Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (76)

Той стои настрана, когато грешниците се връщат у дома

„И като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.“ В къщата празнували завръщането на изгубения син. Гръцката дума за „песни“ е „симфония“ или „съзвучие“. Наистина това е най-прекрасната симфония, най-нежното съзвучие, когато ангелите в небесата ликуват за един грешник, който се кае, когато в сърцето на спасения грешник се издига песен на възхвала:

Оказа ми се чудна милост,

изумително благоволение,

по чудо — незаслужено,

а и нетърсено от гордото сърце.

Сега ликувам, като знам това,

и хваля, славя милостта.

Каква прекрасна симфония! Но по-големият брат стои настрана, вика един слуга и пита подигравателно и сърдито „какво е това“.

И в наши дни се разнасят симфониите, хвалебните химни на изгубени синове, намерили милост в Иисус, завърнали се у дома. А онези, които разчитат на собствената си праведност, продължават да питат „какво е това“.

Добри хора са тези самонадеяни люде! Но пази Боже, да сме от тях. Библията има право — на тях им липсва най-доброто.