Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (72)

Това е радост без край

Тук действително пише: „И започнаха да се веселят“. Но никъде не виждам: „И спряха да се веселят“. Вечна радост има само при Господ Иисус, „който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание“ (Римляни 4:25).

Колко различно е в света! Колко бързо увяхват цветята, заглъхват песните, изчезват приятелите. А после — смърт, гроб, съд и ад. „Понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне“ (Галатяни 6:7).

При Иисус има радост без край — цяла вечност.

Някои се оплакват, че третата част от лекцията ми винаги била твърде кратка. Днес обаче се налага да е кратка. Защото аз наистина не мога да кажа кой знае колко много за безкрайната радост. Та нали пише: „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло и на човешко сърце не е идвало, това е приготвил Бог за тези, които Го любят“ (1 Коринтяни 2:9). Също така не мога да говоря много и за новия, бъдещ свят. Но аз вече с радост го очаквам. И копнея за него. Нека се стремим към този прекрасен свят!

Там искам да живея вечно,

и не само като гост,

с онези, що във милостта Си

с корони Ти си украсил.

Там искам радостно да пея,

за великите Твои дела.

И да почивам в славното наследство,

свободен веч от долните неща.