Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (61)

В 4 Царе, 13-та глава, е разказана една много странна и чудна история. Пророк Елисей, великият Божий човек, умрял и бил положен в скален гроб. Известно време след това по пътя край неговия гроб минава траурно шествие. Носят някакъв мъртвец към гроба. Изведнъж тържествената атмосфера на погребалната церемония бива нарушена. Прозвучава тревожен вик: „Враговете нападнаха земята!“. И вражеските моавски войници вече се виждат на хоризонта. Всички се пръсват ужасени. Само носачите на ковчега още стоят там с мъртвия. Набързо хвърлят човека в гроба на Елисей и побягват. „А щом човекът стигна и докосна костите на Елисей, оживя и се изправи на краката си.“

Какво ще кажеш? „Невероятна история!“ Е, това е моята собствена история. А и историята на още много хиляди. Поради змийското ухапване на греха и проклятието на Божия закон ние също така сме били мъртви. Но после сме се доближили до Божия пророк Иисус. Докоснали сме се до Неговата смърт. И сме били съживени. Бог казва за нас: „Този мой син беше мъртъв и оживя“. До такава голяма промяна води едно обръщане.