Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (82)

Милост — това може да го възмути

„А по-старият му син беше на нивата.“ Той олицетворява работливия, самоуверен и напълно непречупен човек. Наближава къщата, чува празничната глъчка, вика един слуга и го пита какво е това. И тогава чува вестта за милостта.

Човек би си помислил, че и той ще се зарадва. В краен случай бихме могли да го разберем, ако просто беше свил рамене и си беше казал: „Е, все ми е едно, не ме засяга какви ги върши баща ми“. Но не! — „Той се разсърди.“

Защо всъщност? Аз не знам. Знам само, че така е станало. Е, и до ден-днешен посланието за милостта направо разярява хората, които се считат за праведни. Тъкмо в наше време се изля цял порой от гняв върху това „безгръбначно учение“ за милостта. В писания, речи и вестникарски статии чуваме гнева на „по-големия брат“ срещу „теорията за изкупителната жертва“, както наричат заместническите страдания на Спасителя.

Може би и твоето сърце стои на страната на по-големия брат и се бунтува срещу посланието, че само един помилван, каещ се грешник ще иде в Небето!?

Но гневът на по-големия брат не могъл да възпре празненството на милостта. Бедни, самоуверени човече! Ти не можеш да попречиш на съкрушените сърца да се каят и да прибягват в милостивите обятия на Спасителя.