Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (66)

Състоянието на необърналия се човек

„Този мой син беше изгубен“, казва бащата в нашата история.

Не желая да споря със слепите хора в света. Те заявяват: „Не, моето положение не е чак толкова лошо“. Съдният ден ще им покаже какво е тяхното положение. Аз предпочитам думите на проповедника Даман, който е работил в началото на века тук, в Есен. Той започнал встъпителната си проповед с думите: „Сред стотиците хиляди думи в Светото Писание няма друга, от която да се страхувам повече, отколкото от малката думичка изгубен.“

Тогава в църквата седяло едно младо момиче. По-късно тя ми разказа: „Това беше достатъчно за мен. Уцели ме право в сърцето. Каквото и да слушах след това, думата «изгубен» постоянно изплуваше. Изгубен! — Защо? — Заради греховете си. И ти също си изгубен!“.

Думата „изгубен“ има двойно значение. Например човек може да изгуби ръкавиците си по пътя. Тогава те ще се валят някъде в мръсотията и ще ги тъпчат, или пък ще си намерят неправомерен притежател.

Така и човекът е по природа „изгубен“. Той е изпаднал от ръката на своя законен Господар, живия Бог. Един се валя в мръсотията на греха. Друг е порядъчен, но е попаднал под властта на неправилен господар — в ръцете на хора или на собственото си Аз — и в ръцете на дявола. И тъй като човек не е неодушевен предмет като ръкавиците, той е изгубен по своя собствена вина. Да, от падението на Адам досега ние се раждаме изгубени.

Но думата „изгубен“ има и друг смисъл. Да вземем за пример един кораб през нощта, сред ужасна буря. Мощна вълна помита палубата и завлича един моряк през борда. Невъзможно е да се спусне лодка. Капитанът се взира в нощта. „Изгубен е“, казва той.

След колко хора съм се взирал така, грабнати от смъртта в греховете си. „Изгубен е завинаги! — крещеше сърцето ми. — Божият гняв остава върху него. Който е изгубен от Бога, той е погубен.“ Такова е състоянието на неспасения човек!