Ане Холт
Какво избирате, госпожо Президент (23)

3

Още щом се събуди, Ингер Юхане се замисли за работата си. Остана да лежи неподвижно, присвила очи срещу сутрешната светлина. Вероятно все пак беше проява на глупост да си вземе още една година майчинство. Завърши изследователската си програма непосредствено преди раждането и не започна нищо ново. Така нито университетът, нито самата Ингер Юхане щяха се чувстват ощетени, ако използва полагаемите се две години майчинство. Двамата с Ингвар не намериха място за Рагнхил в детската градина и взеха единодушно решението Ингер Юхане да я гледа у дома. Когато се запознаха, и двамата бяха изявени специалисти, всеки в своята област, и сега можеха да плащат жилищния си кредит само с доходите на единия. Живееха разумно, тихо и кротко. Кристиане отбелязваше напредък. Всички се чувстваха по-добре.

Ингер Юхане обичаше рутинната част от ежедневието на домакиня. Прекарваше по-пълноценно времето с децата си. По принцип й беше приятно да готви, а и дългите предобеди й позволяваха да свърши всичко, както трябва. Освободиха домашната си помощница и Ингер Юхане се научи да оценява дори чистенето: тривиална дейност, която й даваше повод да остане насаме с мислите си. Рагнхил спеше няколко часа през деня и понякога Ингер Юхане имаше чувството, че за първи път от много години й остава време да размишлява.

Този начин на живот й допадаше. За известен период от време.

Вероятно вече беше приключил.

Непробудният сън не й беше присъщ. По принцип се събуждаше по няколко пъти нощем. И при най-лекия звук от децата тя се отърсваше от съня за секунди.

Рязко се надигна в леглото. Тръсна глава и притаи дъх, за да чува по-добре. Долови единствено кола на празен ход в далечината и крясъците на замаяните от пролетта птици на дървото пред спалнята им.

— Ингвар?

Стана, навлече си халата и се затътри към кухнята. Часовникът на готварската печка показваше 08:13. Все още цареше тишина. Върху кухненския плот имаше полупразна чаша с кафе. Тя я взе в ръка. Топлината издаваше, че той не е излязъл отдавна. До чашата забеляза лист.

Скъпа, както се досещаш, принуден съм да си върша работата. Понеже не ми даваш никаква основателна причина да се откажа, не виждам друг изход, освен да бъда на разположение. Трудно ми е да преценя кога ще се прибера. Дори не съм съвсем наясно в какво се състои работата. Ще ти звънна при първа възможност.

Твой И.

Ингер Юхане се улови как отпива от хладкото кафе.

Ингвар трябва да е свръзката на Уорън. Помоли го да не се съгласява. Заплаши го с най-големия му кошмар, поне според нея. Въпреки това той е станал, докато е спяла, направил си е кафе, без да вдига шум, и е написал обикновена и хладна бележка, преди да излезе.

Дълго стоя с листа хартия в едната ръка и чашата в другата.

Нямаше как да отиде при родителите си. Майка й щеше да изпадне в истерия, а баща й — да се хване за сърцето, както правеше винаги, когато светът се изправеше срещу него. Ингер Юхане често се чудеше дали родителите й не харесват Ингвар повече от нея. Та нали майка й се хвалеше с него на всички, надали ухо за приказките й. Тъстът и тъщата отрупваха Ингвар с внимание и той обираше лаврите всеки път, когато Рагнхил ги впечатляваше с езикови или други способности.

— Всъщност по цял ден с нея съм аз — въздишаше Ингер Юхане, а после прикриваше раздразнението си с усмивка.

Сестра й също отпадна като вариант. Перфекционизмът на Марие се разрасна през годините в непреодолима преграда между двете. Марие беше красива, добре облечена и нямаше деца. Само мисълта как ще нахълта в апартамента й на пристана Акер, където ще омаже всичко с детско пюре и ще разпилее наакани памперси, ускори дишането на Ингер Юхане.

Отново прочете кратката бележка. Буквите се размиваха. Помъчи се да прогони сълзите, стисна очи. Полека-лека те се изтърколиха. Избърса носа си с ръкав.

Когато си легнаха снощи, беше убедена, че той я разбира. Ингвар се долепи до нея в леглото. Не продума, а ръцете му бяха топли и силни, както ги обичаше тя. Ингвар съзнаваше фактите: тя има нужда от закрила. Не могат да допуснат Уорън Скифърд близо до спокойния си семеен живот на улица „Хауге“. Ингер Юхане беше убедена в подкрепата на Ингвар, когато той я погали по косата; в очите му прочете убеждението, че присъствието на Уорън подлага на опасност всичко красиво, истинско и неподправено. Ингер Юхане потъна в блажен, дълбок сън.

А после Ингвар просто е тръгнал.

Не е възприел заплахата й сериозно. Не взема насериозно и самата нея. Ще му даде да се разбере.

Ингер Юхане събра най-необходимите вещи. Сложи в малък куфар дрехи за няколко дни за себе си и за по-малката си дъщеря.

— Кристиане ще остане при Исак — прошепна тя и се помъчи да преглътне сълзите си.

Ще отиде да вземе Рагнхил. Майка й веднага ще забележи зачервените й очи. Винаги долавяше и най-слабото вълнение на дъщеря си.

— Вземи се в ръце — изсъска Ингер Юхане и подсмръкна.

Не знаеше къде да отиде. И въпреки това продължи да опакова багажа. Накрая така натъпка куфара, че й беше трудно да го затвори. Успя да дръпне ципа след пиперлива ругатня и неимоверно усилие.

Трябва да потърси подслон при някой, който ще й осигури спокойствие. Не при роднини, нито при приятел. Не искаше да слуша колко незряло и безотговорно е постъпила. Не й се слушаха обичайните приказки: драмата ще отмине за няколко дни, няма да зареже Ингвар, затова по-добре веднага да се прибере у дома. При никакви обстоятелства не желаеше да отиде при Лине — най-добрата й приятелка, но твърде бъбрива. Лине веднага ще вдигне луд купон, убедена, че на света не съществува проблем, който да не може да бъде разрешен с помощта на вкусна храна, добри приятели и обилно количество алкохол.

Заключи външната врата зад себе си и усети полъха на вятъра, все още студен, макар че градината беше окъпана в слънчева светлина. И тогава се сети за единственото място, където да избяга.

Избърса сълзите си и се насили да се усмихне на съседа, който й махна от улицата. После си пое дълбоко въздух и се качи в колата. Сега ще отиде да вземе Рагнхил. Все ще скалъпи някоя сносна лъжа за пред майка си, докато стигне до дома й.

Ингер Юхане не почувства облекчение, но поне най-сетне реши къде отива.