Той не познава радостта в Господа
Нека разгледаме по-големия брат в нашата притча. И за него, както за фарисея, трябва да кажем: Чудесен човек! Той не е избягал от баща си като изгубения син. Не е „изпоял имота му с блудниците“ като брат си. Тихо е изпълнявал дълга си. Трябва да обичаме такива хора и да им се възхищаваме!
Тук обаче става дума не за нашето мнение, а за Божията преценка. А тя е следната: Този по-голям брат също е изгубен син. И дори още по-безнадежден случай от брат си.
В Библията състоянието му е загатнато с думите: „А по-старият му син беше на нивата“. Той не е избягал от баща си, но и не е при него. Би го възприел като безпочвена сантименталност, ако някой му каже: „Баща ти иска нещо повече от това, да изпълняваш задълженията си. Той търси любовта ти. Чака да отвориш сърцето си пред него, за да може и той да ти открие своето“. „Глупости — би казал той, — аз трябва да работя на нивата!“ Така и за хората в наши дни е фантазьорство, когато ние пеем и се молим, и изучаваме Божието слово. „Трябва да се работи — казват те, — за нас това е богослужението“.
Но нека говорим за себе си, а не за другите! Не е ли точно такъв животът на някои от нас — хем не са далеч от Бога, хем са отчуждени от живота чрез Бога?
По времето на Третия райх бях затворен в една килия. Самотата много ми тежеше. Недалеч от мен имаше друг човек. Беше точно в съседната килия. Чувах го, когато кашляше, чувах го, когато въздишаше. Чувах го как ходи неспокойно напред-назад. Постепенно го опознах доста добре. И все пак бях отделен от него. Между нас се издигаше безмилостна стена.
Кажете, не са ли за много от вас точно такива отношенията с вашия Бог? Вие не сте далеч от Него. Вярвате в Него и до известна степен Го познавате. Но помежду ви се издига стена.
Бедни хора! Те не познават радостта от Господа, защото познават само радостта от себе си. Не виждат бедността си, защото се считат за богати. Не познават истинския живот, защото си въобразяват, че са успели в своя.
