Ане Холт
Какво избирате, госпожо Президент (3)

3

— Велик момент — отбеляза Ингер Юхане Вик и сплете ръце, сякаш сметна за необходимо да се помоли за новия президент на Америка.

Жената в инвалидната количка се усмихна, но не каза нищо.

— Как ще отречеш, че светът не бележи напредък — продължи Ингер Юхане. — След трийсет и четирима мъже на поста… следва жена президент!

— … the office of President of the United States…

— Съгласи се, че тези събития си велики — настоя Ингер Юхане и отново прикова поглед в екрана. — Искам да кажа: всъщност си мислех, че по-скоро ще изберат афроамериканец, отколкото да приемат жена.

— Следващия път ще стане Кондолиза Райс — отвърна събеседницата й. — С един куршум — два заека. — Това не може да се нарече прогрес. Бял, жълт, черен или червен, мъж или жена; постът на американския президент е мъжка работа, независимо от пигментацията на кожата и половите органи. Бентли стигна дотук не заради женствената си природа — бавно, почти незаинтересувано произнесе тя. — А Райс — определено не заради тъмната си кожа. След четири години те ще рухнат. Няма да е нито особено положително за малцинствата, нито особено женствено.

— Тежки думи…

— Впечатляващото у тези дами не е тяхната женственост или родството им с робите. Те, разбира се, се възползват максимално от тези си качества, но най-впечатляващото всъщност е… — тя се намръщи и се помъчи да се надигне в стола.

— Всичко наред ли е? — попита Ингер Юхане.

— Да. Впечатляващото е…

Тя се повдигна на педя от ръкохватките на стола и успя да извие тялото си малко по-близо до облегалката. После разсеяно приглади пуловера си на гърдите.

— Наистина е впечатляващо колко рано са го решили — най-сетне довърши тя.

— Кое?

— Да работят толкова здраво; да бъдат толкова усърдни; да не грешат; да избягват гафове; никога, при никакви обстоятелства да не допуснат да ги сварят със смъкнати гащи. Това наистина е напълно неразбираемо.

— Но все се намира нещо гнило… каквото и да е… даже дълбоко религиозният Джордж Буш, и той имаше доста кирливи ризи…

Жената в инвалидната количка внезапно се усмихна и обърна лице към вратата на гостната. През процепа гузно надничаше момиченце на около година и половина. Жената протегна ръка.

— Влез, приятелче. Нали трябваше вече да си заспала.

— Нима може сама да слиза от креватчето? — изненадана попита Ингер Юхане.

— Позволяваме й да заспива в нашето. Ела, Ида!

Детето затътри крачета по пода и се остави на жената да го вдигне в скута си. Косицата му се виеше на гарвановочерни къдрици около топчестите бузки, а очите му бяха леденосини, с ясно изразен черен пръстен около ириса. Момиченцето се усмихна на гостенката в знак, че я е познало, и се намести по-удобно в скута на жената.

— Странно, но прилича на теб — отбеляза Ингер Юхане и се наведе напред, за да погали детето по пухкавите ръчички.

— Само очите — уточни събеседницата й. — Цветът. Хората винаги се оставят цветът да ги заблуди. Цветът или очите.

Възцари се тишина.

Във Вашингтон дъхът на хората се открояваше като сива пара на ярката януарска светлина. Помогнаха на Chief Justice да се оттегли; в гръб напомняше на вълшебник, докато внимателно го изпровождаха. Гологлава, новоизбраната за президент жена се усмихваше широко, загръщайки се в бледорозовото си палто.

Пред прозорците на улица „Крюсе“ в Осло вечерният мрак се сгъстяваше; улиците бяха мокри, но нямаше сняг.

В просторната гостна влезе странна жена. Тя дръпна отривисто единия си крак подобно на карикатурен мошеник в стар филм. Косата й, суха и тънка, стърчеше на всички страни. Краката приличаха на черти от молив, забити под престилката в пантофи на шотландски карета.

— Това дете отдавна трябваше да е заспало — подхвана тя, без да поздрави гостенката. — Няма ред в тази къща. Един милион пъти повторих: малката трябва да спи в отделно легло. Ела, принцесата ми.

Без да дочака отговор от жената в инвалидната количка или от момиченцето, тя грабна детето, сложи го над недъгавия си крак и закуцука натам, откъдето беше дошла.

— И на мен ми се иска да имам такава помощница — въздъхна Ингер Юхане.

— Има си предимства.

Отново млъкнаха. В предаването на Си Ен Ен участваха различни коментатори, а в промеждутъците излъчваха кадри от трибуната, където отбраният политически елит се канеше да капитулира пред студа и да се подготви за най-грандиозното отпразнуване в историята на американската столица по случай встъпването на новия президент на служба. Демократите постигнаха целта си. Победиха президент, стигнал до втория тур на изборите. Това само по себе си беше постижение. Победиха с по-голяма разлика от очакваното, и то начело с жена. Нито един от тези факти не можеше да остане незабелязан. На екрана се заредиха снимки на холивудски звезди. Или вече бяха пристигнали в града, или ги очакваха следобед. През целия уикенд градът щеше да остане под знака на тържествата и фойерверките. Госпожа Президента ще снове от един прием на друг, ще приема възхвали, ще изказва безкрайните си благодарности на помощниците си и вероятно ще смени безброй костюми. А междувременно ще възнагради заслужилите с постове и длъжности, ще претегли участието в предизборната борба и даренията, ще оцени лоялността и ще зачете старанието; ще разочарова мнозина, ще зарадва малцина, както са постъпвали трийсет и четиримата мъже преди нея в продължение на едва 230 години съществуване на нацията.

— Дали може да спи след подобно нещо?

— Моля?

— Дали според теб ще заспи тази нощ? — повтори въпроса си Ингер Юхане.

— Колко си странна — усмихна се другата жена. — Разбира се, че ще спи. Няма да стигнеш там, където е тя, ако не спиш. Тя е боец, Ингер Юхане. Не позволявай да те подведат крехката й фигура и женските й дрехи.

Жената в инвалидната количка изгаси телевизора и от вътрешността на апартамента се разнесе приспивна песен:

— Ай-ай-ай-ай-ай, БОФ-БОФ.

Ингер Юхане се засмя тихичко:

— Това би изплашило моите деца до смърт.

Събеседницата й избута количката си до ниската масичка за кафе и взе едната чаша. Сръбна малко, сбърчи нос и я остави на място.

— Май трябва да си вървя — погледна полувъпросително Ингер Юхане.

— Да — кимна другата жена. — Май е време.

— Благодаря ти за помощта през всичките тези месеци.

— Няма за какво толкова да ми благодариш.

Ингер Юхане Вик леко си разтърка кръста, прибра непокорната си коса зад ушите и поправи очилата си с деликатния си показалец.

— Напротив — възрази тя.

— Според мен просто трябва да свикнеш да живееш с цялата тази история, няма какво да направиш: тя съществува на този свят.

— Тя заплаши децата ми. Представлява опасност. Когато поговорих с теб, а ти ме прие насериозно и ми повярва… Все пак почувствах облекчение.

— Измина почти година. Сериозното беше преди много време. А тези неща през зимата… според мен са само опит да те ядоса.

— Да ме ядоса?

— Тя подклажда любопитството ти. Ти си страшно любопитен човек, Ингер Юхане. Точно затова си станала детектив. Именно любопитството ти те подтиквала да се забъркваш в разследвания, с които всъщност не желаеш да се занимаваш, и на живот и смърт да се опитваш да разнищиш какво иска от теб преследвачът ти. Любопитството ти… те доведе при мен. А това е…

— Време е да тръгвам — прекъсна я Ингер Юхане, а устните й се разтеглиха в лека усмивка. — Няма смисъл за пореден път да предъвкваме случилото се. Но все пак ти благодаря. И сама ще намеря вратата.

За миг остана права. Хрумна й колко красива е парализираната жена. Беше елегантна, на границата да изглежда твърде слаба. Имаше овално лице и също толкова странни очи като очите на детето: леденосини, почти безцветно бистри, с широк, гарвановочерен пръстен около ириса. Правеше впечатление добре оформената й уста, с ясно изразена дъга на горната устна, обрамчена от едва забележими красиви бръчици, които издаваха, че е попрехвърлила четирийсетте. Беше облечена нестандартно: пуловер с V-образно деколте от светлосин кашмир и дънки, очевидно купени от чужбина. Във вдлъбнатината на ключицата й леко се поклащаше непретенциозен голям диамант.

— Много си красива, между другото!

Жената се усмихна предпазливо, почти смутено.

— Скоро ще се видим — подхвърли тя и премести стола до прозореца, където застана с гръб към гостенката, без да се сбогува с нея.