Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (87)

Излизането

„А баща му излезе…“

Колко религии има по света! Човек може да ги изброи точно толкова, колкото и звездите по небето. И аз разбирам защо някои казват сърдито: „Е, коя е правилната? Не мога да се оправя и вече не вярвам на нищо!“.

Аз ще ти кажа: Никоя не е правилната. Никоя! Защото във всички религии човекът търси Бога. Но никой не може да намери Онзи, „който обитава в непристъпна светлина, когото никой човек не е видял“ (1 Тимотей 6:16).

Човекът не може да търси Бога. Но истината и добрата новина е, че Бог търси нас чрез Господ Иисус Христос. Това е нечуваното послание на Библията, което слага край на всички религиозни усилия от страна на хората: „Бог те търси, теб, изгубени човече!“.

„А баща му излезе.“ Тук Господ Иисус говори за Себе Си. Да, Той излезе — Той напусна небесното царство и излезе навън, в този студен и зъл свят, където царят убийства, смърт, омраза, нечистота и лъжа — където господства дяволът. Той излезе, като остави Своето божествено величие и стана беден човек.

Какво невероятно чудо,

Всевишният как ниско се привежда!

Каква любов неизразима

чрез Неговата милост се открива!

Бог става мъничко дете,

за да отнеме наш’те грехове.

Два пъти в нашата притча бащата излиза — веднъж, за да върне у дома лошия син, и втори път, за да покани вътре добрия син. Какви усилия полага Спасителят на света за лоши и добри, за грешни и набожни, за сломени и самонадеяни, за плахи и горделиви!

Все още Господ Иисус „излиза навън“, за да призове хората в царството на милостта. Това е скритото, тайно неспокойствие в света: Господ Иисус не оставя хората на мира. Той ги търси. Той ги разбутва. Той ги притегля и зове. Защо? Защото знае по-добре от нас колко е ужасно да бъдеш изгубен завинаги.