Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (68)

Търсещият

В нашия текст се говори за „изгубване“ и „намиране“. Значи трябва да има някой, който търси. И този някой е Иисус. Иисус обикаля и търси изгубени. Не забеляза ли, когато Той влезе в дома ти, за да те търси? Не Го ли чу, когато отново и отново викаше името ти? Той търси с голяма милост и търпение.

Но аз бих съгрешил против душите ви, ако премълча сериозността на положението. Иисус постига целта Си. Той е като ловец, който не си дава почивка, докато не настигне дивеча. „Защото, ето, идва Денят, който ще гори като пещ“ (Малахия 4:1). Тогава и най-упоритият и невярващ човек ще застане пред Него. Бог „е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, когото е определил; за което е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите“ (Деяния 17:31).

Кой би посмял да върви лекомислено към този ден? „Още има време, милостта още зове…“

Някога Йосиф бил изпратен от баща си. По пътя срещнал някого и му казал: „Търся братята си“. По същия начин Иисус върви през света: „Търся братята Си!“. Какво благоприятно време на милост!