имаме шанса да разнищим този случай. Този конкретен случай. На нас, само на нас, се удава възможността да обясним как определено действие, каквото е отвличането на американския президент от хотелската й стая в Осло… как изобщо е могло да се случи подобно нещо. Ясно? — Уорън седеше напълно спокойно на стола си. — А после се мъчете, колкото си искате, да разположите това действие в по-широк контекст. Ясно?!?

Мъжът кимна едва забележимо. Салхюс дишаше тежко. Прибра ръката си и продължи:

— Направо невероятно е как не просто отказвате да ни помогнете, но и на всичкото отгоре саботирате разследването, като премълчавате сведения от първостепенно значение — например че агент на Сикрет Сървис е изчезнал при мистериозни обстоятелства. — Той стоеше на пода непосредствено пред американеца. — Ако възрастна жена не се бе доближила случайно до яма в Нурмарка и не беше припаднала няколко метра по-нататък, още щяхме да тънем в неведение къде да намерим мъжа в костюма. Изобщо нямаше да имаме представа — Петер Салхюс се изкашля и направи пауза, като че ли искаше да пообуздае гнева си. — Със съдействието на началник Бастесен, на нашия министър на правосъдието и на министъра на външните работи съм изпратил официално оплакване до твоето правителство — продължи Петер Салхюс, без да сяда. — ФБР и Сикрет Сървис получиха копие от жалбата.

— Боя се — глухо отвърна Уорън, — че моето правителство, ФБР и Сикрет Сървис имат много по-сериозни грижи от подобна жалба. Но, както желаете… Be my guest^[2] Не мога да ви забраня да водите кореспонденция с други хора, щом имате време за това.

Рязко се изправи и взе камуфлажното спортно яке, провесено на ръкохватката.

— В общи линии приключих с вас — добави с усмивка той. — Получих си своето. А и вие не останахте с празни ръце. С други думи, доста ползотворна среща.

Другите трима мъже останаха толкова слисани от неочакваното му тръгване, че не успяха да реагират. Наложи се Уорън Скифърд да докосне ръката на Петер Салхюс, за да му напомни да се отмести.

— Впрочем — американецът се обърна, когато стигна до вратата; другите още не бяха се сетили за някоя смислена забележка, — грешите, що се отнася до това кой е в състояние да разреши случая. Този конкретен случай. Сякаш отвличането може да се разглежда отделно от мотиви, планиране, последици и контекст. — Устните му се разтеглиха в усмивка, но изразът в очите му не беше никак дружелюбен. — Онзи, който открие госпожа Президента, ще успее да разгадае случая. Целия случай. За жалост все повече се съмнявам, че това ще бъдете вие. А това е грижа — той впери поглед в Салхюс — на моето правителство, ФБР и Сикрет Сървис. Все пак ви пожелавам успех. Лека нощ.

Вратата зад гърба му се хлопна доста силно.