Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (59)

Пиршеството — днес

Това е прекрасна вест. Тук потиснатите сърца и обременените съвести се вслушват внимателно. Кой не би желал да участва в такова празненство?!

Приятели, вие можете и трябва да участвате. Целият живот на истинските християни е такъв празник.

Много глупави упреци са били отправяни срещу християнството. За тях винаги е важало: „Като се представяха за мъдри, те глупееха“. Но най-глупавото от всички възражения е, че християнството отхвърляло радостта от живота.

Наистина вярата отрича плътския живот на необърнатия човек. Но нима това е живот? Робуването на страсти, трупането без край, непрестанните грижи за храна и пари, ламтежът за почести и признание от хора, постоянният страх от хората и от смъртта, непрестанното заглушаване на съвестта? Това е вегетиране — като на червей, пълзящ в калта. Пази Боже! Такъв живот вярата действително отхвърля.

Който е намерил своя Спасител, е намерил истинския живот. Библията постоянно сравнява духовния живот на християните с гощавка. „Приготвяш трапеза пред мен пред лицето на враговете ми — казва Давид, — помазваш с миро главата ми, чашата ми прелива“ (Псалм 23:5). Няма и следа от оскъдица! „Защото Той насити жадната душа и изпълни гладната душа с добрини“ (Псалм 107:9). Да, сам Господ слага пред нас трапезата. Той казва: „Аз напоих изнурената душа и наситих всяка изнемощяла душа“ (Еремия 31:25). Тук не се разпределят претеглени дажби. Затова и Соломон казва: „Праведният яде до насищане на душата си“ (Притчи 13:25). Духовното вино на радостта се лее обилно: „Ще се наситят от тлъстината на дома Ти, ще ги напоиш от реката на Своите сладости“ (Псалм 36:8).

Защо си стоим така гладни, бедни и празни! Божието слово ни кани на пиршество: „Вкусете и вижте, че ГОСПОД е благ“ (Псалм 34:8).