Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (33)

Който е следвал внимателно нашите наблюдения над историята за изгубения син, вероятно е забелязал, че твърде малко чуваме за бащата. Бащата мълчал, когато синът му заграбил имота. Мълчал, когато синът заминал за далечната страна. Мълчал също, когато синът пропилял имота му с блудниците. Мълчал и когато синът изпаднал в мизерия.

Такъв е Бог. Човек може да се отрече от Него. Може да потъпче заповедите Му. Може да живее без Него. И Бог мълчи! Но участта на този човек ще е като тази на блудния син. Такъв живот е под неизбежния закон, изразен от думите на Еремия към неговия отстъпил народ: „Познай и виж, че е зло и горчиво това, че си оставил ГОСПОДА, своя Бог“ (Еремия 2:19).

Великият италиански поет Данте описва в своята „Божествена комедия“ едно пътуване през ада. Там той казва, че над портите на ада пише: „О, вий, кои пристъпяте тоз праг, надежда всяка тука оставете“. Аз пък си мисля, че над портите на пъкъла пише: „И така, познай и виж, че е зло и горчиво това, че си оставил ГОСПОДА, своя Бог“.

Изгубеният син разбрал това от личен опит. Но той още не бил в ада. Все още можел да се обърне. И го направил. И сега вече най-после чуваме нещо за бащата.

Тук е добре да разглеждаме текста бавно и грижливо, понеже всяка дума е важна. Тук наистина познаваме Триединния Бог.