Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (79)

Какво всъщност означава това „завръщане у дома“?

Ще изясня това от няколко страни. През средновековието, когато човек заминавал в чужбина, за него казвали, че отива „по неволя“. Пребиваването в чужбина, далеч от родния дом и близките хора, било неволя, окаяно и достойно за съжаление състояние. Такъв човек бил „странник“.

Така и човек, който живее далеч от Иисус, е странник, той живее в чужбина. Той е в „неволя“. Ти можеш да достигнеш високо положение в света, да придобиеш голям имот — но пак си в неволя. Може би се трудиш неуморно, вярно изпълняваш дълга си, движиш се в крак с времето — но пак си в неволя. Може би хората те хвалят и понякога се чувстваш щастлив и доволен — но пак си в неволя. Принуден си да въртиш педалите все по-бързо (като хамстер в клетка), да изпълваш бедния си живот с постоянно безпокойство, да трупаш грехове върху грехове, за да не успява горката ти съвест да вика силно от носталгията, от болката, която я мъчи. Има обаче хора, на които един ден тази неволя им омръзва. „Ще се обърна към Бога, към извора на живота“, казват те. А къде е Бог? Единствено в Иисус. Значи напред към Него! Блажен часът, в който се каже: „Иисусе, Спасителю на моята душа, позволи ми да прибегна в Твойте обятия…!“ Тук човек може да остане вечно. Това е родината. Там е краят на неволята.

Сега искам да ви покажа и от друга страна какво означава завръщането у дома. В нашия текст слугата казва: „Баща ти закла угоеното теле“. Угоено теле! Само от думите устата ни се пълни със слюнка. А какво ли е означавало това за изнемощелия от глад изгубен син! Та той е искал да се насити с рошковите за свинете, но не са му давали. А сега — угоено теле! Той преминал от глад в изобилие.

Душата на човек, който живее далеч от Иисус, страда от ужасен глад. Вестници, кино, радио, телевизия, новини — добре! Но ако душата трябва да живее само от това, тя ще загине. И като гледам опашките пред кината, като виждам как хората постоянно търсят нещо „ново“, като че ли чувам душите им да викат от глад. Дори най-благородните неща на света не са „угоени телета“, а в най-добрия случай редки, много редки чорбички.

Но, приятели! Който отиде при Господ Иисус и при Неговото слово, се съвзема от глада и изтощението. „Който има Него, е наситен и е в мир.“ Той казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно“ (Йоан 10:10). Още чрез пророка Господ вика: „Защо харчите пари за това, което не е хляб, и труда си — за това, което не насища? Послушайте Ме внимателно и ще ядете доброто и душата ви ще се наслаждава на тлъстината“ (Исая 55:2).

И още от една трета страна искам да ви покажа какво означава завръщането у дома. Слугата казва на по-големия брат: „Баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав“. Тези думи не означават, че изгубеният син е преминал здрав и невредим през времето на заблуждението си. Не, той е бил смъртно болен, но сега е оздравял от любовта на баща си.

Значи човекът без Иисус е болен, и то от смъртоносна болест. Той живее в постоянна треска, в делириум, в опиянение. Има налудничави идеи за самия себе си, за Бога, за смъртта и за Божия съд. А в края го очаква вечната смърт.

Изгубеният син оздравял. Сега той виждал ясно и трезво себе си, изгубеното си състояние, света, какъвто е в действителност, и най-вече бащината любов. Така човекът, който се обръща към Господ Иисус, оздравява от смъртоносна болест. „С Неговите рани ние бяхме изцелени“ (Исая 53:5). А спасителното лекарство се нарича „прошка на греховете“.

Но да се върнем обратно на темата!

Единствено това е важно за вечния небесен свят — дали един човек ще се завърне от неволята в бащиния дом, от глада — в изобилието, от болестта — към живота. Затова накрая ще попитам: