Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (96)

Сърцето на бащата

Колко е ужасно да надникнем в едно човешко сърце! И който опознае само собственото си сърце, ще изпадне в отчаяние. Но колко прекрасно е да надникнем в сърцето на Иисус! По-големият син всъщност иска да упрекне баща си. Но упрекът се превръща в чудна възхвала на милостта: „А щом си дойде твоят син, за него ти закла угоеното теле“. В началото на тази глава фарисеите също упрекват Спасителя с думите: „Този приема грешниците“. Да, наистина ги приема, слава на Бога! И не само ги приема. Той е платил и цялата им вина вместо тях, понесъл е цялото им наказание на кръста. Той ги очиства, освобождава и ги кани на Своята вечна празнична трапеза.

Колко е чудесно сърцето на нашия Спасител! Той ни познава толкова добре, че не намира в нас нищо достойно за любов. И въпреки това сърцето Му копнее да дойдем при Него.

Но сега, като завършек, едно предупреждение. Веднъж един нагъл грешник, на когото напомнили за Божия съд, се присмял: „Бог е длъжен да прости, това Му е работата“. Не, това не е вярно! Той въобще не е длъжен да прощава. Божията милост в Иисус е само за онези, които се боят от Господа, които застават на страната на истината и се покайват. За тях обаче милостта е неограничена.