Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (88)

Молбата

„… и започна да го моли“.

Мога ли изобщо с тази моя уста, която толкова често говори глупави неща, мога ли с думи, които използвам в ежедневието, да изложа това нечувано нещо, което Господ Иисус казва тук? Там стоят фарисеите. Те разбират от религия. Знаят, че човек може да моли своя Бог за това или онова. Тук обаче Божият Син прогласява великото послание, че Бог моли човека. Създателят моли творението, Светият умолява грешните. Бащата моли непокорния, самодоволен син. Твоят Спасител те моли! Този, който увисна на кръста заради твоята вина, Този, от когото се боят херувимите и серафимите — Той моли нас.

За какво?

В гръцкия текст тук е използвана една дума, която означава не само „моля“, а и „увещавам, напътствам“. Същата дума се среща на още едно място в Новия Завет. Там се казва: „Бог чрез нас умолява; молим ви… помирете се с Бога!“ (2 Коринтяни 5:20).

В наши дни често чувам: „Толкова ужасни неща се случват. А Бог мълчи!“. О, не! Той съвсем не мълчи! Той излиза навън, при нас, и ни моли: „Помирете се с Бога!“.