Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (67)

Състоянието на обърналия се човек

„… и се намери“.

Да бих имал думи да изразя какво означава един човек да премине изцяло в ръцете на своя законен притежател, в Божиите ръце!

Като начало искам да направя някои разграничения срещу евентуални недоразумения: Някакво силно религиозно чувство още не означава: „и се намери“. Колко често съм преживявал все същата история. Човек изпада в беда, защото трябва да понесе последиците от греховете си. Тогава осъзнава изгубеното си състояние и закопнява за спасение. Набързо приема, че го е получил. Но минава време, трудностите в живота му отминават. И скоро всичко си е отново постарому. Липсвало е дълбоко, истинско покаяние. Такъв човек е като пътник в пустинята. Мъчи го жажда. Изведнъж вижда оазис. Тръгва към него. Но той се оказва мираж. Всичко отлита и се разсейва.

Една друга заблуда. Когато бях на бойното поле през Първата световна война, в нашата батарея имаше разни безбожни присмивачи. Но когато лежахме под барабанен огън в окопите, безпомощни и беззащитни в продължение на седмици, тогава някои от тях отново започваха да се молят. И след това някои признаваха: „Аз отново се научих да вярвам в Бога“. Може ли да се каже за тези хора, че са били „намерени“? Не. Те все още не бяха в ръката на своя Собственик, в Божията ръка. Последната, най-висока стена все още ги отделяше от Него — тяхната вина. Липсваше им прошката за греховете чрез кръвта на Иисус. Не този, който казва: „Аз се върнах при Бога“, е спасен, а този, който е бил приет от Иисус, Спасителя на грешниците.

И в двата случая хората казваха: „Аз намерих“. Но това не е обръщане, породено от Бога. При едно истинско обръщане човек изповядва: „Аз бях намерен. Моят Господ и Бог ме намери в нищетата на греховете ми. Той ми се изяви в моята безпомощност. Намери ме в огромната Си милост и с благодатта Си ме направи Свое притежание“.

„И се намери“. О, блажено състояние! Тогава човек може да заяви заедно с Павел: „И така, като сме оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез когото ние посредством вяра сме придобили достъп до тази благодат, в която стоим, и се хвалим с надеждата за Божията слава… и със скърбите си“ (Римляни 5:1-3).

Тогава човек ликува с всички светии: „Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ“ (Римляни 8:38-39).