Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (80)

Важно ли е това и за теб?

Смяташ ли това за важно — преди всичко за самия себе си? През последната война преживях нещо много вълнуващо. Срещнах един войник от Изтока, в отпуска. Той беше получил три отличия, между тях и кръст за храброст. Беше извършил и преживял страховити неща. Стиснах му ръката и казах: „Поздравявам те, че носиш този кръст!“. Тогава войникът ми каза тихо: „В сърцето ми дълбоко разливат чудна светлина Името и кръстът на Господа Христа — това за мен е радостта“. Вижте, в неговия живот имаше божествен, небесен смисъл. За него връщането у дома и спасението му бяха по-важни от всичко останало.

Така ли е и за нас? Тогава сме близо до божественото мислене. Същото имал предвид и Господ Иисус. Когато Неговите ученици разказвали за успехите си, Той им казал: „Обаче не се радвайте на това… а се радвайте, че имената ви са записани на небесата“ (Лука 10:20).

А като гледаме към другите, смятаме ли спасението на грешниците за по-важно от всичко останало? О, църква Христова, не се разпилявай във всевъзможни неща! Нека застанем редом с поета, написал песента:

Любовта Ти вечна, раните кървящи

отвориха път за спасение за нас.

И днес за нас се молиш в небесата,

а ние ще Те славим на земята.

Ще сочим Твойта милост, Твоя кръст

на всичките изгубени души,

докато коравите сърца омекнат

и тяхната любов спечелиш Ти.