Човек осъзнава изгубеното си състояние
В историята за изгубения син видяхме бащата като много милостив човек. Нито дума на упрек не излиза от устата му, когато виновният син се завръща. Цялото му същество излъчва любов, милост и състрадание.
Но в тази доброта няма и следа от сантиментална мекушавост. Днешният ни текст го показва. Още преди да седнат на празничната трапеза, бащата заявява с прямота, почти граничеща с жестокост: „Този мой син беше мъртъв“. Синът се свива, свежда глава. Всички гости гледат към него. Очакват, че той ще подскочи и каже: „Не, Татко! Чак пък толкова зле не е било. Само малко бях кривнал от правия път. Но чак пък мъртъв! Не!“.
Синът обаче не казва нищо. Мисля си, че той само кима и прошепва: „Да, така беше! Мъртъв бях. И то, не чак когато попаднах при свинете, а още когато гордо напусках бащиния дом“.
Необърнатият човек е мъртъв — дори и бодро да подскача и да изпълва света с шумотевица. За Бога той е мъртъв. Той не вижда, понеже не възприема нито Божията святост, нито любовта на Иисус, нито пък себе си такъв, какъвто е. Не чува, защото дори и хиляди пъти да го зове Добрият Пастир и да му предлага Своята милост, той не долавя нищо. И не чувства, защото дори когато Бог го наказва, сърцето му остава равнодушно.
Ах, това е силно преувеличено, може би си мисли някой. Чак пък толкова лошо не е положението, поне при мен. Прав си. Не толкова лошо, а много по-лошо. Необърнатият, неновороден човек не просто е мъртъв, а е действен мъртвец. Физически мъртвият поне е неподвижен и не прави нищо. Но духовно мъртвият върши делата на смъртта. Той е „мъртъв в грехове“, пише в Библията.
Апостол Павел казва: „А делата на плътта са явни. Те са: блудство, нечистота, разпътство, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и други подобни“ (Галатяни 5:19-21).
Какво още да говоря за това? Необърналият се човек ще продължава да си мисли, че нещата при него не стоят чак толкова зле. Обръщането обаче води до това да отдадем право на Бога, да осъзнаем състоянието си на смърт и да се страхуваме най-много от тези дела на тъмнината.
