Ане Холт
Какво избирате, госпожо Президент (40)

20

— Имам доста други грижи — сподели Ингвар и премести телефона в другата си ръка, докато се наместваше на задната седалка в служебния автомобил на полицейския участък Осло. — На работа съм от седем и половина сутринта и вече трябва да се прибирам.

— Ти си най-добрият — похвали го гласът отсреща. — Ти си върхът, Ингвар, а това е небивал пробив.

— Не.

Ингвар Стубьо спокойно закри долната част на телефона с ръка и прошепна на шофьора:

— Улица „Хауге“ 4, ако обичате.

— Ало — обади се гласът отсреща.

— Тук съм. Отивам си вкъщи. Възложихте ми задачата да бъда свръзка и аз се старая най-съвестно да я изпълнявам. Напълно… непрофесионално е внезапно да ме въвлечете в…

— Напротив, напълно професионално е — възрази началникът на полицията Бастесен. — Този случай изисква по всяко време да се възползваме от качествата на най-добрите си кадри, без оглед на списъци с дежурства, ранг и извънредно отработени часове.

— Но…

— Решението е съгласувано с преките ти началници. Смятай го за заповед. Идвай.

Ингвар затвори очи и бавно издиша. Отново ги отвори, когато шофьорът наби спирачки на колелото до търговския център „Осло Сити“. Младеж в разбрицан „Голф“ се мушна пред тях с твърде висока скорост.

— Промяна в плана — тъжно обяви Ингвар. — Закарайте ме до Главното полицейско управление. Според някои хора днешният ден не е бил достатъчно дълъг.

В купето се чу шумно къркорене. Ингвар потупа корема си и се усмихна извинително на шофьора.

— И спрете на някоя бензиностанция — прибави той. — Трябва да глътна два-три кренвирша.