А след като пропиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в лишение. И отиде и се свърза с един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине. И желаеше да се насити с рошковите, от които ядат свинете; но никой не му даваше.

Лука 15:14-16

Когато си говоря с хората за спасението, много често се натъквам на една фатална заблуда. Човек, който не е новороден, ми казва: „Аз също вярвам в Бога“. Ех, приятели, де да можехме да минем само с това! Изгубеният син също е вярвал в баща си. Нито за миг не се е съмнявал, че там, някъде далеч, е баща му. Но бедата му идвала оттам, че самият той бил толкова далеч от баща си.

Същото е и с нас. Дали вярваме, че Бог съществува, или не — това няма никакво значение. Въпросът е имаме ли мир с Бога. Живеем ли с Бог и чрез Него?

Текстът ни показва един живот далеч от Бога. Или по-точно казано, притчата ни показва до какво води един живот далеч от Бога. Този живот, разбира се, има и весела, забавна страна. Казва се: „И той отиде в далечна страна и там пропиля имота си с разпуснатия си живот“. Било е безкраен празник. И тримата властелини на този свят — пожеланието на очите, пожеланието на плътта и гордостта на живота — са си разигравали коня на воля.

Но това продължава само за кратко време. После става ясно какво означава в действителност живот далеч от Бога.

Към следващата част или към съдържанието

Вилхелм Буш Иисус — нашият шанс (9)

Метаданни

Данни

Иисус — нашият шанс

Информация

История

Сваляне / Връзки

Живот далеч от Бога

Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (9)