Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (69)

Позволете ми да започна с една история от живота на Давид. Преди Бог да го издигне от овчарче до цар, Той първо го превел през големи изпитания. Както обикновено става в Божието царство — „през кръст към корона“.

Давид трябвало години наред да бяга от лудия цар Саул. През това време на най-голямо унижение той избягал при филистимския цар на Гет, който с радост приел пълководеца-герой. Но и тук беглецът не намерил спокойствие. Приближените на царя започнали да се страхуват от него и настроили царя против него. Стигнало се дотам, че искали да го убият.

Тогава Давид се спасил чрез една чудата хитрост. „Той се престори на луд в ръцете им, драскаше по вратите на портата и оставяше слюнката си да тече по брадата му“ (1 Царе 21:13). Затова езичниците сметнали, че е обладан от демони. И понеже истинският езичник има голям респект пред всичко дяволско, те не посмели да го докоснат. Така Давид им се изплъзнал и избягал.

Горкият Давид! — Така ли? Горкият Давид? — Нека отворим сега на Псалм 34:

„Псалм на Давид, когато се престори на луд пред Авимелех, който го изгони: Ще благославям ГОСПОДА по всяко време, прославата Му ще бъде винаги в устата ми. Душата ми ще се хвали в ГОСПОДА; смирените ще чуят и ще се зарадват“.

Песен на възхвала в устата на преследвания! Не виждаме ли от това, че животът на християнина е състояние на радост?