Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (89)

Това се случило в един късен и тих нощен час. Светът вече спял. Тогава на вратата на Господ Иисус се почукало. Когато отворил, на прага стоял един много учен, изискан, а и много религиозен човек на име Никодим. Той се страхувал да дойде през деня при този оспорван Иисус. Но все пак бил любопитен. Искал да получи от Господ Иисус нови познания.

За мен е важно, че Господ не казва: „Скъпи Никодиме, ако обичаш, ела през деня!“. Не, Той го приема и с това показва, че човек винаги може да дойде при Него. После обаче му казва неща, които разтърсват Никодим из основи. Казва му: „Никодиме, ти не се нуждаеш от нови познания, а от ново раждане, от новорождение“.

Това много озадачило Никодим. Но по-късно той изглежда действително е преживял новорождението.

А как стоят нещата при нас? Опасявам се, че мнозина приличат на по-големия брат от нашата притча, първообраза на неновородения човек. Човек се познава по начина си на говорене. Неновороденият човек също се познава по говоренето си. Сега ще чуем една малка реч на по-големия брат. И днес неновороденият човек говори по същия начин. Ще разгледаме по-подробно думите му.