Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (81)

Когато Господ Иисус разказвал историята за „блудния син“, наоколо му стояли хора в широки ориенталски одежди. Те не знаели нищо за радиото и самолета. Двигателят с вътрешно горене им бил също толкова неизвестен, колкото и квантовата теория на Макс Планк.

Колко се е променил светът от времето, когато Господ Иисус разказал тази история! Е, има ли тогава въобще някакъв смисъл да се занимаваме с тази стара притча за изгубения син? Има ли тя нещо общо с нашето време? О, има, и то много общо! Библията не остарява. Защото тя се занимава с две неща, които никога не се променят, които през всички времена си остават все същите — живият Бог и човешкото сърце. А то, въпреки радиото, автомобила, самолета и пресата, си е същото като по времето на Иисус.

И днес има изгубени синове. И днес има „изгубени деца“, които се завръщат у дома, в царството на милостта. А и днес го има и „по-големия брат“, човека, уверен в собствената си праведност. Сега отново ще се срещнем с него.